Винаги има някакво събитие, или начинание, или дори прост факт, който ни е отровил няколко часа, дни, седмици или месеци, и който е отминал. Един приятел казва: “Ако не гледам с хумор на ситуацията, ще трябва да откача”. Е, “Нещата от живота” са точно такава рубрика – лекарство против откачане.
В рубрика "Нещата от живота" в настоящия брой можете да прочетете:
Някъде в далечния север една огромна човекоподобна маса си пробиваше път през преспите, пуфтейки недоволно през проскубаната си брада. Дъхът му образуваше гъст дим от серни изпарения в студения въздух. Тази странна личност би вдъхнала респект във всяка една компания и обстановка – висок близо два метра и половина, ръст, несрещан сред нормалните хора, и дебел като добре охранен морж (може би защото се хранеше предимно с моржове). Брадата, макар и проскубана, бе достигнала почтена дължина и съхраняваше в себе си две непознати една на друга фамилии въшки, което може би компенсираше олисялото теме. ...
Живеем в страна, която в 99% от времето си е абсолютен цирк и пародия на държава и само в 1% прилича на нещо. Но явно на нас ни стига този един процент, щом си мислим, че има надежда да се оправим и да заприличаме на европейските страни. Политиците ни се бият в гърдите, че ние отдавна сме европейска страна и географски, и културно, и сега – на 01.01.2007 г. – тази несправедливост ще бъде поправена. Европейци сме, само че колкото и да не ни се иска да си признаем, сме такива единствено защото сме на същия континент, на който е и ЕС.....
Има един, според доста хора, огромен недостатък в човешката психология. И това е, че непрекъснато си ядем нервите за нещо. Трябва да има Драми. Прекарваме повече време да се косим за нещо, от това да се радваме на нещо друго. Постоянно съжаляваме за нещо, а колкото повече одъртяваме, толкова по-зле става – косим се за неща станали все по- и по-отдавна. И какъв е смисъла? Можем ли да променим нещо, което вече се е случило? В крайна сметка, не излиза ли, че колкото по-скоро се справим със ситуацията, забравим за нея, или я погледнем откъм смешната й страна толкова по-добре не само за нас, а и за околните? Особено последното – ще се получи великолепна Тема за Разговор и освен това укрепва Социалните контакти, ‘щото излиза, че сме готини и забавни хора. А за околните - защото, както всички знаем, парата се изпуска не по предназначение. Така че – дайте по-ведро! Следващият път ще знаете.
Странно как се случва така, че една трагична ситуация винаги е смешна ПОСЛЕ. Ден-два след като отмине. Независимо дали е кошмарна ваканция, болничен престой или контролата ви е гепила без билетче. Представяте ли си колко нерви и ядове, колко бели косми бихме си спестили, ако можехме да видим комичното по време на случващото се... Само дето ни е до смях после, ако ни е до смях изобщо. Хората казват, че смехът лекува. Май е вярно. Дори и после, не е зле да гледаме с хумор на всичко, което ни поднася живота и да приемаме нещата (че и себе си покрай тях) прекалено на сериозно. Пробвайте – ще видите, че така е по-леко.
