Чуждотворците на Октавия Бътлър

Armydreamer

Трилогията Xenogenesis на Октавия Бътлър се състои от романите Dawn, Adulthood Rites и Imago. Публикувани между 1987 и 1989 г., трите книги земат централно място в творческата й кариера в хронологично и тематично отношение. Както в повечето други произведения на авторката, и тези гребат с пълни шепи от ковчежето с клишета на жанра, но някак почти незабелязано трансформират всяка добре позната идея в нещо ново, неочаквано, на моменти даже неудобно за четене. Октавия Бътлър се справя много добре с извеждането на читателя на фантастика от зоната му на комфорт и трилогията за пътя на човечеството към себе си и към звездите не прави изключение.

Някъде в близкото бъдеще, хората са изтощили дотолкова света си, че планетата е пометена от безпощаден апокалипсис, който унищожава всичко живо. Или поне така изглежда на пръв поглед. Истината е, че някой е седял и изчаквал наблизо, за да спаси в последния момент група хора и да им даде отново дара на живота и бъдещето. Така започва първият роман в трилогията: главната героиня, Лилит, се събужда в непозната стая с меки, живи стени. Стаята е клетка в огромен организъм, който изпълнява функцията на дом, космически кораб и близък роднина на раса от извънземни, наричащи себе си Оанкали и занимаващи с търговия на гени. Те са забравили какви са били в началото и откъде точно са тръгнали, не знаят накъде отиват и дали ще стигнат до там същите, каквито са сега, но са сигурни в едно – че трябва да се променят, за да оцелеят. Оанкали обикалят Вселената в търсене на други разумни същества, с които да обменят генетичен материал. Те живеят в пълна хармония със средата си, напълно потопени в живота – корабите, инструментите им, оръжията им, всичко живее, всичко общува, всичко е едно. Също като хората се делят на мъже и жени, но има и трети пол – неутралните оолои, които са генетични инженери със завидни способности и познания от областта. В оолоите се изършва срещата между мъжкото и женското, те творят бъдещите поколения на оанкалите в лабораториите на телата си. В самите тях няма желание, но сливането на тези, които го имат, е невъзможно без оолоите.

На човеството му предстои да се превърне в част от тази схема. Върнатата към живот Лилит разбира, че хората са събудени, а Земята – излекувана, за да започне всичко отначало. Само че различно. Природата на планетата е друга – едно цяло, което ти дава всичко, ако се разбираш с него, и което те убива, ако не говориш езика му. Хората вече ще са други – променени, за да се впишат в новия свят долу. Спасените човешки мъже и жени са вкарани в семейства с мъжки, женски и оолои оанкали. Без никой да ги пита. Само така ще могат да платят за завърналия се живот и само така ще оцелеят в новата си среда. На Лилит й е избран партньор от хората, с когото да станат част от по-голямо семейство и да се включат в създаването на живот. Голяма част от Dawn описва свикването на Лилит и останалите хора с всичката другост, в която се събуждат.

Разбира се, човечеството не се дава без бой. Не всеки е готов да позволи на отвратителните извънземни да бъркат в тялото му с пипалата си, за да си вземат необходимия материал, по време на нещо, което хем е секс, хем не е, хем те вкарва повече в другия, отколкото всяка твоя досегашна форма на общуване, хем те изправя пред стена от странност и различност. На бунтовниците им е позволено да се бунтуват, но не и да се размножават. Стерилизирани, те са върнати на Земята, където да дочакат края си. Някои стигат до крайности в поведениято си, други се предават. Трети пък виждат в Марс евентуалното спасение за едно непроменено, нормално човечество...

Всяка от трите книги е разказна от различен герой. В Dawn главна героиня е Лилит, в Adulthood Rites – найният син Акин, който е наполовина човек, наполовина оанкали, а последният роман, Imago, показва на читателя първият оолои, чиито родители са хора и извънземни. Xenogenesis проследява физическата, психологическата и социалната промяна на човечеството. Едновременно с това описва извънземните с всичките им странности. Октавия Бътлър не се опитва да оправдае, демонизира или анализира оанкали – тя просто ги описва, каквито са. Отблъскващи, интересни, богоподобни, чудовищни. Те са очаровани от болестите, които мъчат човечеството, най-вече от рака, и ги разглеждат като произведения на изкуството, като аспект на природата, от който могат да научат много. В същото време, смятат йерархичността и териториалността на хората за недопустими и опасни, особено в комбинация с високата им интелигентност, и, без да се замислят много, започват да работят за елиминирането им. Имат различни разбирания за индивид и общество, за роднински и партьорски отношения, за живота и смъртта. Човеците, от своя страна, се държат като... хора – делят се, събират се, мразят, обичат, убиват, престъпват закони и свалят граници. В около 700 страници Октавия Бътлър изследва почти всеки нюанс от човешките взаимоотношения. Тя говори с читателя като със зрял човек, без да морализаторства и мелодраматизира. Не дава оценки. Оставя всеки прочел сам да прецени случващото се и да определи какво е отношението му към него. Също както извънземните и хората от романите й.

Xenogenesis се появява в един много силен за американската фантастика период – ‘80те години на 20 в. По това време, начуни фантасти като Грег Беър и Дейвид Брин се опитват да върнат фантастиката от Златния век, а хуманисти като Джийн Улф и Майкъл Бишъп продължават започнатото от Новата вълна. Произведенията на Бътлър са най-добрата симбиоза между тези две течения и със сигурност един от върховете в жанра от онзи период.

Коментирай...