![]() |
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]()
|
„Аве на мене!” Това са може би най-емблематичните фрази от третия филм за щурите гали, с които никой не може да излезе на глава. Трета серия, трети режисьор (всъщност тандем – Фредерик Форестие и Томас Лангман), но не и трето качество. Напротив! „Астерикс на олимпийските игри” не отстъпва по нищо на предните две серии. Един изключително приятен и забавен филм, със свеж хумор, който отправя реплики към други ленти, но го прави като интелигентен и изпълнен с уважение реверанс, нямащ нищо общо с дебилните американски ликвидатори на мозъчни клетки от рода на “Страшен филм” и „Епичен филм”. Това не е филм за великите дилеми на житието и битието, не е филм за Оскар, нито дори за Грами. Но ако желаете да разпуснете, да се позабавлявате, да прекарате приятно час и половина - това е филмът за вас!
За какво става дума? Младият и изключително талантлив поет Влюбвеникс е влюбен (както се подразбира и от името му) в гръцката принцеса Ирина, която също е луда по него. Но... както се случва винаги, пътят към щастието не е лесен и за да се извоюва то, трябва да се премине през тежки изпитания. На пътят им застава не кой да е, а синът на Цезар - Брут, който също е кандидат за ръката й. И тук на сцената се появява баща й (очевидно страстен почитател на Омир), който намира елегантно (в древногръцки стил) решение на проблема, което едновременно удовлетворява римският престолонаследник и същевременно дава шанс на влюбените. За Ирина ще се ожени онзи който спечели Олимпийските игри! И ето, че вече е време в играта да се включат Астерикс, Обеликс, Панорамикс и естествено вълшебната отвара. С какво се различава тази серия? Безспорно това е актьорският състава.
Тук срещаме едно титанично име на френското кино, в роля в която аз лично никога не съм предполагал че ще го видя, но с която той се справя перфектно. Както винаги! Ален Делон е Цезар. Играе комично Цезар, като едновременно апострофира сам себе си и наградите Сезар, които е получил и въпреки всичко, запазва онази горда осанка, която винаги е била неделима част от артистичното му (и не само) амплоа. По време на снимките Делон е на 74 години, но това не му пречи да изглежда великолепно. Това е третият актьор след Шон Конъри и Робърт Редфорд, за който мога да кажа с ръка на сърцето, че му отива да е стар. Възрастта нищо не е отнела от чара и осанката му, само ги е направила по-различни. Безспорен минус за филма е смяната на Кристиян Клавие с Кловис Корнияк в ролята на Астерикс, но пък създателите на филма не пропускат да се пошегуват и с това. Ролята на Брут се изпълнява от Беноа Полвоорд, който се справя убийствено със задачата да изиграе разглезен, разлигавен и абсолютно завършен олигофрен, който не може сам да си върже обувките, но има силното желание да управлява империя. За първи път виждам актьор, който изиграва по перфектно осмиващ начин принципът на Питър за некадърността, а именно че „Във всяка служебна йерархия всеки служител се стреми да се издигне до своето ниво на некомпетентност”*.
Но това е само малка част от изненадите, които се крият в трета серия. Актьорският състав е допълнен от спортни икони, които се появяват в епизодични, но запомнящи се роли. Нали все пак сме на олимпийски игри. Ще видите Михаел Шумахер в ролята на Шумикс, „пилот” на древно римска колесница, във финалната надпревара на игрите, а също Жан Тод и целият екип на Ферари. Тази уникална седемминутна сцена е пряка реплика към „Бен Хур”. Е, някой неминуемо ще забележи големи прилики и с „Невидима заплаха”, при това не само заради надпреварата, а и заради екзотичната прическа на принцесата, но както казах по-горе това е приятелска шега. Има и други спортисти... но тях ще си ги видите сами. Като цяло „Астерикс на олимпийските игри” е смешен, весел и доста остроумен филм. Създателите не са заложили на просташки гегове или на директно копиране на сцени от други филми, пречупени през нечие дебелокожо чувство за хумор, нещо толкова характерно в последно време за касовите комедии. Всичко това го прави един прекрасен семеен филм, на който освен, че всички ще се посмеят, може да накара децата да подпитат родителите си за зараждането на олимпийските игри
* По изданието „Принципът на Питър”, Издателство „Христо Г. Данов”, Пловдив, 1981г., преводач Ст. Керванбашиев.
|