Гост в "Специално":
Кънчо Кожухаров

“Жена ми казва, че другите писатели трябва да ми завиждат, защото за разлика от тях аз имам не само муза, а и котарак.”

Кънчо Кожухаров е роден точно 22 пълни 60-годишни цикъла (1320 години) след съдията Ди Жендзие – което дава добра идея защо някои хора (не непременно престъпници) не му се радват, и точно 100 години след Захари Стоянов – тих намек от съдбата, че ще има твърде разнообразни творчески занимания: преводи, журналистика, белетристика.

По прабългарския (източния) календар Кънчо Кожухаров е Тигър, което обяснява откъде е намерил толкова смелост, че да се ожени за жена психиатър и психоаналитик, както и защо не робува на измислени авторитети.

По халдейския (западния) календар знакът му е Везни – вероятно затова обича да балансира на ръба, а асцендентът му е Лъв (вж. по-горе за смелостта).

Кънчо Кожухаров е публикувал две дузини приказки и есета, както и разказа “Топката” (под псевдонима Крис Т. Кристофърсън).

През 1989 г. списание “Дъга” започва да издава по негов сценарий комикса “Господарят на пръстените” (по романа на Джон Р. Р. Толкин), ала през 1992 г. фалира, преди да стигне до средата.

Между 1992 и 1994 г. той написва още десетина сценария за комикси (най-вече фантастични), ала всички те с едно-единствено изключение стигат най-много до втория епизод. Изключението (Happyending) излиза в Швейцария с предговор от Вацлав Хавел.

През 1995 г. по Канал 1 тръгва злободневното предаване “Телевизионен референдум” по негова идея и сценарий. Водещ е Кръстю Лафазанов. След третото издание предаването е спряно като крайно критично към властта.

През 1997 г. с пиесата “Професия българин или И ти че свършиш, бе живот!” Кънчо Кожухаров печели участие в Летния театрален университет в Сливен.

През 2003 г. излиза романът му “Последният лов на Хана” – за последните часове на хан Кубрат. Десет години след като създава Велика България, хан Кубрат е отровен. През оставащите му два-три часа живот Ханът събира всичките си сили и воля, за да изпълни своите последни задачи: да определи кой от синовете му е достоен за трона, а също да разкрие и накаже убиеца си така, че да се помни...

Впоследствие романът получава наградата “ХюГоа” за най-добра фантастична книга за годината.

През 2004 г. разказът “Цветя за моя гуру” печели награда от Петия конкурс за криминален разказ “Атанас Мандаджиев”.

През 2005 г. заедно с историка Петър Добрев организира Първата академична интердисциплинарна конференция “Корени на българската цивилизация”. В сборника с научни доклади от конференцията излиза студията му “Комуникативни нива на текста в историческите източници”.

През 2006 г. излиза книгата му “Кан Кубрат: върховната битка”.

Публикувал е няколкостотин анализи, статии и есета в централния печат (“Стандарт”, Труд”, “Монитор”, “Демокрация”, “Литературен вестник”). Има над 50 интервюта и участия като гост в “Хоризонт”, “Христо Ботев”, “Дарик радио”, “Канал 1”, Би Ти Ви, ББТ.

Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти и Международната асоциация на писателите криминалисти (IACW). Съучредител и председател на фондация “Фантастика”, чиято най-известна проява е организирането на Еврокона през 2004 г. в Пловдив.

