 |  |
| | |
 |
 |
       
|
По една или друга причина винаги съм смятала юдео-християнската митология за изтъркана и скучна филмова тема. Преди всичко, защото битката „Добро срещу Зло” в този тип филми обикновено се изчерпва с екшън сцени, а героите са програмирани да стоят само от едната страна на разделителната линия. Малко са продукциите, които могат да се похвалят с успешно бягство от клишетата – аз мога да се сетя единствено за „Константин” на Франсис Лорънс и за нашумелия навремето „Догма”, който бе замислен и реализиран като пародия. Вероятно именно защото очаквах поредния екшън с мистични елементи, бях приятно изненадана от новата австралийска продукция „Гейбриъл”. Трейлърът, макар да е наистина зарибяващ, е доста подвеждащ. Предполагам, че много зрители ще се настроят за интензивно действие, много битки и ефекти – и ще останат разочаровани. Един по един архангелите слизат в Чистилището, за да поведат борба с падналите ангели. Но мракът продължава да обгръща хората и нито един от архангелите не се завръща в Рая. След изчезването на божия пълководец Майкъл (по нашенски – Михаил) на огневата линия е изпратен последният от войнството – Гейбриъл (Гавраил). Досегът с реалността е болезнен. Гейбриъл трябва да свикне с човешкото си тяло и всички усещания, които го приковават към света от плът, далеч от единението със Светлината, а търсенето на неговите побратими е изпълнено с горчиви разкрития за слабост, отчаяние и провали.
При бегъл поглед сюжетът изглежда много познат, но като изключим основното противопоставяне „Добро vs. Зло” всъщност нямаме клишета. Интересната идея във филма е, че архангелите, обвързани с човешки тела, правят своя човешки избор, своите човешки грешки и грехове. Дори падналите ангели носят чертите на обикновени смъртни, а чистилището прилича на гето в голям град, където всеки се изолира и отчуждава от останалите. Истината е, че визията на Чистилището се дължи на крайно недостатъчен бюджет (само $150000), но на мен ми допадна, още повече че по този начин светлинните акценти в определени сцени бяха по-въздействащи. Не ме разбирайте погрешно – ефектите са изненадващо качествени и много добре подбрани. Компютърните ефекти се допълват много добре с грима на актьорите, тъмните декори и твърда музика, за да създадат достоверни сцени на насилие и отчаяние. Както споменах по-горе, филмът не е само екшън. Според мнозина големият препъни-камък е недостигът на патаклама, а повечето диалози са скучновати и безсмислени. Аз обаче не се отегчих от дългите сцени с разговори, преди всичко защото актьорите се справят добре, а като се има предвид и това, че са дебютанти – направо отлично. Освен това диалозите са необходими, за да се въведе зрителя в обстановката – редовният спасителен пояс за нискобюджетните филми. В „Гейбриъл” този подход не се набива на очи, защото имаме шест изгубени архангела, чиято съдба трябва да се изясни и срещата на главния герой с тях оправдава многото диалози.
Същевременно смятам, че начинаещият режисьор и сценарист Шейн Ейбс и съсценаристът му Мат Хилтън Тод са се справили чудесно с комбинацията между философия и екшън. Впечатли ме и работата на оператора Питър Холанд, която радва с нестандартни ъгли на заснемане и приятна раздвиженост на камерата. Лично за мен недостатъкът във филма е не толкова проточеното действие, колкото финалът. Идеята да се остави избора между двете философии на зрителя и да не поставят етикети „правилно” и „неправилно” за съжаление не е достатъчно ясна, което отчасти се дължи на твърде удължената финална сцена. И все пак според мен продукцията е пример за това как световно неизвестни начинаещи (пред и зад камера) могат да сътворят нещо успешно с малко пари и много труд само за девет седмици.
|
|||||||||||||||||
