|
|
        
|
Дан Дастие: Отровата на Алкория
Няма да започна тази статия със сълзливо умиление, макар и донякъде да го изпитвам. Книжките от Библиотека “Галактика” на книгоиздателство “Георги Бакалов” – Варна години наред бяха почти единствения ни досег със света на научната фантастика. Десет книжки на година – и дори когато махнем тези заглавия, които просто бяха необходими заради пропагандни цели, пак останаха десетки стойностни автори и произведения, които дори и сега запленяват, и се препрочитат отново и отново. Макар оттогава библиотеката ми да се запълни със стотици нови неща, с лъскави корици и многотомни поредици с хиляди страници обем, тези книжки винаги са най-горния й рафт. В последните години гладът за качествени заглавия на пазара на научна фантастика е голям, а тези книжки седят в кашони и се продават по две за лев понякога… и ако има млади читатели, които не са се докоснали до непретенциозно изглеждащите книжлета джобен формат, може би тази статия ще ги накара да го направят. Книжката за която ще ви разкажа сега се нарича “Отровата на Алкория” и е написана от французин – Дан Дастие. Обемът е зашеметяващите 172 страници – при това джобен формат, както и всички други от поредицата. Малко ли ви се вижда? Това беше порцията фантастика за месец някога. Космическия кораб “Сигнус – Х-1” попада в междузвездна магнитна буря и бива повреден и изхвърлен на непознато място в космоса. Бордовият компютър може да обърне курса и да отведе кораба до познатия космос, но преходът е извън възможностите на повредения от бурята двигател, който може да извършва само малки пространствени скокове. Ремонтът трябва да бъде извършен в планетни условия и екипажът трескаво започва да издирва планета, на която има подходящите условия. А те са в общи линии земните условия на живот, което звучи наивно за ниво на технологиите като описаното в книгата. Но все пак нека да простим на автора и да не го съдим, както не бива да съдим и други великолепни писатели, които в книги от 50-те години на миналия век описват възторжено междузвездни кораби с лампови компютри… Въображението дори и на най-добрия писател понякога трудно прониква далеч отвъд равнището на технологиите около него. С много трудности и на края на физическите и психическите си сили, екипажът на звездолета открива мечтаната планета. А тя е райска. Планета също като Земята, населена от хора също като земните, с всички изкушения, които може да предложи една райска градина на клетия корабокрушенец. Местното население е с ниво на технологиите близко до това на индианците и сякаш изобщо не се притеснява и не изпитва страх от пришълците от небето. Напротив, всички са весели и безгрижни. Въпреки строгите заповеди, човек от екипажа е намерен в колибата на туземка, и то в състояние, подобно на това на местните хора. Оказва се, че е пил от опиат, наречен талеф, който местните хора консумират и на който дължат своята безметежност. Провинилият се е изолиран в килия, и там претърпява страшна мутация, превръщайки се в чудовище с огромна физическа и психическа мощ, което с лекота успява да държи под своя контрол всички човеци, оказали се достатъчно близо до него. Когато чудовището успява да избяга в гората, на карта е поставено не само успешното завършване на мисията, а и животът на местното население, което сякаш не осъзнава случилото се.
|
||||||||||||||
