Толкин фест 2007

Samwise*

От 20 до 22 юли 2007 година в Пловдив се проведе третият пореден български Толкин Фест. Мястото на събитието отново бе сградата на Музея на Съединението, магическо място, носещо духа на българската история, в което толкинисти от близо и далеч се чувстват като у някоя гостоприемна зала в кралския дворец на Минас Тирит. Началото на феста бе дадено през 2005 година, когато бе създаден Онлайн Толкин Университет Арменелос. Създатели и членове на университета, както и други хора от българското Толкин общество решиха да организират форум, който да събере на едно място всичко почитатели на Толкин от страната и да им даде възможност да се запознаят с нови хора, да дискутират интересни теми свързани с Професора, живота и творчеството му, да се забавляват, и дори да творят или пък да се вживеят в ролята на някой герой и да изпълнят неговата бойна мисия (каквато възможност дават организираните покрай всеки Толкин фест ЛАРП-ове). С всяка година фестивалът събира все по-разнородна и по-голяма публика и въпреки непоносимите жеги и тази година имаше доволно голям брой хора (а и в залата беше прохладничко).

Кликнете върху изображението, за да го видите в по-голям размер

Както всяка година, началото на таз годишния фест бе поставено далеч преди датите на провеждането му. Още от февруари мнозина хора бяха заети с организация, измисляне на програма, уреждане на настаняването, реклама и всякакви подобни въпроси... Първоначално бяхме избрали по-ранни дати, но след като две години поред фестът се провеждаше началото-средата на юни, разбрахме че времето е неудобно за мнозина (особено ученици и кандидат-студенти) и затова избрахме края на юли. За в бъдеще би могло да се помисли и за началото на септември – поне ще е по-хладно и по-удобно за повече хора, но за това – догодина, а сега... ето че настъпи петък, 20 юли.

Моя милост заедно с трима приятели (двама от тях всъщност са художници, за които ще стане дума по-късно) се натовари сутринта на влака за Пловдив и последваха няколко мъчителни сгорещяващи часа. По пътя се опитвах (неуспешно) да спя, наваксвайки пълната липса на сън предните две нощи (защо, ще стане ясно по-нататък). Накрая, когато вече мислехме, че ще умрем от жега се изтърсихме на централна гара Пловдив, където ни чакаше нашият приятел Берен (иначе познат като Пешо – виден метъл и даскал по биология) заедно със своя apprentice Иван, набързо преобразен в гид). Лека полека се нанесохме по квартирите, някои взеха по един освежаващ ЛЕДЕН душ и след това се запътихме към залата. Хората постепенно започнаха да се събират, но предвид че петък си е нормален работен ден, повечето пристигнаха късно вечерта или на другия ден.

Кликнете върху изображението, за да го видите в по-голям размер

Малко след обявения начален час, набутаният за водещ Анар (иначе Петко), заедно с мен и другия главен организатор Берен, обяви началото на феста и програмата за провеждането му. За съжаление предварително обявената среща-дискусия с Любомир Николов (писател и преводач на Толкин) не се проведе поради спешни и неотложни ангажименти, възникнали в последния момент, но все пак програмата бе запълнена с други интересни лекции и дискусии. Последваха някои организационни въпроси, след което тълпата на групички се отправи към Рахат тепе, където по предложение на местните си направихме неформални срещи на по чаша бира (е... някои от нас на по няколко бутилки). Срещата-вечеря приключи късно за мнозина. Но това не попречи някои да отидем по-рано в събота, за да подготвим каквото има да се подготвя, след което хората започнаха да пристигат.

Малко след 11 ч. бе даден старт на програмата с лекция на Берен. Дали може да видим в “Музиката на Айнурите” историята на Средната земя, каква е била първоначалната мелодия на Илуватар, какви са следващите мелодии и т.н. бяха част от анализираните въпроси, засягащи първата част от “Силмарилион”. С това публиката беше подгрята, след което се случи нещо доста интересно.

Кликнете върху изображението, за да го видите в по-голям размер

Берен и Анар представиха драматичен диалог върху поемата на Толкин “Завръщането на Беортнот, син Беортхелмов”. Поемата е преведена на български от Аданедел (иначе Калоян) – отговорник на факултет Лингвистика в Университет Арменелос (иначе лингвист, преводач и преподавател). Преди драматизацията Аданедел разказа кратка история за самата поема. Академичните занимания на Толкин в Оксфордския университет включват изучаването на множество староанглийски текстове, в това число “Беоулф”, “Сър Гауейн и Зеления рицар” и “Битката при Малдън”. Заради живия си интерес в тази област той написва кратък драматичен диалог, вдъхновен от староанглийската поема. В него се описват двама слуги на херцога на Есекс Беортнот, които прибират тялото му от бойното поле по поръчение на близкото абатство. Толкин се вдъхновява да напише драматичния диалог oт “Битката при Малдън” – поема, която е достигнала до наши дни като фрагмент, разказващ за искането на викингите за откуп в замяна на мир; за гордия отказ на Беортнот и предизвикателството, което отправя и за защитата на “моста”; също за лукавството на викингите и пресичането на брода; за последната битка на Беортнот, за падането на позлатения меч от осакатената му ръка и за посичането на тялото му от езичниците. Към диалога Толкин написва и кратък увод и есе, занимаващо се с проблема за рицарската чест в староанглийските творби. Берен и Анар се вживяха в ролите на слугите и пренесоха за малко публиката в атмосферата на поемата, подпомагани и от моя милост с известно количество звукови ефекти. Драматизацията се хареса много и бе подхвърлена идеята да се направи радиодраматизация по нея, включваща професионални актьори и подходящо озвучаване с музика и ефекти, което съм обещал да организирам при първа възможност.

