Когато се каже "награди за фантастика", в умовете на всички фенове мигновено изникват две имена – "Хюго" и "Небюла". Както вероятно знаете (а ако не знаете, може да прочетете в 1-ви брой на нашето списание), "Хюго" е наградата, давана от читателите – и може би именно това я прави по-популярна от двете. Тук обаче ще се спрем на втората – "Небюла". Макар и останала донякъде в сянката на "по-големия си брат", тя също има своята значима роля. Главната разлика с нейния пряк съперник е, че се присъжда не от феновете, а от писателите – същите ония хора, които поначало са отговорни за всичко това.
Всъщност последното твърдение не е съвсем точно. Наградата се дава от Американската Асоциация на Писателите на Научна Фантастика (и Фентъзи, както е променено по-късно названието). Тя очевидно не обхваща всички писатели, но като се има предвид водещата роля на англоезичната фантастика в световен мащаб, то спокойно можем да приемем, че голяма част от значимите за жанра имена взимат участие в избора.
Асоциацията е основана през 1965 година от Деймън Найт. Започнала своето съществуване само със 78 писатели, в момента членовете й надхвърлят 1000, като сред тях са повечето известни американски автори. Още в годината на създаването й първият секретар на асоциацията предлага да се започне публикуването на годишна антология, съдържаща най-добрите къси форми – повести, новели и разкази. Идеята обаче прераства в нещо повече – учредена е награда за „отлични постижения във фантастиката”, която да се ръководи от членовете на новосъздадената асоциация. Останалото е история – първото връчване се състои през 1966 година (за произведения от 1965) и инициативата продължава до ден днешен, като "Небюла" се е наложила като една от най-престижните награди за фантастика.
Дизайнът на наградата е дело на Дж. Лоурънс, въз основа на чертежите на Кейт Уилхелм. Самият трофей представлява прозрачен блок с вградена в него блестяща спирална мъглявина ("небюла" на английски означава "мъглявина"). Парична премия няма.
"Небюла" се връчва в следните категории:
Роман – произведение от 40 000 и повече думи
Повест – произведение от 17 500 до под 40 000 думи
Новела – произведение от 7 500 до под 17 500 думи
Разказ – произведение под 7 500 думи
Сценарий – първоначално категорията е била въведена през 1973 с формулировката "за драматургични произведения", но три години по-късно е премахната; през 1999 година отново е върната, вече с настоящото си име.
В последните години често се връчват и допълнителни почетни награди. Особено интересна е наградата "Гранд Мастър" (Велик Майстор), която се дава за цялостен принос към фантастиката. Тя може да се получи приживе и гласуването се извършва само от борда на директорите и експрезидента на асоциацията. Останалите допълнителни награди се гласуват и от членовете, а връчването е предшествано от интересни дискусии на журитата.
За разлика от "Хюго", "Небюла" не се дава само на произведения, публикувани през изминалата календарна година. Тук механизмът на действие е по-сложен. В срок от една година след публикуването на всяко произведение, членовете на Асоциацията могат да го "препоръчат" за номинация. Получилите поне по 10 гласа се класират за предварителния балотаж. Той се провежда в началото на всяка година и на него чрез гласуване се избират 5 (обикновено) произведения във всяка категория, които биват номинирани за наградата. На журито е позволено да добави още някоя творба по свое усмотрение, ако реши, че е незаслужено пренебрегната. Няколко месеца по-късно се провежда финалното гласуване, на което членовете на Асоциацията избират победителите.
За стриктното провеждане на гореописаните гласувания е създадена специална комисия, която при необходимост нанася нужните поправки, за да може вотът да бъде по-справедлив. От това проличава професионалната организация на "Небюла", която в този аспект е определено една крачка пред "Хюго".
Като цяло нещата са много сериозни и майсторски пипнати, но както всяка награда, "Небюла" също има своите критици. Някои говорят за манипулиране на вота чрез договаряне между членове на организацията за кой автор или произведение да се гласува. Други пък мислят, че доста от хората не гласуват заради самата литературна стойност на творбите, а заради политическата им насоченост. Още една интересна (но пък и доста логична) тенденция е, че наградите най-често отиват при писатели, живеещи в Щатите. Сходно е и положението с "Хюго".