Авторство:
1988 – “Господарят на пръстените” – комикс по романа на Джон Р. Р. Толкин (публикуван до половината в старата “Дъга”)
1993 – “Happyending” – комикс (Женева, “Agorma”)
1995 – “Телевизионен референдум” – сатирично предаване по Канал 1
2003 – “Последният лов на Хана” – роман (Благоевград, “Лингея”)
2005 – “Комуникативни нива на текста” (“Корени на българската цивилизация”, София, “Корени”)
2006 – “Кан Кубрат: върховната битка” (Благоевград, “Лингея” и София, “Арго пъблишинг”)

Преводи на научна фантастика:
Джордж Гип, Завръщане в бъдещето (София: Орфия, 1992)
Айзък Азимов, Битката за Фондацията (София: Аргус, 1993)
Урсула Ле Гуин, “Правилото за имената”, SF трилър (Пловдив: Неохрон, 1994)
Урсула Ле Гуин, “Думата за освобождаване”, SF трилър (Пловдив: Неохрон, 1994)
Айзък Азимов, Острието на Фондацията (София: Аргус, 1995)
Лари Нивън, “Неутронната звезда”, Светове (Бургас: Офир, 1995)
Робърт Хайнлайн, Двойна звезда (Бургас: Офир, 1995)
Фред Саберхаген, Машина-убиец (Бургас: Офир, 1996)
Айзък Азимов, Фондация и Земя (София: Аргус, 1996)
Джон Толкин, “Листо от Нигъл”, Други светове (Бургас: Офир, 1996)
Брайън Олдис, “Как се става войник”, Други светове (Бургас: Офир, 1996)
Айзък Азимов, Прелюдия за Фондацията (София: Аргус, 1997)
Робърт Асприн, Още един прекрасен мит (София: Аргус, 1998)
Робърт Асприн, Митични представи (София: Аргус, 1999)
Робърт Асприн, Митично подвеждане (София: Аргус, 1999)
Гордън Диксън, Дорсай! (София: Орфия, 1999)
Робърт Асприн, Митична бъркотия (София: Аргус, 2000)
Айзък Азимов, Фондацията І и ІІ том (София: Бард, 2003)
Гордън Диксън, Последната енциклопедия (София: Орфия, 2003)
Гордън Диксън, Световете на Хаоса (София: Орфия, 2004)

В цитирания по-горе SF трилър Кънчо Кожухаров участва и като преводач на разказа “Топката”. Всъщност автор е той, а не посоченият и дори представен с кратка анотация Крис Т. Кристофърсън. Причината за тази малка мистификация обаче не е тема за настоящия сайт; тя се излага само в устен вид и при подходящо настроение.

Други преведени книги:
Джийн Оел, Долината на конете (София: Плеяда, 1993)
Джийн Оел, Пещерният лъв (София: Плеяда, 1993)
Чарлз Тейлър, Голямото ужилване (Габрово: Калпазанов, 1994)
Робърт Бейкър, Кратка история на християнството (София: БББУ, 1994)
Хари Колинз и Тревър Пинч, Големът или какво всеки би трябвало да знае за науката (София: Просвета, 1996)
Леон Ледерман, Частицата Бог или ако Вселената е отговорът, какъв е въпросът? (София: Просвета, 1997)
Робърт Далек, Американските президенти: триумфи и поражения (София: Весела Люцканова, 1999)
Лестър Търоу, Бъдещето на капитализма или как днешните икономически сили оформят утрешния свят (София: Весела Люцканова, 2000)
Карл Попър, Нищетата на историцизма (София: Рива, 2000)
Албърт Лоу, Покана за Дзен (София: ЛИК, 2000)
Ричард Холбрук, Да спреш една война (София: Весела Люцканова, 2001)
Джордж У. Буш, Да изпълняваш дълг (София: Весела Люцканова, 2001)
Джаянт Нарликар, Седем чудеса на Космоса (София: Просвета, 2002)
Уолтър Фокс, Как се пишат новини (София: Слънце, 2003)

Превеждал е стихове от Джефри Чосър, Джордж Байрон, Робърт Браунинг и още двайсетина не чак толкова известни поети.

