Фолклор и митология на автодилърите

Nerksis

Всъщност няма какво да се заблуждаваме. Седемнадесет години след демокрацията и въпреки многобройните представителства на всевъзможни автомобилни производители, за повечето българи източник на нова кола са автокъщите, продаващи автомобили втора употреба. В това няма нищо лошо всъщност. Продажбата на употребявани автомобили си е един доходоносен бизнес от една страна, и от друга – възможност за хора със скромни възможности да си закупят сравнително запазена кола за благоразумна сума. Автооказионите ги има по цял свят. Загледайте се в американските тийнейджърски филми и в осем от всеки десет ще откриете герой, който или кара кола втора употреба, или събира пари за такава. Предполагам, че и там продавачите не са с нимби около главите и че и там става едно голямо раздуване на качествата на предлаганата кола и винаги се мъчат да измъкнат възможно най-високата сума от купувача. Сигурно е така, но сега ще ви разкажа за нашите си, родни и собствено-култивирани търговци. Тези, които в един момент се оказват едва ли не най-добрите ви приятели и едва ли не са на загуба, продавайки ви на въпросната цена колата, която преди това са ви убедили да си вземете. На моменти страшно много приличат на ССПГ Диблър, само дето повечето са злобни и бизнесът им не се проваля с гръм и трясък и сред дъжд от съмнителни наденички. Те дори са съградили собствена митология с цел да омаят клиента. Проявили са се като Шехерезада на модерната, родна пазарна икономика.

На всеки, който е повъртял година-две кола – особено в голям град – трябва да му е пределно ясно, че автомобил, който е на 10, 12 или 15 години и в описанието му е посочено, че е на 150 000 или 180 000 км, или е скъсан от каране, а после в България километража му е превъртян, или е стоял само в гараж. В 99% от случаите е първото и едва в един нищожен процент – второто. Само дето нашите продавачи се мъчат всячески да ни убедят, че Европа е пълна с пенсионери, монахини и какво ли още не.

Питате се за какво говоря ли!? Сега ще ви стане ясно.

Решавате една хубава сутрин да отидете до автооказион и да се огледате за хубава, запазена и на малко километри западна кола. До това решение стигате, след като сте прекарали уикенда в безплодни опити да накарате старото руско возило да върви, без да се тресе като старец, болен от Паркинсон, или поне да не бучи като трансконтинентална ядрена ракета. Или след като вече толкова ви е писнало от адския... пардон, градския транспорт и неговите предимства и удобства, или, ами... просто сте решили, че искате, ама много искате и без значение дали ви трябва или не, все пак искате кола.

Естествено там ви посреща любезен господин, който веднага минава на “ти”, държи се много любезно и приятелски с вас, ама толкова приятелски, че в един момент вие започвате упорито да човъркате в спомените си и да търсите някаква, каквато и да е следа от предишно познанство с него и в един момент сте склонни да приемете, че явно сте се запознали някога и някъде и сега просто паметта ви играе мръсни номера. Господинът ви разхожда из автопарка и досущ като една Шехерезада започва да ви омайва.

Автомобилът и пенсионерката

Ето, виждате ли!? Тази кола! Вярно, че е производство ’92, но е само на 98 000 километра и е в перфектно състояние! Принадлежала е на една пенсионерка от Германия и почти не е карана. Че къде да я кара жената, няма чак на Хаваите да се емне с нея, я!? Тя си я е взела и е ходила с нея само на пазар – той пазара бил близо, а и там пътищата са перфектни и тя колата не е навъртяла много километри, и е буквално почти чисто нова.

А, за тапицерията ли питате? Значи хубаво, че попитахте, щях да забравя, но добре, че попитахте. Господинът има набито око, не се лъже лесно! Та значи сега ще ти обясня защо има малки разлики в цвета на тапицерията на задната седалка и на предните. Та значи бабата отначало ходила с колата на пазар, ама после я хванала здраво склерозата и забравила, че има кола и я оставила у тях, на алеята встрани от къщата. Обаче забравила и бастуна на задната седалка и той от слънцето се отпечатал на тапицерията. И ние като взехме колата от внуците й сменихме тапицерията, защото просто няма как да я предлагаме на клиентите с отпечатан бастун на задната седалка.

Та освен този незначителен дефект, за който естествено ще ти направя отбивка от цената...

