Аквалония 2006 и още нещо – пътепис

Моарейн и Полър

След отмяната на широко рекламирания „Monsters of rock” едно от основните събития в летния календар на Варна, които привлякоха вниманието ми беше тазгодишната Аквалония. Живея в Тракийското поле, което прави дестинации като Варна меко казано неатрактивни. Все пак решихме да спазим плана за летуване на север, заредихме колата догоре, разтворихме картата и ... на път.

Не зная защо избрахме маршрута през Шипченския проход, стари спомени може би. Осъзнахме грешката си още при навлизането в прохода от юг, когато радостта ни от минималния трафик бе заменена от прозрението защо е така. Заредиха се едни ремонтни работи – пътя бе буквално нарязан на парчета и разрушението продължаваше с пълна сила. Много ме учудиха две неща – защо няма предупредителни табели за подобен “могъщ” ремонт още в началото на прохода, че да се върнем навреме. И защо сваляйки 90% от настилката се оставят малки островчета високо надигнат асфалт, колкото да се строши я лагер, я тампон или амортисьор. С учудваща упоритост изпъплихме между дупките, работниците и камионите до върха и там ни очакваше нова изненадка – гъста вълниста мъгла, почти до Габрово. Явно денят се очертаваше интересен. С наближаването на града на смеха лъвовете в стомасите ни започнаха да заглушават “One” от стерео-то и единодушно се реши да ги нахраним в “Етъра”. Не бях ходила там от две години, промяна-никаква, освен в цената на входа – 4 лева на човек. Добре че са оставили вратичка, че същата цена важи и за семейства и така повечето грамотни българи си влизат на половин цена, превръщайки се в роднини за час-два. Консумацията включва задължителното кафе на пясък (и сто пъти да го пия, пак няма да ми хареса) и балсуджук за разяждане, малко странно преди самият обяд. Ресторантът впечатлява с бързо и коректно обслужване и добра кухня, но изглежда беше единствения функциониращ в комплекса. Силно препоръчвам чушките бюрек (имаше яйца в тях!), скарата, прекрасните питки (една от тях нахрани четири лъва) и гъстото биволско мляко.

Добре отпочинали от екстремното шипченско преживяване продължихме по-спокойно към крайната ни цел и я достигнахме тъкмо в края на работния петъчен ден. Варна ни посрещна със задръствания и по-скоро объркващи, отколкото насочващи табели, поради което я пообиколихме и насила се запознахме с пътища и складове, където не бихме искали да се връщаме отново. Бързо настаняване, душ и към Младежкия дом за откриването.

* * * * *

Лекото закъснение не ни попречи да се полюбуваме на подредените във фоайето изложби “Мигове от Средната земя” (фотоси) и “Колодата на Толкин” (картини – все още незавършена). Лекцията за въоръжението през средновековието на групата за исторически възстановки “Чигот” бе толкова интересна, че в препълнената зала кислорода падна до критичният минимум (поне нямаше никаква опасност от пожар). В такива случаи започвам да оценявам високо практическият ефект на йогите, които могат да не дишат /поне/ по няколко часа! Последва демонстрация на средновековни бойни схватки, които показаха както уменията на участниците, така и свежото им чувство за хумор. Беше много интересно! А какво ли би било, ако можехме да ги видим в естествената им среда във Фанагория ? Би било чудесно и би довело до още по-голям ефект.

Последва конкурса Faсe&Body art, по време на който десетина творци майсторски преобразяваха лицата и телата на смелчагите, решили се да се превърнат в приказни създания поне за час-два. Тъй като за подобна стъпка се изисква известна подготовка (откъм облекло най-вече), успях да се вредя само за едно творение върху прасеца, което издържа почти пет дена и ми спечели доста завистливи погледи по улиците и на плажа. Първото място напълно заслужено зае един впечатляващ дракон, кацнал на нечий късметлийски гръб, а с второто се окичи нашата Фобия и нейният плашещо реалистичен “немъртъв”. Честито отново, Тони, и за догодина си запазвам част от времето ти за нещо екзотично и красиво.

Вечерта продължи в крайбрежно заведение до Ролбата. Заехме го почти изцяло и може би това стресира несвикналия да работи персонал, но поръчките пристигаха хаотично, а “улавянето” на сервитьорка си беше сериозно предизвикателство. Така че ситуации от рода “Ще ми бъде сложно да ви донеса вилица за тази салата от риба-перла ... “ и репликата “Ако има нещо – няма нищо” бяха неотделима част от атмосферата на вечерта. И всичко това под мътния поглед на кървавочервената луна.