Награди:
1998 – “Гравитон “ – за превод на фантастика
1998 – на Съюза на преводачите в България – за превода на “Частицата Бог”
2003 – “ХюГоа” за най-добра фантастична книга за годината (“Последният лов на Хана”)
2004 – от Петия конкурс за криминален разказ – за авторския разказ “Цветя за моя гуру”

Ето какво сподели Кънчо Кожухаров за жизнения си опит и
опита си като писател пред екипа на Старлайтър
(поради големия си обем интервюто е публикувано със съкращения;
пълният му текст можете да прочетете ТУК)

"Не се сравнявай с никого и с нищо.
Твоят единствен достоен съперник си ти самият."


Starlighter: Разкажете ни историята на книгата – как се зароди идеята за нея, как разработихте героите, как възникна цялата идея?

Кънчо Кожухаров: Историята е твърде дълга, за да я излагам с всички подробности, но в резюме изглежда така.
Попадна ми една класификация на основополагащите митове на различните народи и аз си дадох сметка, че ние нямаме никакъв мит - нито за кан Аспарух, нито за кан Кубрат. Има само една история за снопа пръчки, ала тя спада към мигриращите сюжети, така че не може да претендира за особена достоверност.
...
Запитах се: какво би могло да промени самочувствието и повехналия национален дух на българина? Отговорът беше прост: Истината. Истината, че нашата държава е създадена и ръководена от силни и интелигентни мъже. И тогава потърсих ново тълкуване на историята със снопа пръчки, което да не бъде обикновена притча, а да носи в себе си драматизъм и възможност за повдигане на националното самочувствие. За какво би могъл Канът да използва изпитанието със снопа пръчки извън обикновената поука към синовете си?
И ето готовия сюжет в две изречения.
Десет години след като възражда Велика България, кан Кубрат е отровен. Пред оставащите му два-три часа живот Канът събира всичките си сили и воля, за да изпълни своите последни задачи: да определи кой от синовете му е достоен за трона и да разкрие и накаже убиеца си така, че да се помни.

SL: Kак се родиха толкова ярки и живи образи като Кан Кубрат, Съпругата му, Барсех, Баян и останалите братя?

KK: След като вече разполагах със стожера на романа, с героите ми беше по-лесно. Тръгнах от разсъждението, че силни владетели са били не само кан Кубрат, но и жена му ( един самоуверен и силен мъж не би се оженил за някакво безгръбначно), както и неговите синове – Бат Баян, Аспарух, Котраг, Кубер и Алцек.
Сега съм горд, загдето съм създал роман, в който всички герои са силни личности - дори отрицателните. Смятам, че това е психологически оправдано, защото ценностната система на семейството, в което са израснали, е издигала коравината на характера и самостоятелността в мисленето ако не в култ, то поне в conditio sine qua non.
Друг е въпросът, че точно по тази причина всеки от тях е имал и отстоявал своя собствена представа за начина, по който трябва да се развива държавата. От гледна точка на драматургията това пък съдава чудесни условия за сблъсък между различните виждания.
…


SL: Мнозина автори се оплакват, че героите не им се “подчиняват”. Вие срещнахте ли подобен проблем? Как успяхте да наложите контрол върху тях?

КК: За мен написването на една книга е цялостен процес. Първата и може би най-важната стъпка в този процес, защото тя до голяма степен предопределя всичко останало, е определянето на конструкцията на книгата, което включва изграждане на сюжета, избор на начин за описание и определяне на необходимите герои. Следващата стъпка изисква да си изясниш характера на главните герои.
Всъщност всичко това представлява нахвърляне с едри щрихи на света, който авторът е започнал да създава. Бедата на повечето автори на фентъзи и научна фантастика е, че те хвърлят всичките си сили за изграждането на необичайна обстановка и не отделят достатъчно внимание на героите си, като най-често ги превръщат просто в рупори на своите идеи. А това означава най-малкото две неща: първо, че априори ги лишават от истински характер, и второ, че влизат в омагьосания кръг на свръхконтрола.
Само че литературните герои са като децата – те изискват грижи и внимание и ако авторът (родителят) не се вслушва в това, което му говорят, и не си дава труд да разтълкува какво се крие зад постъпките им, те започват да капризничат и да вършат неща, които противоречат на неговите замисли. И се подхваща една епична борба...
Авторът се възползва от предимството си, че единствен борави направо с белия лист и кара героите си да излагат, декларират или декламират (в зависимост от писателското му майсторство) неговите възгледи. Героите си отмъщават, като незабелязано за него се придържат към онези зачатъци на характер, с които и най-небрежният автор все пак ги дарява.
Страда авторът, страдат героите, а най-вече страда читателят.
Моята рецепта е проста: обмислям добре какви характери трябва да притежават моите герои, за да съществуват успешно в рамките на света, в който съм ги поместил, и за да поведат своите битки в посоката, която ми е нужна. После написвам началото на книгата, с което всъщност ги подбутвам: “Действайте!”
…



