Ерик Франк Ръсел (1905–1978):
"... And Then There Were Nonе"

De3tuss

Ерик Франк Ръсел е слабо познат на българския читател автор, макар по-старото поколение да си спомня с възторг брилятните му разкази от сборника на руски език “Ниточка к сердцу” или “Почакаймалковците”, излязъл в сборника “Английски фантастични разкази” през 1986 година.

Ръсел е известен с разказите си у нас и това не е случайно. Писателят твори основно по времето на Златната ера на фантастиката и е допринесъл много за развитието и обогатяването този жанр. Той е първият британски автор, който постоянно публикува в списанието “ASTOUNDING SCIENCE-FICTION”.

На български освен разказите му е публикуван и романът “Зловещата бариера” (ИК “Орфия”, №31, 1994). Като първи роман на автора, книгата не блести с особени идеи, още повече като се има поредвид времето, в което е писана – 1939 година. Идеята на романа е, че човечеството всъщност е стаден добитък, собственост на невидими паразити, които се хранят с човешката болка и мъка.

Някой от най-добрите творби на Ерик Ръсел са написани след Вторта световна война, от този период са "Metamorphosite" (1946), "Hobbyist" (1947) и "Dear Devil" (1950), а също така и поредица анти-военни произведения, сред които "Late Night Final" (1948) и "I am Nothing" (1952). В множество от тях милитаристично настроеното човечество се сблъсква със странни и объркващи култури. Забавният и остроумен стил на Ръсъл му отрежда място сред писателите със съществен принос към хумористичната фантастика, а едно от най-запомнящите се негови произведния е повестта "...And Then There Were None". Тя наистина може да бъде считана както за едно от най-култовите произведения на своето време, така и за класическа, вечна и неостаряваща.

По принцип в повечето произведения на Ерик Ръсел земен кораб каца на някаква планета и с екипажа му се случва нещо.

Повестта разказва историята на един такъв кораб, който обикаля от планета на планета и прибира под крилото на Земната Империя откъснатите от няколкостотин години нейни колонии. Но когато корабът каца на планета, заселена преди столятия от индийци, последователи на философията на Ганди за пасивна съпротива, боенно-бюрократичната машина на Империята затъва до ушите, без сама да го осъзнава.

Жителите на планетата приемат всичко, казано от новодошлите буквално, включително “Добър ден” (отговорите варират от “Цъ, мисля, че ще вали по-късно” до “Не можеш да си позволиш да си купиш часовник – вечер е!”). Имперският посланик и всички около него остават със смътното чувство, че им се подиграват, особено когато един прост селянин заявява на дошлите да го отведат при “много важния човек” военни “С какво е толкова важен? Нали светът ще продължи да се върти и да го няма?”.

Притиснати до стената от очевидно неразбиране, Имперският Посланик и подчинените му не знаят какво да правят – не могат да използват оръжие за сплашване, защото междупланетният правилник забранява употребата му на планети, които са обявени за невраждебни. Отговорът е да изпратят съгледвач-шпионин, който да покани “най-важната клечка” в селото на вечеря при Посланика и чрез него постепенно да стигнат до Околийското управление, от там – до Окръжното, а от нея до Планетното.

Уви, съгледвачът също търпи неуспех. Когато поисква да го насочат към най-големия човек в селото го изпращат при огромен и въздебел ханджия. Когато поисква да го упътят към най- зебележителния човек в селото го изпращат при друг – с идиотски външен вид. Когато поисква да говори с “най-голямата клечка” го изпращат в дъскорезница (всъщност не е точно така, но за да се спази играта на думи се налага историята да бъде представена по този начин).

Съгледвачът се връща на кораба със смущаващи новини – не може да намери никой, особено важен, на планетата няма пари, вместо това икономиката очевидно се крепи на взаимни услуги, а това, което всички си мислят за някаква ругатня на местният сленг “Глеср” и което няколко души вече са изкрещяли в лицето на различни важни особи, всъщност означава “гледай си работа”. Бюрократичната върхушка е възмутена и леко изплашена: на какво, по дяволите, разчитат тези невежи, нецивилизовани диваци? Дали не са скътали от векове някое супермогъщо и коварно оръжие?

"... And Then There Were None" е една великолепна история, разказна в лек, саркастичен стил и изтънчен английски хумор, описвайки със завидно мейсторство абсурдите на съвременната бюрокрация и военщина. Тънката ирония, с която Ръсел осмива самите устои на обществото, го правят актуален и днес. Това е една великолепна повест, която се надявам да видим скоро и на български език.

Dhalgren

Може би най-известният разказ на Ръсел е антивоенната сатира "Абракадабра" (нагр. "Хюго" - 1955 г.; издаден в списание "Космос", бр. 1/1968 г.). Изключително свежа сатира за дребнавостта на военщината и идиотизма на военната машина - особено що се отнася до инвентаризацията на всичко, което мърда, в зоната на пагона :). Капитанът на междузвезден земен кръстосвач е в паника - от инвентара на звездолета липсва "каф. *ес" и никой не знае какво е това чудо. Предстои отпуска на Земята, която няма да се състои, докато не се открие мистериозният обект. На помощ идва прословутата предприемчивост на фатмака - на проверяващия е представена странна вещ с колелца и кабели, която точно с навлизането в Слънчевата система изпада зад борда. Всичко е радост и песен... докато полудялата санитарна служба на Земята спира отпуската, защото "как така изхвърлихте стария кафяв пес Джеки зад борда и заразихте стерилен район!!!"

Други познати на българския читател разкази са: "Вие се държахте много грубо" (в-к "Орбита", бр. 18,19/1983 г. и сб. "Опасни светове", Офир, 1997 г.), "Нишка към сърцето" (в-к "Орбита", бр. 15,16/1974 г. и сб. "Опасни светове" Офир, 1997 г.), "Делнична работа" (в-к "Орбита", бр. 16-21/1976 г.), "Най-добрият приятел на човека" (в-к "Орбита", бр. 30,31/1977 г.), "Дявологика" (в-к "Орбита", бр. 13-17/1988 г.), "Единственият изход" (в-к "Орбита", бр.19/1990 г.), "Пробен камък" (изд. "Фантастични истории", бр. 0/1992г.), "Единственото решение" (изд. "Фантастични истории", бр. 2/1993г.), "3 - щастливо число" (сп. "Космос", бр. 1,2/1974 г.), "Аз ще бъда вашите очи" (сп. "Космос", бр. 6/1976 г.), "Зад последния предел" (сп. "Космос", бр. 9/1980 г.), "Ел Стоу" (сп. "Наука и техника", бр. 4/1974 г.).

Особено впечатляващи са "Зад последния предел"- кораб, който попада извън границите на вселената, и носталгичната последна битка със смъртта на героя, който дори и с мъртвото си присъствие предизвиква разширяването на вселената; благодарните наследници го съживяват след 10 000 г.; както и краткият, но особено разтърсващ "Последен изход" - разказ, написан в най-добрите традиции на антивоенната фантастика от този период.

Коментирай...