|
|
        
|
Е, изненада – за пръв път от години насам ми хареса комиксов филм. Не се будалкам – наистина се забавлявах. Както е типично за този вид филми, и "Призрачен ездач" съдържа стандартния комплект стереотипи – герой, обладаващ свръхестествени способности, един или няколко лоши, които героят ни да смлати, готина мацка, ефекти, очаквана развръзка. На какво тогава се зарадвах? Преди всичко, на готиния саундтрак – неистов микс от хард рок, метъл и оркестрова музика, като откриващото парче е на Black Sabbath. За съжаление обаче няма да намерите всички песни в саундтрака – там са поместени само оригиналните композиции на Кристофър Янг. Не искам да кажа, че са лоши, но пък друго си е да чуеш гласа на дядо Ози... И на това звуково оформление гледаме много мотори и то все размазващи. Второ, колкото и абсурдно да е, харесах филма заради актьорското изпълнение на Никълъс Кейдж. Никога не съм въздишала прехласнато по него – нито по мъжa, нито по актьора. Виж тук обаче Ники си пада на мястото – чупи стойки, които изглеждат добре в комикси, но смешно в игрален филм, говори си сам пред огледалото, пие бонбонени коктейли... абе, раздава го симпатично куку.
Като атмосфера "Призрачен ездач" е леко нестандартен. Не знам какво настроение носи комиксът на Марвел, но Марк Стивън Джонсън не е поместил в сценария си дългите, угнетителни, самосъжалителни размишления на тема "Защо АЗ?", така характерни за супергероите. Т.е. филмът изобщо не е мрачен, въпреки опита да бъде такъв – освен че Кейдж прави комични физиономии, виждаме и Ева Мендез в няколко свежи епизода, а репликите на моменти са толкова патетични или двусмислени, че довеждат зрителя до сълзи от смях. За поддържащите роли са подбрани няколко добри актьора, чието изпълнение донякъде създава леко напомняща на мрак атмосфера, но уви! – сценарият е писан за тийн-аудитория и не се получи страшно.
Малко за "легендата" – нашето момче Джони продава душата си на Дявола, за да излекува баща си от рак. Познайте каква е изненадата? Разбира се – баща му е излекуван, но умира при изпълнение на шоу каскада, а Джони трябва да напусне любимата си. Да прескочим няколко години напред – обреченото момче вече е мъж, известен в цяла Америка с безумните си моторни каскади. В частния си живот обаче има и друга страст – чете всевъзможни книги за религия и мистика, за да намери спасение от договора. И точно когато отново среща любимата си, се явява Негово Величество Кралят на Мрака (за ролята удачно подбран е Питър Фонда) и ангажира Джони за свой Призрачен ездач – вече сте разбрали от картинките, че това е горящия скелет. Задачата на самоходната горелка е да попречи на сина на Мефистофел – Черното сърце (още един удачен избор на актьор – Уес Бентли) да се добере до договора, с който жителите на Сан Верганца са продали душите си. Предполагам сами се досещате за развръзката? Ако не – гледайте филма, ако да – пак може да хвърлите едно око. Останалото са каскади, пиро- и компютърни ефекти, второстепенна роля за Сам Елиът и, разбира се, музика.
|
||||||||||||||||
