|
|
         
|
Както всички знаем, в спора се ражда истината. Лошото е, когато се родят близнаци, щото двете истини много си приличат, ма все пак се различават по характер и не е много сигурно коя е истинската. Та спорехме значи с трола, или не, не спорехме, той ми обясняваше какво е това “твърда фантастика”. Аз, нали знаете, литературното си развитие го стопирах още на Конан, щото си бях щастлив с напращелия като цял бостан любеници супер герой. Нали се сещате, онзи варваринът, с алергия към магия и силно развито чувство за справедливост, което не работи винаги, когато се навестяват чужди брачни ложета. Изобщо не ми трябваха дървени звездолети и цивилизации на машините. Настанаха времена обаче, когато заемам безотговорна длъжност в отговорна медия и се налага да съм в течение на развитието на литературната критика. Затова се наложи да ми се обясни и какво е това твърда фантастика. Аз лично, трябва да ви кажа, много съм за твърдата фантастика. Щото това меката фантастика е жалка картинка. Представяте ли си какъв проблем е да не можеш да си вдигнеш космическия кораб. Е да, вика тролът, ама не е задължително в меката фантастика героите да летят с ракети тип Союз, които да вдигат от Байконур. Може да е летяща чиния, може и да е нещо съвсем друго. Дето се вика, извънземни всякакви, и космически кораби всякакви, но проблемът с вдигането си остава. Затова съм твърд поддръжник на твърдата фантастика. Друг важен проблем на съвременната фантастика ще да е пътуването на тия космически кораби през безкрайните пространства на вселената, за да могат все пак да се срещат извънземните, да обменят по някоя клюка, да обърнат някое и друго питие в космическия бар. Аз лично бих им предложил мастика в сезона на любениците, ако им се случи да са близко до Земята и по изключение да не са решили да я изравнят със Слънчевата система. Даже може и по блистерче простамол да им предложим, с цел безпроблемно вдигане на космическия кораб, в случай че са се изчерпали мините в системата Виагрон. Та пътуването според мен трябва да се осъществява с подходяща скорост, да не е прекалено бързо, но да не е и прекалено бавно. В първия случай има опасност космическият кораб да се износи бързо, да се амортизира един вид и после ще трябва да се сменят мигачи и други работи, а то това в интерес на истината трябва и талант, за да стане. Ако пък е прекалено бавно, то никой няма да го дочака извънземното да пристигне, и мастиката ще е свършила отдавна.
|
|||||||||||
Ей, това ми беше мисълта, че твърдата фантастика си е друга мастика. Там нема лабаво, всичко е ясно, корабите си летят, минават там през черни дупки, но пак се появяват и всичко е наред. А при меката фантастика кофти, прибира се малкото зелено човече с оклюмали антенки при малката си зелена човечка и подсмърча “не става”. А тя го гледа тъжно и пита “Пак ли не вдигна космическия кораб?” 
