Малкият голям Уоруик Дейвис

LifeJoker

Понякога в киното има такива актьори, които остават незабелязани. Почти винаги това са артистите, които с огромно количество грим и смешни костюми са дотолкова преобразени, че не могат да бъдат асоциирани с физиономията си. Освен че спада към тази категория, Уоруик Дейвис има и един друг проблем със забелязването – висок е само 107 сантиметра. Уоруик обаче може да се похвали с прилична популярност и филмография, която би трябвало да засрами повечето съвременни актьори. Всъщност, ако напосоки кажете името на някой известен фентъзи или фантастичен филм, има голяма вероятност, дори без да сте го забелязали, в него да е участвал мистър Дейвис.

Роден е на 3-ти февруари 1970 г. в малко английско градче и страда от форма на джуджевизъм, следствие на много рядка мутация. През 1991 г. се жени за Саманта Бъроус, с която се среща по време на снимките на Уилоу (всъщност върхът в кариера на Уоруик). Мъничкото семейство има дъщеря и син. Трудно е да се каже, дали ако беше с нормален ръст, някога щеше да се занимава с кино. Но според легендата през 1981 г. баба му чула по радиото, че се търсят актьори под 120 сантиметра за Star Wars: Return of the Jedi и така, малко случайно (заболяване на титуляра) след две години от статист-еуок малкият Уоруик се оказал в ролята на Уикет, водач на смешните мечета от Ендор. От една страна това била осъществена мечта за 13-годишното момче, а от друга – лостът, който отворил широко вратата за бляскава актьорска кариера. Още два пъти в телевизионни серии той се появява в същата роля.

Несъществена и епизодична е ролята му в Labyrinth, като един от гоблините на Джарет, но все пак не можем да пренебрегнем и това му участие в касов приказен хит. Две години по-късно, през 1988 г. идва големият пробив – ролята, с която Уоруик става известен в кино-средите, основно като Уилоу Ъфгууд (в едноименния Willow), където засенчва дори пламналата не на шега филмова и реална любов между суперзвездите Вал Килмър и Джоан Уоли. Като всеотдаен и доста разсеян, но смел и верен до безумие нелвин, той печели сърцата на поколения фенове, а и това е може би единственият случай в кариерата му, когато не се налага да прилича на нещо различно от себе си. Трудно ми е да си обясня как след този филм не последваха още по-бляскави роли за дребничкия актьор.

До края на десетилетието му предстои да изиграе мишката Рипичип и бухала Глимфедър в две от телевизионните адаптации по Хрониките на Нарния – Prince Caspian и The Silver Chair, след което през 1993 г. е следващата голяма роля на Уоруик като една от емблематичните фигури за феновете на хоръра. За десет години той се намъква шест пъти в костюма на пакостливия леприкон (Leprechaun), отмъстително и влюбено в златото джудже. Макар и да не блестят с особени ефекти или актьорска игра, шестте филма са доста популярни сред определена аудитория, и ако първият е известен предимно като една от първите появи на Дженифър Анистън, то вторият е класика в хорър жанра. Всъщност за доста дълго време Уоруик няма други сериозни ангажименти, освен поредния Leprechaun. Любопитно е обаче как от ролята на безобидния нелвин, малкият актьор се превръща в олицетворение на злото, доказателство за сериозни качества.

Когато Джордж Лукас свири сбор за продълженията на Star Wars, или по-точно за предисториите, Уоруик се оказва в ролята на едно от многото извънземни (в Episode 1), след което се появява в повече или по-малко успешни филми, от които може да се отбележи телевизионното 10th Kingdom. 2001 година се оказва доста успешна, в която освен като Събота в телевизионната версия на Snow White, Уоруик попада и в актьорския състав за Harry Potter and the Sorcerer’s Stone едновременно като професор Флитуик и като гоблин-банкер. Първата роля той запазва и в следващите три филма, като до момента твърдо е ангажиран и в петия, The Order of the Phoenix.

До 2004 продължават ангажиментите с Leprechaun и Harry Potter сериите, тук там се появява в някоя малка роля в треторазряден хорър, както и в поредната подържаща роля в биографичния Ray. На следващата година получава централна, макар и тотално обезличаваща го роля на параноичния андроид Марвин в The Hitchhiker’s Guide to the Galaxy. За пореден път Уоруик е в центъра на вниманието, без да може да покаже собствените си качества на актьор, но и за пореден път записва името си в хитов фантастичен филм.

Оттук нататък, освен че се грижи за семейството си и върти агенция за откриване на таланти, по-ниски или по-високи от средната статистика, Уоруик продължава да се снима упорито. Основни проекти са петият Harry Potter, но и третата му роля във филм по Нарния, като черното джудже Никабрик в новата версия на Prince Caspian. Специално за мен обаче предвиденият за 2008 Agent One-Half е далеч по-любопитен – в него Уоруик отново получава централна роля за собственото си лице, филм, който Холивуд му дължеше, на него и на всички малки хора.

Коментирай...