Независимо от това, че едната награда се избира от авторите, а другата – от феновете, понякога изборът им е удивително единодушен. Нерядко се случва някои произведения да грабнат и двата трофея. Примери за това са "Дюн", "Лявата ръка на мрака", "Среща с Рама", "Невромантик", "Играта на Ендър" и редица други.
Тъй като пълният списък на наградените е твърде дълъг, тук ще посочим само победителите в категория "роман" (която вероятно е най-интересна за повечето читатели) и авторите, получили почетната награда "Гранд Мастър".
Категория "роман"
1965 – Dune, by Frank Herbert ("Дюн"/"Дюна", Франк Хърбърт – Библиотека Галактика № 90 & 100, 1987 & 1989; Аргус № 27 & 28, 1997; Бард, 2004)
1966 – Flowers for Algernon, by Daniel Keyes ("Цветя за Алджърнън", Дениъл Кийс – Кибеа, серия „Опознай себе си”, 1997); Babel-17, by Samuel R. Delany ("Вавилон 17", Самюъл Дилейни – Квазар, Кристална библиотека № 7, 1996)
1967 – The Einstein Intersection, by Samuel R. Delany ("Сечението на Айнщайн", Самюъл Дилейни – Квазар, Кристална библиотека № 15, 1997)
1968 – Rite of Passage, by Alexei Panshin
1969 – The Left Hand of Darkness, by Ursula K. Le Guin ("Лявата ръка на мрака", Урсула Ле Гуин – Библиотека Галактика № 20, 1980)
1970 – Ringworld, by Larry Niven ("Пръстенов свят", Лари Нивън – Аргус № 4, 1993)
1971 – A Time of Changes, by Robert Silverberg ("Време на промени", Робърт Силвърбърг – Бард, ИСФ № 4, 1993)
1972 – The Gods Themselves, by Isaac Asimov ("Самите богове", Айзък Азимов – Народна младеж, 1982; Камея № 23, 1998)
1973 – Rendezvous with Rama, by Arthur C. Clarke ("Среща с Рама"/"Рама I", Артър Кларк – Библиотека Галактика № 4, 1979; Калпазанов, 1996)
1974 – The Dispossessed, by Ursula K. Le Guin( „Освободеният”, Урсула Ле Гуин – Галатея, 1995)
1975 – The Forever War, by Joe Haldeman ("Вечната война", Джо Холдеман – Офир № 3, 1994)
1976 – Man Plus, by Frederik Pohl ("Човекът плюс", Фредерик Пол – Квазар, Кристална библиотека № 1, 1995 & 2001 )
1977 – Gateway, by Frederik Pohl ("Гейтуей", Фредерик Пол – Бард, ИСФ № 6, 1993)
1978 – Dreamsnake, by Vonda N. McIntyre
1979 – The Fountains of Paradise, by Arthur C. Clarke ("Фонтаните на рая", Артър Кларк – Квазар, Кристална библиотека № 8, 1996)
1980 – Timescape, by Gregory Benford ("Пейзажите на времето", Грегъри Бенфорд – Бард, ИСФ № 33, 1996)
1981 – The Claw of the Conciliator, by Gene Wolfe ("Ноктите на помирителя", Джийн Улф – Бард, ИСФ № 89, 2001)
1982 – No Enemy but Time, by Michael Bishop
1983 – Startide Rising, by David Brin ("Звездна вълна се надига", Дейвид Брин – Бард, ИСФ № 7, 1994)
1984 – Neuromancer, by William Gibson ("Невромантик", Уилям Гибсън – Камея № 13, 1996)
1985 – Ender's Game, by Orson Scott Card ("Играта на Ендър", Орсън Скот Кард – Роял-77, 1993; Ера, 2001)
1986 – Speaker for the Dead, by Orson Scott Card ("Говорителят на мъртвите", Орсън Скот Кард – Офир № 14 & 15, 1996; Ера, 2001)
1987 – The Falling Woman, by Pat Murphy
