Робърт Уилсън: Ускорение

Дървобрад

Името на Робърт Уилсън не ми говореше нищо до преди месец, а сега го свързвам с една от най-добрите книги, които имах щастието да прочета тази година – "Ускорение" ("Spin")

Заглавието на книгата я описва много точно - още първите страници грабват и повличат със шеметна скорост навътре в света на Тайлър, Даян и Джейсън.

Светът е наглед пълно копие на нашата Земя – арена на политически и икономически борби за власт и печалба. Свят, който дори глобален катаклизъм не би могъл да промени. А такъв настъпва. През една октомврийска вечер познатото на всички звездно небе изчезва. Угасва за едно мигване на очите. Малцината очевидци не разбират какво се случва. На сутринта останалият свят не може да повярва. Единственото останало на небето е Слънцето, въпреки че и то не е същото, каквото е било предния ден. Въпреки невероятността и непонятността на случилото се, то е факт. Земята е изолирана от околната Вселена.

И хората реагират по различен начин. Реакциите дори на неразделни приятели се различават напълно. Джейсън, синът на предприемчив и преуспяващ собственик на компании в сферата на авиационната и комуникационна индустрия, се хвърля със всички сили в помощ на науката с една единствена цел – да разбере какво представлява феноменът, който хората са нарекли Ускорението, и най-вече да отговори на въпросите "Кой?" и "Защо?". Даян, неговата сестра-близначка, отваря сърцето си за религията – единственото нещо, което според нея и още милиони други хора може да обясни случилото се. Тайлър, третият член на този ка-тет*, реагира най-нормално – продължава живота си, все едно нищо не се е случило. Но може ли при такива обстоятелства да твърдим, че съществува нещо нормално в този променен само за една нощ свят?

Книгата проследява няколко десетилетия от живота на изолираната Земя и промените, които настъпват сред хората. Въпреки вероятността от унищожаване, развитието на земната цивилизацията не претърпява големи промени в социален аспект – борбите за власт и икономически позиции между държавите продължават с пълна сила. Множество апокалиптични религии успяват да се развият като колония от микроорганизми в благодатната среда на страх, незнание и примирение със съдбата.

Не всички се отказват. В опит за спасение на човечеството хората успяват да обединят усилия и да реализират невъобразим за нашите представи проект – да създадат условия за живот на абсолютно мъртва до тогава планета.

Всички тези събития се преплитат с живота на нашите трима главни герои. Реших обаче да не ви разказвам нищо по-специално за тях и ще ви оставя сами да научите тяхната съдба. Именно тяхната история е тази нишка, която пленява със своята динамика, наситеност и емоции, и обединява идеите на автора.

Всяка друга подсказка би развалила удоволствието от прочита, така че ще се задоволя само да спомена, че преди няколко месеца "Ускорение" спечели награда "Хюго" за най-добър роман на годината, а освен това беше и сред номинираните за "Локус". Дали Уилсън няма да добави и все още липсващата в колекцията му "Небюла"? Близкото бъдеще ще покаже.



*ка-тет – термин от поредицата "Тъмната кула" на Ст. Кинг, обозначаващ група от хора с обща съдба.

Benedict

Това, че колегата Дървобрад не беше чувал нищо за автора преди излизането на "Ускорение", е абсолютно нормално, тъй като това е първата му книга, издадена в България. И макар Робърт Уилсън да не е от най-младите писатели, причината това да е дебютният роман, който "Бард" представя на българските читатели, е може би, че именно с него той нацелва правилната посока на писане. По-ранните му книги като Darwinia, Bios, Blind Lake и други биват оценени от феновете, но краят им така и не ги задоволява. Не знам дали споменатите заглавия наистина имат този проблем, тъй като не съм ги чел, но при "Ускорение" той определено отсъства.

Макар през последните години да се пише все по-рядко твърда фантастика, то "Ускорение" се вписва много точно в рамките на това определение. Пътуване във времето, тераформиране, грандиозен експеримент и прочие. Книгата все пак не блести с какви да е фантастични идеи, но за сметка на това симбиозата между отделните елементи е чудесно споена, в резултат на което се получава като че ли едно произведение, което побира в себе си размисли за вечността, екологичното бъдеще на Земята, нестандартно представена любовна история и, за капак на всичко това, написано с чудесен и вариативен стил.

И все пак най-голямо впечатление ми направиха взаимоотношенията между тримата главни герои и връзката на идеите, които те носят. Отношенията и чувствата им са по-скоро скрити някъде между редовете, но именно заради това са толкова трогващи.

Астрофизиката, биологията и религията, които имат своето важно място във фабулата на книгата, са така майсторски сплетени и пречупени през погледа на научната фантастиката, че изобщо не отегчават с допълнителни подробности.

Все пак имаше и моменти от "Ускорение", които не ми се понравиха особено много. Като се има предвид, че темпото на книгата е доста забързано, което допълнително подсилва апокалиптичното звучене, към края авторът се заплесва в ненужни описания на някои не толкова важни въпроси. Но това са само дреболии, които почти не се забелязват.

Освен това се пише и продължение на книгата. Не знам дали да се радвам или не, тъй като Уилсън е свършил много работа и ще е наистина жалко, ако втората част не оправдае очакванията. Но все пак се надявам, че написването й е не само повлияно от успеха на "Ускорение", а и защото авторът има още какво да ни каже.

А докато чакаме въпросното продължение, преценете сами дали "Ускорение" заслужава вниманието ви, но да знаете, че имате одобрението ми.

Коментирай...