SL: Какво е необходимо, за да се напише един успешен исторически роман според Вас? Каква подготовка е необходима, как се подхожда към действието, с каква свобода разполага авторът да изкривява исторически събития?

КК: Преди всичко да имаш ясен отговор на въпроса “защо всъщност пиша тази книга?” Съзнанието, че важното е това, което пишеш, а не обстоятелството, че ти го пишеш. Достатъчно добро познаване както на историческите източници, които имат отношение към избраната тема, така и на отделните нива в комуникативния процес: първо, за да разбереш къде източниците те манипулират и къде казват истината, и второ, за да откриеш такава гледна точка, която да представя нещата в нова светлина.
…

SL: Какво означава да си писател в днешно време? Промени ли се отношението на хората към Вас в някаква степен, след излизането на книгата? В какво виждате промяната на обикновения читател и как се е променило отношението на почитателите на фантастика? Какво намират те в “Кан Кубрат: последната битка”?

КК: Оказа се, че въпреки технологичния напредък във визуалните изкуства запознанството с някой от създателите на най-старата виртуална реалност, литературата, продължава да пали искри на любопитство и уважение в очите на хората – и особено на онези, които са прочели книгата ти. Приятно е, когато научиш, че твои стари приятели ти се възхищават и се гордеят с теб.
Извън приятелския кръг “Последният лов на Кана” стана причина да ме приемат в Международната асоциация на писателите криминалисти и Съюза на българските писатели, както и за организирането на Първата академична интердисциплинарна конференция “Корени на българската цивилизация”.
…

SL: Какво е необходимо, за да се напише успешен роман? През какви стадии минава един човек, за да се изгради като писател? Когато писателят е в “процес на оформяне”, помага ли външният свят (професия, приятели, роднини) на процеса на изграждане на писателските умения? Какво помогна на Вас?

КК: Успешен като литература, като осъществяване на първоначалния замисъл, като пазарен продукт или като крайъгълен камък в биографията? Очевидно успехът може да има много измерения, затова ще отговоря на кратко само за горните четири.
Най-важна за литературния успех е голямата и оригинална идея. На второ място идва владеенето на писменото слово. За съжаление мнозина майстори на перото от нетърпение често пъти се хващат за някое интересно хрумване, без преди това да са го разработили до ранга на идея, с което похабяват златна възможност.
Най-важното за осъществяването на първоначалния замисъл е той да е в хармония с твоите убеждения и с цялостната ти личност. Само така можеш да забравиш изцяло за себе си и сам да се превърнеш в писане, а това неминуемо ще те промени и книгата ще се превърне в крайъгълен камък за теб.
Пазарният успех на една книга зависи най-вече от нейните достойнства и от посланията, които ще изпратиш към потенциалните й читатели, а финансовият - от това дали ще събереш смелост сам да я финасираш и издадеш.
…

SL: Какво в сферата на литературата повлия на Вас да оформи стила Ви като писател? Какво във фантастиката и фентъзито Ви повлия – положително или отрицателно, и допринесе по някакъв начин за изграждането Ви като такъв?

