|
|
        
|
Ако злата мащеха беше адвокат: „Огледалце, огледалце на стената, В приказките последната реплика винаги е „и те заживели честито”. И после? Никой не разказва какво се случва след това на добрата девойка, царски син или семейна двойка (освен филмовите продуценти, но всички знаем, че това е заради пари). Ах, да – и Зелазни и Шекли донякъде. Сценаристите на Холмарк също го правят. И то по доста идеен и забавен начин в леко поостарелия вече мини-сериал „Десетото кралство”. Историята започва с типичната зарибявка – в Деветото кралство предстои коронацията на принц Уендъл Снежков (внук на позната ни Снежанка). Цялата подготовка върви по план – дори като екстра се очаква вече двестагодишната Пепеляшка да излезе от усамотението си и да се появи на бала. Но... започват неприятности: лошата му мащеха успява да избяга от затвора и да превърне Уендъл в куче, а кучето си – в Уендъл. С малко късмет принцът се измъква от преследващите го кралски слуги по неволя – три тъпички като талпи трола – и да се прехвърли чрез магическо огледало в непозната досега земя – Ню Йорк. Там той успява да се прикачи към Вирджиния Люис (Кимбърли Уилямс) – млада жена, която все още живее с баща си и мечтае един ден да има собствен ресторант. Срещата с принца-куче поставя началото на редица неприятности за Вирджиния – по петите й тръгват не само троловете, но и върколак, който не знае дали да я изяде или да се влюби в нея. По-лошо – тя и баща й Тони (Джон Ларокет) неволно преминават през огледалото-портал в магическите кралства и не знаят как да се върнат у дома. И се започва шеметното пътешествие на Вирджиния и баща й – не само към дома. За девойката пътуването е преди всичко вътрешно – множеството срещи с опасности и проблеми я принуждават да надмогне собствената си несигурност и чувство за маловажност, да се научи да вярва в себе си и собствените си мечти. За Тони цялото пътуване предоставя доста изкусителни оферти за бързо забогатяване, които с типичната си неразумност той приема, само за да открие, че сделките не са толкова изгодни, колкото си мисли.
Гонитбата на вълшебното огледало среща баща и дъщеря с всякакви странни и опасни същества – тролове, джуджета, ловеца–екзекутор на кралицата, лудия и свиреп дървар, село с обсебени от овцете фермери. Във всяка серия настъпват неочаквани обрати и се появяват абсурдни препятствия, но зрителят винаги искрено се забавлява. Преди всичко защото сценаристът Саймън Мур е направил множество податки към познати ни приказки – „Снежанка и седемте джуджета”, „Рапунцел”, „Червената шапчица”, „Хензел и Гретел”... Само че историите са леко изкривени – големият лош вълк (върколакът) например е всъщност симпатичен и много влюбен във Вирджиния, а „най-красивата на земята” - Снежанка се появява във вид на пухкава дама на средна възраст. Другите източници на хумор са лошият късмет и наивността на Тони и постоянния дебилизъм на братята тролове – приличат на Лаурел, Харди и още някой също толкова тромав и с липсващ вестибуларен апарат. Сериалът залага изцяло на добрия си сценарии, актьорската игра и умерена доза романтика. В него има много малко специални ефекти, но за сметка на това е наситен с красиви пейзажи. Бързото и неочаквано действие не позволява на зрителя да се загледа твърде много по грима, добрата актьорска игра запълва дупките, оставени от ниския бюджет, а неочакваният обрат в последната серия наистина радва. Единственото, което не ми допадна в целия сериал, бе изборът на Даян Уийс за ролята на Злата кралица – посмъртно не мога да си представя, че зад това мило закръглено лице с постоянно усмихваща се уста тиктака злодейски и както се оказва – луд мозък. Ако имате нужда от добро настроение, ви препоръчвам да изгледате сериала заедно с децата си и да си позволите кратко завръщане към света на приказките. В добавка към статията ви предоставям и текстът на песента, изпълнявана от Вирджиния на състезанието за най-красиви овчарка и овчица, кавър на We Will Rock You на Queen:
We Will Shear You
|
||||||||||||||||