1988 – Falling Free, by Lois McMaster Bujold ("Без гравитация", Лоис МакМастър Бюджолд – Пан № 13, 1999)
1989 – The Healer's War, by Elizabeth Ann Scarborough
1990 – Tehanu: The Last Book of Earthsea, by Ursula K. Le Guin ("Техану", Урсула Ле Гуин – Аргус № 5, 1993)
1991 – Stations of the Tide, by Michael Swanwick
1992 – Doomsday Book, by Connie Willis ("Книга на Страшния съд", Кони Уилис – Бард, ИСФ № 58, 1998)
1993 – Red Mars, by Kim Stanley Robinson ("Червеният Марс", Ким Стенли Робинсън – Бард, ИСФ № 37, 1996)
1994 – Moving Mars, by Greg Bear ("Преместването на Марс", Грег Беър – Бард, ИСФ № 66, 1999)
1995 – The Terminal Experiment, by Robert J. Sawyer ("Терминален експеримент", Робърт Сойер – Бард, ИСФ № 56, 1998)
1996 – Slow River, by Nicola Griffith
1997 – The Moon and the Sun, by Vonda N. McIntyre
1998 – Forever Peace, by Joe Haldeman ("Вечният мир", Джо Холдеман – Офир № 31, 1999)
1999 – Parable of the Talents, by Octavia E. Butler
2000 – Darwin's Radio, by Greg Bear ("Радиото на Дарвин", Грег Беър – Бард, ИСФ № 100, 2002)
2001 – The Quantum Rose, by Catherine Asaro
2002 – American Gods, by Neil Gaiman ("Американски богове", Нийл Геймън – Бард, 2004)
2003 – The Speed of Dark, by Elizabeth Moon
2004 – Paladin of Souls, by Lois McMaster Bujold ("Рицарят на Шалион", Лоис МакМастър Бюджолд – Бард, 2004)
2005 – Camouflage, by Joe Haldeman
Наградата "Гранд Мастър"
1974 – Робърт Хайнлайн
1975 – Джак Уилямсън
1976 – Клифърд Саймък
1978 – Лион Спрег Де Камп
1981 – Фриц Лейбър
1983 – Андре Нортън
1985 – Артър Кларк
1986 – Айзък Азимов
1987 – Алфред Бестър
1988 – Рей Бредбъри
1990 – Лестър дел Рей
1992 – Фредерик Пол
1994 – Деймън Найт
1995 – Алфред ван Вогт
1996 – Джак Ванс
1997 – Пол Андерсън
1998 – Хал Клемънт
1999 – Брайън Олдис
2000 – Филип Хосе Фармър
2003 – Урсула ле Гуин
2004 – Робърт Силвърбърг
2005 – Ан Маккафри
2006 – Харлан Елисън
Клифърд Саймък е име, което се ползва с огромна популярност, далеч надхвърляща рамките на твърдата фенска маса на жанра, в който пише. Името е познато на хора, които са чели само една или две фантастични книги през живота си, или пък не са чели фантастика изобщо. Това важи с особена сила за “по-старото” поколение. Спрете случаен човек на улицата и го попитайте за името на един писател-фантаст ...
Може би най-значимото и радостно събитие на българския книжен пазар за фантастика тази година беше решението на издателска къща ИнфоДар да се заеме сериозно с публикуването на един от титаните в жанра - Филип К. Дик. Въпреки че на запад той e по-известен от редица признати у нас класици на фантастичната литература, в България произведенията му са издавани по-скоро инцидентно ...
(Продължение от брой 2)
70-те години навлизат като копринено пърхане на добре стаен тайфун в цялата англоезична фантастика. Пълни с магика, странно заредени с лиризъм и мистицизъм, плод на над 20 нови пилигрими и плеяда култови автори в жанра. Те определено се превръщат в „територия Елисония” за НФ, както се изразяват по-късно изследователите на жанра ...