Към полунощ завърши и “веселата” част, а все още оставаше последната точка от натоварената ни програма – барбекю в Ботаническата градина с група приятели, между които един Таласъмец и представител на Старлайт в лицето (и гласа на Дилвиш). Въпреки късния час купона бе в разгара си и пред нас изникна цял куп вкуснотии – от каварненски миди, през разнообразно печено до ребърца, маскирани като доматени резенчета. И тогава на полянката се появи нещо, което ми заприлича на едра котка, спря се и започна да ни оглежда с интерес. Дил първи разпозна лисицата в нашата “котка” и тя някак от самосебе си получи името Васко. И започна едно хранене и надлъгване с цел максимално приближаване на лиското, който позираше доста плахо. Последва типично мъжко загасяване на огъня и лека историко-биологична беседа на лунна светлина, с която завърши този дълъг ден.

Следващият ден започна с мъчителните опити на организаторите да постигнат ефективност в подготовката на сцената за следващите участници в програмата. След дългата и изпълнена с премеждия нощ (като смяна на гума в 3 часа през нощта от Христо Мезев), в крайна сметка упоритостта и старанието дават резултат. Всичко вече е както трябва, а Сянки и Мишев дават интервю пред хубавата радио-репортьорка на тема „Що е то фантастика, кога се спънах в нея и много ли беше корава земята, на която (по)паднах...”.

Юри Илков, познат повече като Генерала проправи пъртина в летния съботен ден с лекция за източноевропейската фантастика. Стегнатото и наситено представяне на информацията беше по-полезно от седмици ровене в библиотеки и интернет сайтове. Така, че ако търсите българското олицетворение на „Къде, какво, кога”, вече знаете кой е човека!

Албена Георгиева (ст. н. с. ІІ ст. д-р Албена Георгиева-Ангелова в Института за фолклор при БАН) е вече добре познато име във фантастичните среди. Изнасяла е лекции на „Таласъмия”, в клуб „Иван Ефремов”, а сега дойде ред да покори и крайморската публика. Темата бе „Фолклорните модели от отвъдното”, но тя както всеки друг път се оказа тясна за интересите на присъстващите, а времето летеше прекалено бързо. Имаше въпроси, забежки по други кътчета на необятната фолклорна магия и в крайна сметка уговорка за нови срещи. Който проявява интерес, може да потърси контакт с нея: http://www.ipsyh.bas.bg/ifolk/NS/georgieva.html

Последната лекция за деня - “Екоапокалипсис”, ни представи Илиян Илиев от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие.

За следобед беше планирано посещение на музей. След известно изчакване под шарените сенки в парка, започнахме телефонно издирване на нашия пропуск за пещерата на съкровищата. В случая той ни се яви като Лилия, една от организаторките на мероприятието. И беше открит край маса (не се и съмнявам, че с бира... с много бири) на сладка раздумка с приятели. Оттам нататък пътят беше открит. Посетихме изложбата “Тракийските златни съкровища” в Археологическия музей, помещаващ се в сградата на бившето девическо училище в центъра на града. Силно впечатление ми направи комплект златни обеци под формата на жена-ангел, едната от които бе поставена под увеличителна лупа, за да могат посетителите да й се насладят и в най-дребните детайли. Наистина трябва да се преклоним пред изкуството на древните тракийски майстори, хора без писменост (колко загубени познания), но печелещи все по-широк интерес сред археолози, историци и всеки един човек с по-разнообразни интереси. Пък е и много интересно да наблюдаваш реакциите на хората при вида на жълтеникавия метал...

Докато ние обикаляхме съдовете от масата на тракийските царе (факт е, че повечето златни предмети бяха предназначени за храна и напитки), в една алтернативна реалност събитията постепенно набираха скорост. Решаваме да се включим и поемаме към сянката „Аспарухово”... там обаче се оказва, че грее слънце. След известно лутане (оползотворено за зареждане с вафлички и кола) открихме местността, където се провеждаше ЛАРП-а. Докато кротко тропкахме по пътечката и с облекчение вдишвахме горския въздух, остро се почувства мирис на война! Но навреме успяхме да отскочим от пътя на бойния отряд, който тичаше, размахвайки мечове.

Стигаме до гравитационния център на играта – крайпътния хан. Там в ролята на ханджийка се подвизаваше Тони. Не знам защо точно ханджийка - дали заради това, че се намира в своя хан...или за това, че се намира до своя Khan... но във всички случаи изпълняваше функциите си на „мениджър на информация” с неподправено старание. (Ако питате мен, много повече би й отивала ролята на богинята на лова Диана.

Набързо ни запознаха с развитието на събитията до този момент – с различните раси и кланове, които участниците са избрали да бъдат, и със задачата (куеста) - търсенето на магически щит и меч, за които трябва да бъдат открити и събрани няколко други “магически” артефакта.

По-голямата част от следобеда минава в продължително гонене, следене, схватки и битки с множество “мъртви”, изпълняване на куестовите задачи и много тичане (след като някой от хората бъде “убит” му се полага 15-минутен престой в лагера на неговата групичка, или в хана, след който е отново на крака и се включва в приключенстването).