КК: Краткият отговор е: всичко. Извличал съм уроци и от добрите и от не особено кадърните писатели. Понякога фантастиката и фентъзито дават най-добрата възможност да изразиш някоя идея. Надявам се скоро да издам едно фантастично продължение на “Последният лов на Кана”.

SL: С какво се занимава Кънчо Кожухаров извън попрището си на писател? Разкажете ни нещо за себе си, за професионалния си път например. Какви са хобитата ви?

КК: Завършил съм електроинженерство и три години съм строил електропровди за високо и свръхвисоко напрежение. След това бях главен енергетик в едно предприятие и конструктор в друго. После работих десет години във вестник “Направи сам”, където научих много от дизайнера Борис Ачков и още повече от журналиста Славолюб Иванов (Ото). Бяхме част от голямата редакция на вестник “Орбита”, чийто главен редактор д-р Димитър Пеев – вечна му памет! – се гордееше с това, че е събрал изключителни чешити. Гледаше на редакцията като на уникална менажерия. Ще спомена само едно име, за съжаление също на покойник – Агоп Мелконян. Е, Докторът плащаше за удоволствието да ръководи такъв екип с това, че един от заместниците му беше доносник на Държавна сигурност.
В началото на деветдесетте няколко души от клуб “Ефремов” създадоха издателство “Орфия” и Атанас Славов ми предложи да преведа “Завръщане в бъдещето”. Щом книгата излезе, ме потърсиха от други две издателства. Напуснах редакцията и за десет години преведох над трийсет книги, което си е направо кървав труд, защото преводачеството е хамалската част на интелектуалния труд. Същевременно пишех сценарии за комикси и филми, икономически и политически анализи, есета и разкази.
През 97-а извадих невероятен късмет, защото се запознах с една невероятна жена. Първите два-три месеца просто не ми се вярваше, че такъв човек може да съществува. А сетне, понеже и аз не съм лесен, се ожених за нея. Сега животът ми преди Лин ми се вижда нереален и някак безцветен - все едно, че нещата са се случвали с някой друг.
Хобита имам много. Четене, разговори с неколцина близки приятели, кино и музика, екскурзии. Вероятно трябва да спомена и сутрешните разговори на чай и кафе, когато от една случайна дума двамата с Лин започваме да си подхвърляме идеи, но това спада по-скоро към луксовете, които придават смисъл на живота.

SL: Освен писател, вие сте и издател. Какви проблеми срещнахте при издаването на книгата (на какви финансови, производствени и разпространителски проблеми се натъкнахте)? Как рекламирахте произведението си?

КК: Влязъл съм за пръв път в печатница на пет години, така че нямах проблеми с издаването, а за разпространението се възползвах от съветите на издателя Веско Рунев. Финансовите проблеми дойдоха не преди, а след издаването на книгата, защото бях толкова емоционално изчерпан, че близо три месеца не можех да седна да работя и карахме единствено на доходите на жена ми.
Първоначално си мислех, че рекламата е пълен провал, защото така представих книгата в “Ефремов”, че раздразних почти всички. За щастие, няколко души все пак я прочетоха и отвориха форум, а сетне и втори в dir.bg. За тяхна чест дори хора, които бях ядосал, отбелязаха достойнствата на книгата. Благодарен съм на Mag, Firefox и Шаркан, както и на всички, които се намесиха във форумите.

SL: Чувствате ли се успял като писател? Какви са бъдещите ви творчески планове?

КК: Сигурно няма друг български автор, който е преиздал своя книга по-малко от три години след първото издание. Само че успял писател не означава доволен писател. Ще бъда доволен, ако успея в близките години да напиша и издам останалите три книги от тетралогията, чиято първа книга е “Последният лов на Кана”. Действието във втория роман се развива 20–25 години след първия, а третият и четвъртия ще бъдат не исторически, а фантастични.

Коментирай...