Именник на българските кутсузлии

Shannara

В първите дни от приемането на България в ЕС изниква въпросът дали българските история и култура няма да бъдат претопени в общото европейско наследство и бъдеще. Много се изговори по тази тема – някои хора посочваха, че интеграцията ще ни обезличи, други напомняха, че българите са запазили самосъзнанието си и през най-тежките векове на робство. Личното ми мнение е, че ние ще продължаваме да се тупаме гордо по гърдите „булгарише, булгарише”, което всъщност не е толкова зле, колкото ви изглежда. Все пак нация, която подписва петиции, за да запази правото си на безакцизна домашна ракия и производство на шкембе-чорба според мен знае как да се самоопределя като различна.

Но не това е темата на тази статия и не за това искам да пиша (макар да съм пяла оди за възхвала на добре сготвена и силно подлютена шкембе чорба в 5 сутринта след препиване с домашна ракия*). Мисълта ми беше за нашето по-конкретно бъдеще, а именно – децата ни. И техните имена. Вдъхнових се от една статия, в която се говореше за момиченце, наречено Европа.

Много народи вярват, че името определя човека, а не обратното. Въз основа на името се правят хороскопи, предрича се бъдещето на носителя му. Голям брой от българските имена са пожелателни за определено качество – Храбър/Храбра, Тихомир/а, Станимир/а, Благой... Някога дори е имало обичай, ако детето е болнаво да му се променя името на Желязко/а и Здравко/а например. Други имена са просто наследство от качество или професия на някой прадядо – понякога става дума за малките имена, но по-често за фамилиите – Чорбаджийски, Свинаров, Овчаров, Абаджийски и т.н. В смисъла на пожелателните имена бях силно потресена от името Европа – разбирам, че бащата е евро-оптимист, но този избор говори за два варианта: или никога не е чел древногръцка митология, или зоофилията не го притеснява.

Много от типично българските имена безспорно са остарели поради звученето си – Пена, Мара, Гинка, Евдоки, Груйо, Курти... Други имена са вече изхвърлени от списъка на приемливите поради историческите промени – Сталин, Ленин, Хитлер, Свободка, Първолетка.

В стремежа си да дарят отрочето с необичайно и запомнящо се име, много родители вместо да търсят алтернативата в други български имена, обричат децата си на откровените подигравки на малките и скритите подхилквания на възрастните.

Доста от популярните имена са заимствани от небосклона на фолк- звездите – Глория, Анелия, Нина (вместо Николина), Кондислав. Лошо няма, важното е разнообразието. Интересното е обаче, че освен фолка и други жанрове на музиката дават своя принос в списъка на българските имена – така например за миналата година са регистрирани две новородени с името Елвис, едно с Мадона и три с Мерилин (полът тук е неизвестен). Забелязва се и вълна от латино-имена, тръгнала от множеството колумбийски и венецуелски сериали – Педро и Игнасио звучат къде по-по от Петър и Игнат, за Аура да не споменавам... Една моя позната пък си кръсти момиченцето със звучното Патрисия, което се умалява на Пати, и то в район, където произношението се характеризира с потъмняване на „е” в „и”! Намерили са се и киномани, които от вълнение са кръстили синовете си Тарзан и Зоро. Мога само да се надявам, че в близко бъдеще няма да се появи Трите-Хикса (не ви ли се струва, че подписа би говорил за необразованост?) и Супермен (хмм, фройдизмът ми пее в задната част на мозъка с разни предположения).
Спазването на старата българска традиция децата да се кръщават на бабите и дядовците понякога поставя родителите пред спорове кое от четирите имена е достойно за увековечаване. Двойните и съставни имена се явяват чудесен начин за удовлетворяването и на двата комплекта баби и дядовци. Но за нещастие е породило и няколко абсурдни имена като Маратонка (на бабите Мара и Тонка) и Йордечка (Йорданка и Дечка). В личния ми списък от нежелани имена се наредиха и Дева-Мария, Радост-Ина, Крисмислава, Борис-Втори (не е с римски цифри, уважаеми читатели – точно така си е).

Едно също така неприятно явление е и желанието за придържане към типични български думи – Ливадка, Скафандър, Марулка, Паун, Канарче, Славей. За щастие имената Потник и Проститутка все още са забранени от закона, което неизбежно навежда на мисълта, че някога е имало опити да се използват. Въпреки всичко миналата година едно момиче е било кръстено Страхотна, а едно момче – Сладун. Ех, давам на родителите една червена точка за желанието да ползват българско име, но две черни поради глупостта им. Пътят към ада е постлан с добри намерения. В случая адът е за децата. Легендарна е например дилемата на Пътка (родила се преди майка й да стигне в акушеро-гинекологичното отделение), която трябвало да избира дали името й да бъде изписано на латиница като Patka или Putka. Или си представете майки крещящи по непослушниците: „Тарзане, остави животното на мира!”, „Канарче, слез от там!”, „Ланселот, в десет да си на масата!”.

Ах, даааа, стигнахме и до другия проблем – чуждите имена, които навлизат все повече при нас. За да се избегне проблема на Пътка, мнозина родители залагат на интернационални имена като Виктория, Александър, но пък и се презорват леко с Джордън вместо Йордан, Джоана вместо Ивана. А имена като Суспенсио, Аналиа или Дионисий според мен са просто безумни. Все още е неизвестно за мен как се формират бащините имена на деца, чиито бащи се казват Ричард – дали има наставка „ов”?

За бога, братя и сестри, мислете преди да кръстите децата си – не само за това какво значат на български, а и какъв смисъл имат в латинските езици, как се изписват и умаляват. За вас може би е важно звученето, но име като Лисо, Шаро, Сульо и Мишка могат да бъдат същинско проклятие за децата ви.

* Това, естествено, преди шкембе-чорбата да е разредила алкохолния процент в кръвта ми

Коментирай...