|
|
        
|
Пол Андрюс ще остане в историята на NWOBHM главно като първия вокалист на Iron Maiden, или поне първият, който заслужава да се спомене. Може би този факт е и най-голямата пречка пред кариерата на "Гневното дете", още повече че по гласови данни не би могъл да се сравнява с Брус Дикинсън. Освен това той неведнъж е доказвал и силния си характер, желанието да извади на показ индивидуалността си. И, макар някак в сянката на големите, със силния отпечатък на бившите си колеги, Пол ДиАно продължава да гради кариера и да демонстрира на младите как се "кове желязото". Пристигайки в Айрън Мейдън през 1978 година, Пол донася в състава стабилността, необходима за първите записи на групата. Безспорно той е фронтмен с необходимото излъчване на сцената, друг задължителен елемент от успеха на една метъл банда. Голяма част от песните от първите два албума Iron Maiden (1980) и Killers (1981), сред които емблематичната и любима на него самия Wrathchild, са писани именно от ДиАно. С повишаване на популярността обаче се засилват и търканията между него и другия лидер, Стив Харис, което в крайна сметка довежда до напускането на Пол. Мейдън в този момент успяват много бързо да направят единственото възможно в такъв момент – намират заместник в лицето на Брус Дикинсън и издават нов албум още през следващата година. Безспорен е фактът, че именно Брус се превърна в емблема на Мейдън и истинското лице на групата, ако не и на цялата хеви метъл сцена. Заедно с Пол обаче от групата си тръгна агресията, онази частица бруталност, която е абсолютно необходима за този стил. Точните факти около това напускане и последвалия успех на "Желязната девица" са една съвсем друга история разбира се – това, което ни интересува е, че Пол не си губи времето в самосъжаление.
Първоначалният опит с Di’Anno (името на групата) е сравнително неуспешен и приключва бързо. Може би голяма роля изиграва отношението на феновете, които продължават да свързват Пол с Iron Maiden, докато той отказва твърдо да свири техни песни по време на концертите. С тази формация обаче той недвусмислено декларира, че оттук нататък няма място за други лидери в неговите групи. Значително по-успешно е участието в супергрупата Gogmagog, в албума I Will Be There през 1985. Освен Ди Ано в проекта участват бившият барабанист на "Девицата" Клайв Бър и бъдещият китарист Яник Гърс, както и редица други доказали се музиканти. Първата собствена група на Ди Ано, просъществувала относително дълго, е Battlezone (известна още като Paul Di’Anno’s Battlezone). Вторият албум Children of Madness постига значителен успех, особено на фона на постоянните караници и дори понякога физическа саморазправа между членовете на групата. Временното разпадане на групата довежда до създаването на Killers, другата по-известна банда на Пол, с която идва и за първи път в България. Освен няколкото свежи идеи обаче, мейдънските Wrathchild и Phantom of the Opera, както и кавъра на We Will Rock You стават неизменна част от репертоара на Killers. По това време живота на Пол изобилства от наркотици и алкохол. За разлика от доброто момче Брус Дикинсън, агресията в музиката и агресията в ежедневието са неизменна част от имиджа на Ди Ано. Стига се дори до арест и присъда в Лос Анджелис след сбиване с гаджето му, в което се стига и до размахване на ножове. Докато е в затвора, Пол пише песните за втория албум на Killers, Menace to Society (често използвано определение за него самия). Много е трудно да се каже кой от всичките проекти на фронтмена съществува в момента, но той продължава да издава албуми, независимо под какво име. Просто като Пол Ди Ано той направи второ посещение на България, което във вече пренаситения концертен календар не постигна и половината от фурора на предишното му идване. Да не говорим, че някой рекламен гений се беше постарал да направи плакатите така, че на тях да личи предимно името Iron Maiden. Нито Killers, нито събраните отново Battlezone достигат до върховете на световните класации. Това не пречи обаче Пол Ди Ано да е една от емблемите на метъла, образа на лошото момче. Много критици намират в автобиографията му The Beast описание на един живот на високи обороти, който едновременно плаши и привлича. Пол никога няма да се превърне в излъскан милионер като голяма част от колегите си от онези години.
|
|||||||||||||||||
Лошото момче винаги се е самоопределяло като атеист, може би дори като анти-църковен тип. Като изключим една кратка забежка по Корана, Пол винаги е твърдял, че религията убива и иска да стои по-далеч от нея. Според някои сведения има татуировка 666, макар това да няма нищо общо със сатанизъм, и друга, на която пише "Господ = нещастник". През 1996 г. обаче с дейното негово участие на бял свят излиза един чудесен коледен подарък за всеки рокаджия – Metal Christmas или The 21st Century Rock Christmas Album, с прекрасни кавъри на песни като Santa Claus is Coming to Town и White Christmas. До момента това е най-добрата хеви метъл компилация с коледни песни, която ми е попадала, най-малкото защото аранжиментите не са правени с едничката цел да звучат "метълски" и съдържат доста коледен дух.
