|
|
        
|
Казват, че хората растат и поумняват. Ето, и аз завърших гимназия, проведох успешно една кандидат-студентска кампания през горещото лято на 2001-ва година и бях приет да уча в София. До тук добре, нали? Да, да, ама не! В началото на 2002 година можех да нарисувам пет карти от една компютърна игра по памет по-добре, отколкото се справих със желязо-въглеродната диаграма на стоманата по време на първата ми сесия. И това се дължеше именно на Counter Strike, играта останала за мен най-добрия шутър, който съм срещал. От къде е започнало всичко? През 1998 Valve Software създава играта Half Life, която бива издадена на пазара от Sierra Studios. Half Life(HL) е стандартна футуристична екшън игра, където играещият вижда всичко в първо лице. HL е създадена с помощта на вече разработения за Quake енджин(б.ав: това е ядрото на играта, отговорно за изкуствения интелект и графиката) Приятно безсмислена за мен игра с класическа формула: добрият(ти!) + лошите(извънземните!) = Накрая трябва да остане само един!
Наистина има и добри NPC, които ти дават някаква информация за играта, но в основата си целта е да избиеш 98% от всичко мърдащо по екрана. Това, което е особенното при HL, e че се разработват допълнителни модове за играта, които правят от базовата игра нещо напълно различно. Един такъв мод е Counter Strike(CS). В него играчът взема ролята на терорист(теро) или антитерорист (контра). Целите са различни според картата, на която се играе, като има два начина за спечелването на отделните рундове : 1. да изпълниш поставената цел и/или да попречиш на противника да изпълни своята; 2. или да се избият всички от противниковия отбор(което косвено води до изпълнение на точка 1);
В края на 2001, когато открих тази игра, бяха последните дни на Counter Strike 1.4. След това имаше още два ъпдейта, с които се стигна до версия 1.6. През 2004 година излязаха две доста по-различни версии на играта – Counter Strike: Source и Counter Strike: Condition Zero, които лично аз не одобрявам. Графиката беше променена според новите постижения в сферата, играта стана по-красива според някои(б.а: блях!), беше променен и в известна степен геймплея. Получи се някакво приближаване към визията на Delta Force – друга подобна екшън игра, която също е много добра и заслужава да и се обърне внимание, но отстъпва поне по един показател на CS, което директно я праща назаде в класациите. След като ги пробвах и двете версии в продължение на няколко дена, аз си се завърнах към версия 1.6.
Kое е това, което направи Counter Strike най-популярната онлайн игра в света? Отговорът е един – отборната игра. Никой друг представител на този жанр игри не предлага такава възможност за отборна и тактическа игра. CS е специално създаден за отборни игри, а не за single player като Quake или Unreal Tournament. Тук не е достатъчно да си най-добрият в стрелбата, това носи може би едва 30-40% вероятност за успех. Виждал съм 12 годишно момче, което в играта си купува автомат и един пълнител с 30 куршума и успява да убие 8 човека в един рунд – това се казва точен стрелец, нали? В споменатите по-горе Quake и Unreal Tournament той би заел едно от първите места на сървъра. Все пак, при положение, че съм с много по-лош прицел(винаги успявам да попадна на преоценени оръжия!) успях да поддържам при играта само между нас двамата равен резултат – едно доказателство за това, че умът винаги печели!(и не се заблуждавайте – аз съм скромен човек!) Тръпката се крие в това да излъжеш противника, да го причакаш в засада или да му влезеш в гръб, да поставиш бомба или да спасиш заложниците, да предвидиш и да си непредвидим!
Игровите карти са достатъчно компактни за да позволят един рунд да продължава не повече от 3 до 5 минути(точно по този показател Delta Force e толкова назад – картите там са огромни!), като за това време два отбора до 10 човека могат да разиграят спокойно най-различни тактически схеми. Тук освновните схеми са: ръшове(на англ. rush), където целият отбор се втурва по една от възможните 4-5 пътеки, така нареченото „кашониране”, което не е нищо друго освен поставяне на засади, и това което се среща най-често по сървърите – разпръскването на отбора на групички и масирана атака по позициите на противника. Между тези трите се крият стотици други варианти, а това кой какво използва си зависи изцяло от стила на игра. След достатъчно продължителна игра срещу някого най-трудното е да измислиш нещо нестандартно, което да му поднесеш. Може би това е единственият минус на тези малки и средно големи карти, където най-лесните маршрути са и най-добре отбраняваните. Но пък според мен това прави още по-сладка победата в края на рунда.
Случвало се е по сървърите, на които играя, да влиза цял отбор А от 4 човека, решил да потренира с леймърите(или по нашенски – със новаците/слабаците). В такъв случай дори противниковият отбор, съставен по принцип от напълно непознати, да е с двама или трима души превес, то резултатите клонят строго в полза на колективната игра на отбор А. Усещам се, че продължавайки в този дух мога да разказвам за преживените интересни моменти по сървърите на CS с часове. А повярвайте ми – такива има много! Даже не съм ви споменал още за използваните оръжия. За разлика от всички екшън игри, тук са използвани почти достоверно представени модели на същесвуващи оръжия, като те са разпределени по отборите според това, къде се използват по нашия толкова мирен и спокоен свят. Съответно те имат и почти реалистични показатели при стрелба, което допринася за колорита на играта. Въпреки голямото разбообразие и при двата отбора има само 2-3 предпочитани оръжия. Стандартното въоръжение на един терорист е: пистолет Desert Eagle, автомат Калашников, 2-3 гранати и.. амуниции според финансите. При контрите като автоматично оръжие e предпочитанa карабината M4A1, като за снайперистите любители и в двата отбора е на разположение Arctic Warfare Police (AWP).
За край само ще ви предложа малко сухи цифри относно играта. – През 2002 година Counter Strike се играе на над 30 000 сървъра по целия свят, с което играта се нарежда на първо място! (На второ място е Unreal Tournament с едва 9800.) – През 2004 година чрез GameSpy се установява че има над 85 000 играещи по всяко време на денонощието!! – През 2006 година тази цифра достига 200 000 !!! (В това число влизат играещите Counter-Strike: Source, Counter-Strike: Condition Zero и Counter-Strike) В България също имаше и продължава да има голямо количество онлайн сървъри, като най-известните бяха тези на Optilan[link] и Headoff[link], а локални сървъри се създават в почти всеки интернет клуб. Говоря за сървърите в минало време, защото старателно се опитвам да ги избягвам. Причината е една и се крие в сентенцията: Counter Strike е като ад, попаднеш ли веднъж в него – няма измъкване! * През последната година на висшето си образованието открих, че съм пропилял три години и половина от живота си заради тази игра. От тогава, вече две години, се опитвам да я откажа... ...и все още не съм успял.
* В оригинал тази фраза се е отнасяла за Starkraft, но с оглед на преживяното от мен си мисля, че напълно приляга и за Counter Strike.
|
||||||||||||||||||||||
