|
|
        
|
“С цел осигуряване на ядрената безопасност и възможността за своевременна реакция на населението постановяваме в градовете, намиращи се в радиус от четирийсет километра от атомните електроцентрали на Европейския съюз в парковите пространства да се засадят дървета от вида обикновена топола (Populus tremula), генна модификация GM300.24 с повишена чувствителност към радиационно замърсяване. Минималната гъстота следва да бъде съобразена със застроената площ по преценка на специалистите от Gene Future Ltd. и общинските управи. Кръгови горски пояси от същите насаждения следва да се изградят в радиус от 2 километра с дебелина не по-малка от 400 метра около сградите на същите електроцентрали.” Ранното утро на 19 май, 2106 година от рождението на Спасителя бе рутинно за Франк Карими. Както всяка сутрин през последните 23 години той стана около пет часа сутринта и съпроводи похода си към кухненското помещение с дълга прозявка. Както всеки работен ден от живота му и този трябваше да започне с индустриално количество кафе, придружено от липсата на закуска. Не че пренебрегваше храната. Просто беше на мнение, че яденето рано сутрин препятства мисловния му процес, нещо недопустимо за момента на поемане на смяната като отговорник по поддръжка на работата на ядрените реактори. А Карими не можеше да си позволи да не е концентриран в последния си работен ден в електроцентралата. След като се разбуди достатъчно, за да може да фокусира погледа си, едрият мъж започна да навлича работната си униформа, следейки с едно око новините по телетекста на кухненския дисплей. Рядко се нуждаеше от повече от 15 минути сутрин, за да се приведе в готовност за шофиране по магистралата, а всички останали утринни дейности беше свикнал да върши в помещението за отдих на персонала. Равния компютърен глас в синхрон със сменящите се надписи монотонно изреждаше стряскащите вести за арабската война и за поредната природна стихия, стоварила се върху Югоизточна Азия. Някъде там се вмъкна и новината за поредните три жертви на нискокачествен синтетичен наркотик в Бавария, може би единствената притеснителна новина, касаеща нормандското градче Пион. Изобщо обединена Европа функционираше по-добре, отколкото биха предположили родоначалниците на идеята за нея. Не беше точно земен рай, но осигуряваше спокоен, на моменти монотонен, и доста продължителен живот за примерните си граждани. Дори в най-бедните южни провинции и пограничния изток спокойствието за утрешния ден достигаше параметрите на скука. Всъщност ако не бяха новините от света, средния европеец рискуваше да си умре в неведение относно възможността да го сполети нещо различно от старост.
Широки пътища, бързи коли. Това явно беше в основата на икономическия просперитет в цялата европейска общност. Когато работодателя ти осигурява нов автомобил като фирмена премия на всеки пет години, а местния управляващ орган се е погрижил за перфектно поддържана пътна артерия, то едва ли можеш да си намериш извинение за закъсненията за работа. Съответно те бяха нещо непознато за съвременния европеец, а високата продуктивност на труда водеше до общ просперитет. След преодоляването на енергийната криза от средата на XXI век и залавянето на последния действащ терорист в Иберийската територия през 2089 година Европа навлезе в един наистина “Златен век”. Няколкото по-сериозни катастрофи и погранични конфликта в южната част на Балканския полуостров не бяха достатъчни да разрушат чувството за неуязвимост у европееца. Дори необходимостта от изпращане на войници беше отпаднала при съвременните милитаристични методи. Карими в пълна степен гребеше от удобствата на модерния живот. Макар и от африкански произход, той беше шесто поколение европеец (първоначално французин) и не страдаше от предубежденията спрямо новите имигранти. Имаше достатъчно престижно образование, за да си намери добре платена работа и да се ползва с всички привилегии на средната класа. Живееше в собствено жилище в луксозен квартал, а служебната му кола можеше да бъде гордост дори за наследствен търговец на едро. Същевременно семейното възпитание му