В царството на супергероите


LifeJoker

В света на съвременното изкуство, в различни форми в различните краища на света, един нов тип литературно произведение си проби път към сърцата на млади и възрастни. Разбира се, много хора биха отрекли правото на говорещите рисунки да се нарекат литература, или изобщо изкуство, но какво от това – популярността на комиксите е огромна. В течение на развитието си, от достъпни за най-малките, през забавление за големите, колекционерска страст или направо мания, графичните новели се впуснаха и в съвременните технологии, за да станат неразделна част от съвремието ни. Съвсем естествено по пътя на логиката следваше образите от хартията да се пренесат и на широкия екран – тенденция, която се завърна с нова сила в последните десетилетия, главно благодарение на масовизирането на компютърните ефекти. Ако навремето Spawn се смяташе за революционен филм в това отношение, то сега изглежда направо архаичен в сравнение с последните издънки на киноиндустрията.

Тъжната истина обаче, трябва да признаем, посочва филмите по комикси като едни от най-слабите – напудрени и зрелищни, но безумно глупави. Тук искам да внеса уточнението, че говоря единствено и само за игралните превъплъщения на американските комиксови герои. Анимационните серии могат да се възприемат като естествено продължение на книжките и, смея да твърдя, обикновено са успешни. Освен това европейският, и основно френският опит в това отношение крие доста очарование, а японските и други далекоизточни произведения са доста далеко и от мен самия, така че не бих си позволил изобщо да ги коментирам от пиедестала на незаинтересован. Затова нека се съсредоточим върху отвъдокеанския опит и да се опитаме да открием поне един смислен образ на супер-героя.

Тук разбира се леко избързах със споменаването на една от основните характеристики на американския комикс. В него задължително има някакъв свръхестествен персонаж, който е борец срещу злото, но самият той води вътрешна борба и заради дребните си различия спрямо човешката маса остава неразбран и отричан. Трудно е да защитаваш слабите, когато тях ги е страх от теб и при първа възможност биха те унищожили, но пък такава е тежката орисия на супер-героя.

С елегантна небрежност ще пропусна първоначалните опити в тази насока и директно ще мина на моя първи сблъсък с този тип филми. Каквото и да си говорим, първият Batman от 1989 (който всъщност не е и първи) беше абсолютен хит. Незабравимата игра на Майкъл Кийтън и Джак Никълсън, абсурдното зрелище и лъскавата кола – абе класика в жанра, както би се изразил някой. Дори Batman Returns имаше съдържание, както и звезден актьорски състав. Оттам нататък разбрах, че никой не може да замести оригиналния човек-прилеп като актьор, независимо колко се напъват звезди като Вал Килмър и Джордж Клуни. А нито едно от продълженията не страда от нисък бюджет, поне що се отнася до заплатите. В основен проблем обаче се превърна детската болест на "комиксовите" филми, пренебрегването на сюжета за сметка на пищност и полу-анимационни похвати.

После се зароиха едни спайдърмени, едни хиксмени, фантастични четворки, необикновени лиги, невероятни хълкове и какво ли още не. Ако трябва да описвам всички напъни, направени оттогава, мисля, че от мониторите ви ще се разнесе аромат на скука и еднообразие, затова ще си позволя в няколко стъпки да маркирам по-забележителните филми, за част от които не е широко парадирано, че са по комикси, както и да изясня причините да недолюбвам подобен тип кино.

Започвайки от втората задача, то ще ми бъде безкрайно лесно. Снимайки филм за комиксов герой, режисьорите наблягат предимно на самия персонаж и неговите противници, хвърляйки всички усилия в изграждането на чисто визуално пълнокръвен образ. За сметка на това сюжета се заключава в две неща: "супер-героят избива лошите" и "супер-героят се чуди защо никой не го обича". Положението се закучва тотално, когато в рамките на два часа се опитват да разкажат цялата дълга еволюция на нашето момче, изграждана десетилетия наред в месечни издания, рисувани и писани от крайно противоположни като похвати автори.

На второ място идва и трудното прехвърляне на комиксовия свят в почти реален такъв. Уви, в повечето случаи това се прави без никакви задръжки почти като плагиатство, което изглежда неестествено за един игрален филм. Двете форми на изкуство си имат коренно различни изразни средства, което прави трудно успешното адаптиране на въображаемия свят, ама и малко хора се опитват да го направят. Елегантно решение видяхме в Sin City, както и във френския шедьовър Immortel, със създаването на един полу-рисуван, полу-реален свят, но това са частни случаи, с учудващо ограничена фенска аудитория. Обикновено в касовите хитове дори супер-героите на моменти изглеждат, ами, "гумени".

Така или иначе, всички тези филми залагат на едно единствено нещо – феновете. Филмите оправдават огромните си бюджети единствено благодарение на съществуващите преди това комикси и компютърни игри, чиито почитатели отиват на кино или си купуват DVD-то единствено защото носи името Spiderman (да кажем). Затова явно не е и нужно да се влага особено старание и талант.

И все пак има единични бляскави лъчи, които в повечето случаи дори не са известни като "комиксови". На първо място тук поставям оригиналния The Crow с Брандън Лий, около който все още витае мистерията на смъртта му. Мрачен, потискащ филм, понякога романтичен, понякога кървав, който успя да остави дълбок отпечатък в съзнанието ми. С подобно качество, но значително по-комерсиален беше Constantine, който успя да се откъсне от предварително лепнатия му етикет на Матрицата 4. Благодарение на Джони Деп, но и на доста нашумялата версия за истинската същност на Джак Изкормвача, From Hell също беше успешно филмиран комикс. Остава да спомена V for Vendetta, както и претендиращите единствено за комедийност The Mask и Men in Black. Ще дам и един аргумент срещу всички, които ще обвинят излизащия скоро 300 в липса на историческа достоверност – той също е базиран на комикс. А че комикса не е исторически достоверен, това е една друга тема.

В заключение бих казал само едно: ако съм режисьор и имам право на избор, предпочитам по мой филм да се създаде комикс, отколкото да трябва аз да филмирам такъв. Неблагодарна работа е, а за да угодиш на продуцентите, явно трябва да пренебрегнеш собственото си виждане върху нещата.

Коментирай...