Монахинята-артелчик

Вижте тази малка симпатична кола! Харесва ви, нали!? Тъкмо като за вас, госпожице! О, извинете, госпожо. Да ви кажа честно, изобщо нямате вид на омъжена жена, толкова млада изглеждате, че като дойдохте и попитахте за кола, щях да ви поискам лична карта, за да се уверя, че имате 18 години!

Но да се върнем на колата. Тя е точно като за вас и е в перфектно състояние. Да, малко стар модел е – ’90, но тя почти не е карана, последните няколко хиляди са навъртени по пътя към България. Аз лично я докарах! Не можете да си представите какво удоволствие е да карате подобна кола.

Та за колата. Значи, принадлежала е на една монахиня, която заедно с още няколко дузини нейни сестри живеела в малък манастир в полите на планината близо до малко испанско градче. Тя... монахинята, искам да кажа – за съжаление не й знам името – слизала с колата на пазар през ден, през два да зарежда храна за скромната божия обител. А там е и курортно място и пътищата са идеални, както на всякъде в Европа, а не като у нас. Та мисълта ми е, че тази малка красавица само хубави пътища е виждала. Питате защо гумите са толкова износени? Ами да ви кажа честно, това са оригиналните гуми на колата, затова са толкова износени. Но аз ще ви дам четири почти нови и то на половин цена, ако решите да вземете това бижу! Сега, предлагам ви да седнете вътре и да...

Неразделните приятелки

ВВижте сега, господине! Виждам, че сте човек със стил и разбирате от хубави коли. Предлагам ви ето тази модел ’95, който е само на 75 000 км. Питате ме как е възможно!? Значи, ние не пренавиваме километражите, както правят някои наши колеги. Ние сме честни и коректни с клиентите си и те винаги се връщат при нас. А и доволният клиент е най-добрата реклама. А за автомобила ще ви издам една малка тайна. Ние нямаме практика да посочваме източниците на автомобилите си, нали разбирате – фирмена политика, но за вас ще направя изключение!

Та значи тази прекрасна кола е била на две момичета от Хамбург. От малки били приятелки и когато ги приели заедно студентки в Берлин, родителите им купили тази кола, та да могат заедно да си идват до родното място. Те били и заедно на квартира, пропуснах да отбележа. Та колата е карана само когато са си ходили до Хамбург и чат-пат из Берлин. Ама карането там изобщо не може да се сравни с това тук по нашите пътища. То там е направо рай за колите...

Богаташът-прахосник

Вижте, колата която ви предлагам, наистина е по-старичък модел, но за сметка на това е в отлично състояние. Вярно че е от началото на деветдесетте години, но това изобщо да не ви притеснява. Както виждате тя е и на малко километри. Учуден сте, че се предлага на такава цена!? Ами сега ще ви кажа причината. Значи като отиваме да подбираме коли, вече ни знаят и при нас сами идват хора да ни предлагат старите си автомобили. Ние естествено избираме само най-добрите, все пак грижим се за клиентите, а и това, че караме коли втора ръка, че значи че сме такива хора! Нъл’ тъй!?

Та идва при нас при последното ни ходене в Швейцария един господин и ни вика у тях. Показва ни ей тая кола и на мен ченето ми висва! Колата почти нова и все в гараж стояла. Купил я той преди време за семейството, ама жена му нещо не харесала цвета. То те жените какво ли разбират от коли, ама като има кой да им ходи по акъла..., ама нищо, ето сега заради тая патка на теб ще ти излезе късмета.

И не харесала тя цвета, бях започнал да ти казвам, и господинът започнал все по-рядко и по-рядко да кара колата, докато един ден тя не си останала за няколко години в гаража. Показа ни той колата и буквално ни я подари, съвсем малко пари поиска за нея. Ама тя кола, както знаеш, като стои се разваля, та се наложи да й подменим това-онова – масло, ремъци, но двигателят е оса ти казвам. Като коте мърка, а на пътя е като разгонена лъвица! Та за това е на тая готина цена. А и ти си окумуш момче, наш човек! Още като те видях, си викам....

Това е една малка част от автомобилния фолклор в милата ни татковина. Купувайте! Тя Европата е населена само с пенсионери-склеротици, примерни монахини или отговорни студентки. Там колите почти не се карат, а и пътищата не амортизират возилата. Напротив, те са като амброзия за автомобилите.

Тъй че внимавайте каква приказка ще ви разкажат сладкодумните бардове от автооказионите.

Коментирай...