На фона на цялата тази средновековна баталия, се виждаха и хора с възбуденият вид на туристи.... на хроно-туристи. Разбира се, те бяха под строгият надзор на ханджийката, която бдеше над живота не само на хвърчащите (пеперуди), но и над пълзящите!

Накрая, когато всички са поуморени, а щитът и мечът-намерени и събрани, се провеждат дуели и масови (с участието на около 40-на души) битки на голямата поляна. Когато вече се е мръкнало и хората не могат да се виждат един друг идва автобус, който връща всички в цивилизованата част на Варна.

Следващия ден официалната програма започна с представянето на настолната ролева игра „Magic: The Gathering”. Калоян Кирилов, който е участник и шампион в няколко турнира в тази област, ни запозна с основната механика на картите и играта, като бяха засегнати и по-професионални въпроси. Не пропусна да спомене и за колекционерският й аспект, включващ редки карти (достигащи до цена от около 19 000$ едната) и колоди.

“Музиката на древните келти” се получи много приятно мероприятие. Златомир Вълчев - един от членовете на българската група за келтска музика “Лот Лориен”, представи най-общо историята и преселенията на келтите, еволюцията на ритмите в различните райони, както и съвременните течения и групи-изпълнители (списък на които предостави след края на лекцията). Най-приятното обаче беше, че вместо пространно да обяснява, лекторът реши да ни запознае с музиката на практика. За удоволствие на публиката почти цялата лекция представляваше слушане на различни подбрани келтски песни и мелодии.

Филма-приказка “Легенда за седемте кралства” се оказа една приятна проява на ентусиазъм и новаторски дух, макар и на отделни места с умиляващ наивизъм да си личеше аматьорският характер. Историята включваше принцеси, придворни магьосници, воини и омагьосани принцове и само първата половина от нея беше монтирана и готова за прожекция, както стана ясно. Продължението се очаква с любопитство. Почти целият екип присъстваше в залата и накрая получи бурни овации. Представен беше и трейлър на друг непрофесионален игрален филм с фентъзи насоченост, който се очаква да бъде довършен скоро.

Лекцията за Дракула от Светла Добрева беше чудесна. Започна се с преглед на образа на графа и на вампирите като цяло в световните митология, история, литература и дори кино. Бяха анализирани източниците на подобни вярвания, преди да се продължи с красивата, макар и малко тъжна история на самият граф. За фон служеше музиката към книгата “Историкът”, която имаше свойството да забързва и забавя в най-подходящите моменти. Имаше и доста снимков материал, както на възстановки от средновековна Румъния, така и на ключови точки от историята на Влад Цепеш.

С това „Аквалония 2006” беше обявена за приключила. А за нас остана Варна, морето... и всичко останало.

* * * * *

Дали заради шумът на позабравеното от мен море, или ефекта на належащата почивка, признавам си, не бях особено съсредоточена в мероприятията от програмата. Но останах с прекрасни впечатления и имах възможност да се видя с много стари и няколко нови познати.

През следващите седем дни се отдадохме на пълна почивка, без да прекаляваме много с плажуването и гълтането на солена вода, наблягайки на биричка и приятни мезенца. В голяма степен смятам, че подобните на “Аквалония” събития трябва да са съобразени времево и да се дава възможност и напътствия на участниците как да продължат почивката си в съответния град. Например Старозагорските бани са едно изключително приятно място, но едва ли участниците в “Таласъмия”-та си имат и понятие за възможностите за летуване. А от това биха могли да спечелят всички. По подобен начин и ако не беше авантюристичния ни дух щяхме да се ограничим единствено с централния плаж на Варна и Екопарк Варна в “Св. Св. Константин и Елена”. За сметка на това след посещението на Калиакра (вероятно последно за следващите десет години) и пропуснатата разходка из Балчик съвсем случайно отидохме да разгледаме Аладжа манастир.

Впечатляващ, добре подържан, център на няколко туристически пътеки с дължина не повече от час и половина бавен ход, близо до Виница и Златни пясъци, всякакви думи биха били слаби. И същевременно се наблюдава болезнена липса на информация за него. Лично аз смятам че манастир, изкопан на стотина метра в скалите заслужава много повече внимание.

Като финал бих искала да спомена само облекчението от вида на Хаин Боаз (Прохода на републиката). След малко по-планинското изкачване следва слизане с плавни завои, широк, почти нов път и спокойно се подържа скорост около 100 км/час. Карайки по-бавно човек рискува да бъде задминаван опасно от десетките камиони, които пъплят нагоре и бързат надолу, които всъщност са и единственото неудобство на пътя там.

Аквалония отмина, да живее Булгакона!

Коментирай...