|
|
        
|
Когато се разбра, че KISS ще свирят на живо в столицата ни, се постарах почти веднага да се сдобия с билет за терен. 16-ти май дойде почти без да го усетя, но самият ден се проточи невероятно дълго. Най-сетне работното ми време приключи и се отправих към стадион „Академик” сменяйки няколко автобуса и препускайки на крак в инфарктната отсечка НДК – Орлов мост. И ако успях да избегна задръстванията в центъра, то голямото задръстване по „Коперник” засягаше дори пешеходците. Към епицентъра на предстоящия рок-земетръс се беше отправила петнайсет-хилядна тълпа, която се надъхваше къде с припяване по тротоарите, къде с гръмко надути тонколони на автомобилите. Влизането в стадиона мина изненадващо бързо – охраната претърсваше изключително сръчно и ефикасно на множество входове, а и аз все пак бях дошла половин час преди началото на концерта. Може би затова се и добрах до добро местенце – на около шест метра от сцената, без по-дълги от мен хора да ми закриват гледката. Около петнайсет минути след официалното начало излезе и мистериозната дотогава подгряваща група. Cinder Road не бяха обявени нито по плакатите, нито на билетите, макар да са придружавали KISS от самото началото на турнето им. Калифорнийците направиха наистина професионално изпълнение на песни от дебютния си албум. Чест им направи и факта, че не се спекоха от студената реакция на публиката, а се раздодоха докрай. Въпреки че оцених професионализма им, аз също не се въодушевих. Причините са две:
а) момчетата са тотално неизвестни б) лиричният рок, който свиреха, по никой начин не пасваше на открито провакативната сексуалност на KISS (Да, знам, че последните носят платформи и грим, но за мен са първокласни мъжкари). Някъде към осем Cinder Road се поклониха и напуснаха сцената. В следващия момент публиката си изпродра гърлата – беше паднал огромен черен транспарант с надпис KISS. И само след петнайсет минути прозвуча гръмкото: „You wanted the best? You got the best! The hottest band in the world! KISS!!!” и зазвучаха началните акорди на Deuce. Завесата се вдигна... И ето ги там – в своите неостаряващи черно-бели маски и кичозни костюми в черно и сребристи пайети – KISS! Пол Стенли, оголил окосмени гърди, препускаше от единия до другия край на сцената; Джийн Симънс в масивния си подобен на броня костюм, тежко-тежко (както се полага на басист) сменяше мястото си и показваше легендарния си език (както се полага само на Джийн), Томи Тейър изтръгваше магия от китарата си, а отзад на барабаните се вихреше Ерик Сингър.
След избухване на огньове и фойерверки групата заби със Strutter и Got to Choose. Зрителите буквално издивяха, когато Пол заяви, че това в София са най-красивите момичета и най-шумните момчета. На следващите две песни Hotter Than Hell и Nothin' to Lose се постарах да изпея/изкрещя белите си дробове – подобно на всички около мен. Последваха песни от първия легендарен концертен албум на KISS от 1975 г. – Alive. За мен най-хубави винаги ще са баладите им A World Without Heroes, I Still Love You, Sure Know Something, но те едва ли са подходящи за концерт, а и може би причината да не ги включат в сетлиста е Пол Стенли. Уви – каквато и енергия да показва на сцената, гласът му не е това, което беше. И макар на моменти да не се чуваше, той все пак направи едно невероятно шоу. През цялото време искаше от нас на крещим и пеем неистово – „Хайде, във Верона викаха повече! Да ви чуя, там отзад!” и ние викахме както само истински рокаджии могат да викат – с всичкия си дъх, до скъсване на гласните струни и от цялото си сърце. Джийн правеше любимите си номера – прибираше език само, когато пееше, бълваше огън и повърна кръв, а публиката му отвръщаше с мощни викове. След She Томи направи страхотно соло на китарата, ефектно допълнена с фойерверки. След това Ерик обра овациите с няколко минутно соло на барабаните. После отново песни от първите три албума, а в паузите Пол говореше колко много харесва българската публика. На Rock And Roll All Nite си изкрещях сърцето, защото искам да слушам рок винаги и животът ми да е несвършващо парти. Но с тази песен свърши и шоуто. Сцената изгасна, но ние ги викнахме на полагащия ни се бис.
Някъде по това време Пол излезе с българското знаме и обяви София за столица на рока. Групата беше оставила най-големите си хитове за накрая – като един незабравим финал от горящи огньове, крещящи до несвяст фенове и петнайсетминутен дъжд от конфети. Прозвучаха Shout It Out Loud, Lick It Up, I Love It Loud, и присъстващата на всяко парти I Was Made for Lovin' You. Тълпата изпадна в екстаз и пееше текста от-до, а от пълната трибуна отзад долиташе постоянен рев. Аз почти не го чувах от собствения си глас и писъците на неочаквано гласовитата дребничка съседка от ляво. Последва Love Gun и финалната Detroit Rock City. KISS ни казаха довиждане на фона на огнени фойерверки и аз напуснах стадион „Академик” с блъскащо от адреналина сърце и пълни очи и душа. Съживена от поредния класов Alive на KISS.
Сетлист:
|
|||||||||||||||
Бис: 