диктуваше скромност и трудолюбие, които нямаше как да не повлияят съществено на кариерата му. Малко бавния старт в професионалното израстване най-после беше компенсиран от така очакваното голямо повишение. След този последен ден в малката нионска ядрена електроцентрала, Карими щеше да изкара двумесечна отпуска в курортите на Танзания и после да застъпи поста на главен отговорник по ядрена безопасност за цяла Югозападна Европа. Удобна работа в удобен офис, далеч от проклетите тополи. Докато навлизаше в отклонението между пояса от генно-модифицираните дървета, мургавият мъж за пореден път се чудеше на акъла на скапаните политици. След като всяка една електроцентрала беше оборудвана със свръхскъпа апаратура за радиационна детекция, защо по дяволите трябваше да се засаждат глупавите горички. Подобните на памук пухчета ежегодно затрудняваха дишането му, а периодично изсъхващите наглед живи дървета заплашваха при по-силен вятър да се скършат и да причинят някой инцидент. С поредните си мрачни мисли относно генните инженери и големите шефове, Франк Карими влезе през първата врата с ограничен достъп, съпроводен както всяка сутрин от първите слънчеви лъчи. Някъде в източната, противоположна на централния вход част от гористия пояс същите тези лъчи осветиха леко поруменелите, подобно на бузите на девица, листа. Подобно на всяка една съвременна ядрена електроцентрала, нионската изглеждаше просто устроена, визуален ефект, изцяло дължащ се на рационалното разпределение на пространството. Малките помещения за отдих и складовете обграждаха в дъга централния отдел за реактора, разположен в непосредствена близост до реката. За последния век учените не успяха в изпълнението на две свои обещания, да намерят алтернатива на ядреното гориво след срива на пазара на горива и да измислят по-ефективен метод за охлаждане на реакторите. Затова и се налагаше ограничението подобни съоръжения да са в близост до големи реки.
Пристигайки близо двайсет минути преди началото на смяната си, Карими винаги разполагаше с време да размени по няколко приказки с колегите, да се усамоти за няколко мига за постигане на концентрация и да поеме дежурството след щателна обмяна на информация с предхождащите го служители. Всъщност на безопасността се отделяше изключително внимание, понякога ненужно, предвид на факта че в цялата история на ядрената енергетика имаше един единствен по-сериозен инцидент. Членовете на екипа по поддръжка винаги си подхвърляха като успокоение пропагандни лозунги за напредъка на технологията, но им бе трудно да забравят подробностите за 26 април, 1986 година. Подробна статистика и снимков материал присъстваха във всяка една книга с инструкции във всяка една електроцентрала в Европа и се четяха при застъпване на всяка една смяна под зоркия поглед на охранителните камери. Излишна и скучна дейност, рутина без смисъл. Всяка една сутрин уредите показваха едно и също, липсваше радиация над естествения фон дори в непосредствена близост до идеално обезопасените реактори. Франк Карими, леко разсеян в този свой последен работен ден, излезе да допие последните си глътки кафе на терасата на отделението за отдих. За един момент си помисли колко красиви са кърваво-червените листа на тополите на фона на вече изгрялото слънце. След това мислено напсува електронната система за безопасност и невнимателните служители по наблюдение, като се зарече първия му доклад на новото работно място да касае ефективността на генно-модифицираните дървета-сензори и човешкия фактор за отчитане на радиационно замърсяване.
|
|||||||||||||||||||
Не че имаше някакво значение. Огромното количество енергия буквално изпари стройното тяло на мъжа и смеси атомите му с тези на разтопения метал и разпрашен бетон. Това бе краят на Нион, както и краят на една епоха в енергетиката. Щяха да последват години безплодни дискусии и скалъпени политически нападки, но те нямаше да върнат назад човешката трагедия. А какво удовлетворение биха получили близките на загиналите от това, че един почти бездарен поет спечели световна известност със стихотворението за нионската “Зора на кървавите тополи”.