След представянето на поемата Аданедел и Менедел (иначе Манол) говориха още за някои преводи, с които са приключили или се занимават сега. Между тях са “Беоулф”, “Скиталецът”, “Митопея” – поемата, която синтезира възгледите на Толкин като писател, литератор и християнин, а също и лекцията му от 1938 г., озаглавена “За приказките”.

Кликнете върху изображението, за да го видите в по-голям размер

Последва обявяването на играта с въпроси, след което дойде време за обедната почивка. Хората се пръснаха да обядват, а аз и компанията ми останахме изключително доволни от обслужването в една кръчма в центъра на Пловдив, където светкавично изпълниха всичките ни претенции. Вече охладени от тараторите и бирите и наядени със салатки, месца и сладоледи, с леко закъснение се изтърсихме в залата и след малко играта започна. За разлика от предни години, този път нямаше отбори, а водещият Анар бе подбрал много добре (и много коварно, мрън) въпросите. Идеята на играта беше постепенно отхвърляне на играчи във всеки кръг което ставаше чрез губене на точки, ако не си отговорил на някой въпрос. По-лесните въпроси естествено бяха подбрани от по-популярни моменти от “Властелинът на пръстените” докато въпросите с повишена трудност включваха малко известни неща от “Силмарилион” и “Недовършени предания”, което показваше кой колко ги е чел. Лека-полека клубът на знаещите оредяваше, отпаднах и аз, и накрая останаха тримата най-знаещи – Берен, Чесън и Лаурелин, които си получиха наградите от момич... ъъ... елфката на късмета Мелиндор (Любомира), която им връчи по едно изображение от прясно издадената книга “Децата на Хурин”.

Последва една интересна лекция, представена от Талиесин (Филип), Менедел и Берен. “Толкин и Средновековието” се е зародила от идеята да се обхване връзката между творчеството на Толкин и историята на Древен Рим, но впоследствие обхвана и паралели с Рим, Византия, ранното Средновековие и великото преселение на народите – саксонци, готи, хуни. Задълбочено бяха анализирани приликите и паралелите между тези държави, събития и народи с тези в творчеството на Толкин.

След кратка пауза народът се прехвърли в импровизирания киносалон във фоайето на музея, където всички се позабавляваха с поредната порция Бурзум ТВ. Имаше няколко нови музикални клипа, върхът на които бе измисления от Талиесин и Ия (Ирена, отговорник по преводите в Арменелос) The Crown and the Ring по песента на Manowar (тук прекръстени ManoWarg). Хората имаха възможността да видят и все още недовършената гавра по филма “300” (последните две нощи преди феста довършвах каквото мога по него).

Кликнете върху изображението, за да го видите в по-голям размер

Последва нещо, чакано много отдавна – Колодата на Толкин. Представена още на миналия фест (само като известно количество готови изображения), Колодата най-после бе напълно завършена и всички посетители на феста имаха възможност да видят изложба с всички изображения, както и да разгледат (и да си купят при желание) вече отпечатаната колода карти, изобразяващи по един Толкинов герой (или предмет – като Единствения пръстен например). След това под кръстосания разпит на публиката бяха подложени четиримата художници Бъдъмба (Калина, отговорник на факултет Изкуства в Арменелос), Мелиндор, Умбриел (Ертан) и Моргул Лорд (Юлиан).

С дискусията за Колодата приключи основната програма на този фестивал, оставаше само ЛАРП турнира на следващия ден, но преди това последва още една весела (и дъъълга за мнозина нощ) изпълнена с многобройни срещи и разговори (и бири, и сладоледи, и т.н.)...

И дойде следващият ден, в който кралица Галадриел обяви турнира, на който смели бойци от близо и далеч щяха да се сражават за чест и слава, и за материалната награда във вид на меча Гламдринг (кръстен така от Берен) – хубаво изработен двуръчен меч за ЛАРП. Мнозина паднаха покосени в трите кръга на турнира, докато накрая останаха тримата храбри воини Келеборн, Мистик и Шаграт, и след оспорвани и атрактивни двубои за победител бе обявен оркския предводител Шаграт.

Последва най-неприятна част от фестивала – раздялата, но с обещанието, че догодина отново ще се съберем по същия повод, а мнозина ще се видим много по-рано на фестивала Аквалония – от 10 до 12 август. В момента на пускане на този брой фестивалът вече е преминал, информация за него вероятно ще има в следващия брой на списанието.

*в статията са използвани бележки и снимки и от други участници в програмата.

Към ФОТОГАЛЕРИЯТА

Коментирай...