![]() |
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]()
|
Хай-тек биологичните лаборатории изглеждат футуристично, почти извънземно и в повечето случаи съдържат апаратура и химикали за десетки и стотици хиляди долари, но дали наистина са толкова “страшни”? Всъщност в повечето случаи наличните уреди са не много по-различни от тези, които можете да откриете в кухнята, а освен това са и много удобни, когато се налага да приготвите нещо набързо за гостите от други научни звена. За тази цел обаче се налага да сте наясно с наличните ресурси и да ги използвате правилно и по предназначение. Затова нека да приготвим един хипотетичен обяд.
Като начало, още с идването трябва да минете през опитната оранжерия и да наберете домати, като най-подходящото време за тази дейност от експериментална гледна точка е рано сутрин. Когато се качите в свои води, естествено е да си направите кафе, за да ви спори работата, а кафето върви най-добре с цигарка. Разбутвате внимателно шкафа със стъкларията и си взимате дъно на 90-милиметрово петри за пепелник, след което внимателно сварявате турско кафе в 200-милилитрова бехерова чаша върху някоя магнитна бъркалка със загряване. През това време спокойно можете да изградите концепцията за последващата кулинарна дейност.
Спешно трябва да се заемете с агнешките главички, които е желателно да бъдат автоклавирани поне за час и половина – два на атмосфера и половина и 200 градуса. В крайна сметка, както добре знаем, автоклавът е една по-голяма и интелигентна тенджера под налягане, а по този начин агнешкото освен добре сварено ще е и напълно стерилно.
След това се заемате с гарнитурата, която, ако сте ценител, задължително трябва да е трансгенен ориз Golden Promise, синтезиращ желязо-свързващия белтък феритин. Лично аз бих ви предложил да добавите и жабешки бутчета. За тази цел отскачате до колегите от лабораторията по физиология на животните и отбирате две-три по-жизнени и едри жаби. Уменията, придобити в годините работа ще ви помогнат да отделите максимално бързо и ефективно мускулите, които се нареждат внимателно в тавичката с ориз и се налива известно количество вода, след което добавяте подправките. Те разбира се са елегантно подредени на статив, разпределени в 50-милилитрови центрофужни епруветки. Ако искате да сте изтънчен, бих ви препоръчал да счукате на момента зърната черен пипер в някое от многото порцеланови хаванчета, които се мотаят из шкафовете. Така подредените в тавичка ориз и бутчета се завиват с алуминиево увивно фолио и се пъхат в сушилнята за около час на 200 градуса.
Тъй като вече наближава обед, редно е да се погрижите за салатата. Част от доматите се обелват внимателно, след което се правят на сок в хомогенизатор, докато другите се нарязват за салата. Ясно е, че ще използвате натриев хлорид за анализ, както и ледена оцетна киселина, която разреждате до необходимата концентрация. Така приготвена, тя може да очаква гостите, които да я полеят обилно с водка. За тази цел трябва да смесите внимателно в мерителен цилиндър от поне литър правилните количества абсолютен етанол, глицерол и дейонизирана вода. Водката се пие или чиста в 100-милилитрови колби, силно наподобяващи популярните в миналото юзчета и с лед от ледо-генератора, или пък във вид на популярния коктейл “Блъди Мери” с приготвения доматен сок и сладко отпивайки през стъклена пипета. Сервираното след това основно ястие се яде задължително с метални пипети с прави краища, които успешно заместват китайските пръчици, а ако случайно сте оставили по-едри парчета месо от главичките, можете да предложите скалпели с острие номер 18. Салфетките са изключително стилни, от филтърна хартия, нагъната като за фуниен филтър. Подобно угощение трябва задължително да бъде полято с лабораторната ви бира, приготвена от най-чисти линии ечемик, специално селектирани дрожди на твърда минимална среда, с бидестилирана вода и автоклавирана в половинлитровите ерленмайерови колби, в които се и сервира.
Обилно похапнали, би следвало да завършите обяда с нова порция кафенце и, да кажем, крем карамел за десерт. За последния взимате няколко яйца от вирусолозите, като внимавате да не са вече заразени с херпесен вирус, разтваряте обезмаслено мляко и необходимото нишесте, а карамелизираната захароза в тигели се получава сравнително лесно. За по-изобретателните бих предложил да си спретнат едно импровизирано наргиле, за чиято цел правите система от шотов филтър, в който слагате тютюна, облодънна колба с гумена запушалка и две тръбички, както и система от гумени маркучи, всичко това внимателно захванато с щипки на стативи. Така можете спокойно да се отдадете на финалните акорди на тази изтънчена вечеря, почиствайки последните остатъци от агнешки език
|