|
|
         
|
Мъкаааа, мъка. Докъде го докараха походовите стратегии... Вкратце, Fantasy Wars представлява клонинг на “генералите” от едно време, най-вече Fantasy General, но с много по-малко разнообразие от юнити, с примес на Warcraft III (само дето орките не са зелени) и значително количество творческо безсилие. Клиширано-плосък свят, постна графика, още по-постен геймплей, какво друго му трябва на човек, за да откаже компютърните игри за години напред. А инак се намират една-две добри идеи. Всичко започва с едно интродуциращо филмче, в което Ахил (така де, генерал Маркус) се бие с маймуноподобния демон Фарак и накрая го пронизва като същински Исилдур, след което се изправя на меча си и умира. Анимацията не блести с нищо особено, но пък обещава такова клише, че направо ви е бедна фантазията. Между другото, реалността далеч надхвърли очакванията ми. Кампанията ви започва с избор между двете основни враждуващи раси – хора и орки, като има и трета, която се отключва само ако сте минали първите две. Моя милост естествено се нахвърли на орките, просто защото хората са ми безкрайно скучни. И така, в ролята на Уграум Гроблег (Трал), вие сте призван да обедините ордата (Warcraft) и да я поведете срещу човешката раса. Това естествено е възможно поради елементарната причина, че вие сте най-големия пич от всички пичове от всички кланове и всеки, който ви се опълчи, бива смазан. Напътства ви някакъв антипатичен шаман, който отгоре на всичкото ви играе игрички зад гърба.
След това започвате мисия след мисия да скачате по картата, абсолютно праволинейно и в съответствие с първоначалната история, зададена от разработчиците и преплитаща се с кампанията на хората. Дотук със стратегическото, да видим обаче работи ли тактическото. Във всяка една мисия имате определена бройка войски, печелите определено количество пари, евентуално купувате нови юнити и т.н. Самите войски са разделени на няколко различни класа от сорта на лека и тежка пехота, стрелци, конница, бойни машини и каквото друго се сетите. Значи, с орките имате няколко вариации на тема грунт (Warcraft), гоблини и троли (LotR), цепелини (пак Warcraft) и други банални оркски съюзници. Свежите идеи явно се свеждат до ездачите на птеранодони (неудачна идея) и ездачите на бикове (още по-неудачна идея). Малко малоумно, но в течение на времето стават достъпни практически ъпгрейди на досегашните, с което ролевото в лицето на трупане на опит и развиване на умения, които се прехвърлят в следващата мисия, заедно с оцелялата ви войска, малко или много губи смисъл. За какво да къткате някакво мизерно гоблинче и да го развивате, ако след три мисии ще получите ъпгрейднато гоблинче наготово. Вярно, че не е икономически изгодно, но пък е удобно.
Да, в тази връзка самата игра върви ужасно бавно, понеже местите войските си по едни хексагончета, и то не особено бързо, вразите са стотици, поради което се налага често да почивате, за да ви се лекуват подопечните и това човек има чувството, че няма край. Добрата идея в случая е със зуум-а на камерата. Когато се приближите достатъчно, единичното човече, по-голямо от град, което е било цялата ви пехота, се превръща в десетина пехотинци. Другото приятно нещо е фактът, че повечето градове имат доста индивидуален облик. Тук там животът ви се разнообразява с някоя и друга странична задачка или подла засада, но като цяло играта е подчинена на принципа “отидох, видях и избих до крак”. И стигнахме до най-съществения момент, отговорът на въпроса “Защо да играя на Fantasy Wars?” Едната причина е безкрайно елементарния вариант на тактическа игра. Имате голямо разнообразие от юнити, всеки с някакви определени лични качества, имате и пресечен 3D терен и добър поглед върху бойното поле, което означава, че наистина можете да се изявите като главнокомандващ. Вместо да се занимавате със събиране на различни по цвят кристали или пък да се чудите коя сграда да построите по-напред, цялото ви внимание е заето с разполагане на стрелците по височините и зад пехотата, задържане на конницата в откритите пространства и други чисто тактически и толкова логични правила.
Официална страница на играта:
|
|||||||||||||||||
Втората причина касае единствено старите фенове на “генералите”. Най-после те имат на разположение една истинска “хексагонална походова стратегия” от ново поколение, с прилична графика и доста по-динамичен геймплей. Но ако сте твърд привърженик на Heroes и на Disciples, по-добре изобщо да не инсталирате Fantasy Wars.