|
|
        
|
Кои са Korpiklaani? Поредните подражатели на Finntroll, опитващи се да яхнат вълната на модния синтез между метъла и скандинавските мотиви? Не, не,не! Korpiklaani (в превод „Горски клан”) са нашите стари познати Shaman, но под ново име и звучене. Достигнали отлични резултати под старото наименование с първите два диска Idja (1999) и Shamaniac (2002), те решиха да се разделят с първоначалната си концепция – използването на финските език и фолклор – в полза на по-широк музикален кръгозор и по-разбираемия за слушателите английски език.
Инициатор на всичко това е лидерът на „шаманите” Jonne Jarvela (свирил също и във Finntroll), в желанието си да навлезе по-дълбоко в музиката на своите предци, като същевременно „метализира” и разнообрази звученето. Като начало събира напълно нов състав. Първо привлича Jaakko Lemmetty, млад музикант, по-известен като Hittavainen, майстор на старинните народни инструменти. Jonne се убеждава в правилността на избора си още при първата среща с момчето. Новият барабанист Matson довежда със себе си басиста Arto Tissari и китариста „Honka” Honkanen. Хонка привлича талантливия перкусионист Али и секстета се заема да твори. Повечето теми, използвани в творчеството на бандата, се коренят в народното творчество, „металически” обработено. При това се използват едни от най-известните мотиви и в това е основната разлика между Korpiklaani и останалите фолк-метъл групи, най-често използващи фолк мотивите само като подправка за своите произведения. Това прави впечатление на Napalm Records, които подписват с момчетата договор за четири албума. Spirit Of The Forest е дебютната тава на новата формация и изглежда по-фински от самата Финландия. Музиката варира от лирични инструментални пиеси до разтърсващи парчета, по време на които спокойно може да седи само глух. Народните инструменти ярко контрастират на фона на чистия звук на съвременните китари и барабани. Мастеринга прави Mika Jussila в известното Finnvox studios, Helsinki (Stratovarius, Theatre Of Tragedy, Amorphis, Insania, Therion, To/Die/For). Парчета от албума влизат в компилациите на Inferno Magazine/Firebox Records и култовия Metal Hammer. Следващият диск е Voice Of Wilderness (2005). В него са използвани само „истински” инструменти, никакви синтезатори и клавири. С тази тава финландците завладяват част от феновете на Moonsorrow, Ensiferum и Skyclad.
Тежки рифове, цигулки, флейти, акордеон (Катя Юхола) и народни мелодии – това далеч не е пълния арсенал на горските шамани. От 2004 г. е привлечен и постоянен акордеонист – Юхо (Juho), който е и китарист и вокалист на Falchion. Заснемат клип на Hunting Song и той влиза като бонус на диска. В клипа са включени 18 секунди от филма на Каале Карни Ei Aauta Itku Makkinoilla, заснет през 1927 г. Voice Of Wilderness излиза на 24 януари 2005 година и състава на групата отново се променя - Арто влиза в казармата и заявява, че напуска групата. През лятото на 2005 г. го заменя Jarkko Aaltonen. По лични причини напускат Али и Хонка. През 2006 година (21 април) горските братя се завръщат с Tales Along This Road, който прилича по нещо на Skyclad или даже отчасти на Тролль Гнет Ель. Припевите са хорови, ритмите – танцувални, флейтата, цигулката и акордеона изпълват мелодията, докато китарите хармонично допълват общата картина. Логото на групата и обложките на албумите рисува талантливия художник Pekka Keskinen. В момента групата записва във Fantom Studios своя нов албум Tervaskanto, който ще излезе през април 2007 г. А доколкото зависи от лидерът й Jonne: „Ще поддържам тази група, докато косата ми посивее и китарата изпадне от треперещите ми ръце...”
|
||||||||||||||||||||||||||
