 |  |
| | |
 |
 |
        
|
Преди много, много години, през 480 година преди нашата ера, геополитическата ситуация била доста усложнена, почти като настоящата. Макар често да чета исторически книжки – или може би точно поради това – изказвания от рода колко сложен и труден е живота сега предизвикват в мен само насмешка. Все едно някога е било просто – никога не е било и едва ли някога ще бъде. Хорицата обичат да се трепят един другиго и няма спасение от това. И в тези далечни времена си живеели древните перси, които замислили да изпълзят от Древната си Персия и да завладеят Древна Гърция, пък и да понаграбят това-онова по пътя. Начело на персите тогава бил Дарий, но на него не му оставало време да се занимава с гърците – ту заговор му организират в къщи, ту в Египет вдигат въстание. Иска му се да заграби Гърция, та две не види, а по Нил прах се вдига. Наложило се гвардейския експедиционен корпус, практически готов да замарширува към Гърция, да бъде скоростно изпратен на разходка до Египет. Та докато се поумирят египтяните, Дарий гушнал букета. Но добрите му помисли не били забравени, особено добре си ги спомнял синът му Ксеркс. Още веднъж да си го кажа – Ксеркс, за да не се бърка с Ксерокс, че Word упорито се опитва да ме накара да го поправя. Заел длъжността персийски цар преди две години, Ксеркс решил да довърши царствените стремежи да тати си, между които и да вземе да поизлапа Гърция. За тази цел му помагали всякакви ми ти там гадини, за които ще стане дума по-долу, и собствения му чичо на име Артабан. Винаги съм си мислела, че Артабан е кучешко име, може би защото така се казваше кучето във филма “Фантомас срещу Скотланд Ярд”, пък то се оказа царско име, брей, брей. Забавно именце е все пак това – Артабан. Започнал Ксеркс да събира армия, разпратил царски депеши от Индия до Гибралтар, от Ливан (в бъдещето, разбира се) до Яксарт. Цялата тази територия по това време вече била под властта му, така че той се надявал на успешен блицкриг в Гърция. Докато неизброимите пълчища се събирали, верни съратници подготвяли и планирали похода. За някои хора войната може да изглежда лесна работа – ходиш да сечеш, колиш и стреляш. Но всъщност воденето на война е много тежка и неблагодарна работа, най-вече за тиловото продоволствие. Папото и оръжието са много важни. Нахранен войник с добро снаряжение е сериозна бойна сила. Гладният, лошо въоръжен и одърпан войник не мисли за това как грамотно да разпердушини вразите, а как да напълни тумбака и чии гащи да измародерства. Затова приближените на Ксеркс съвестно складирали продукти за войската и зоб за съпътстващия я добитък из цялото черноморско крайбрежие, по което той смятал да придвижи армията си. Древноперсийските сапьори строили мостове през фракийските реки за по-бързо придвижване на войската. Даже прокопали доста як канал зад Атон (Атонския провлак), за да не се налага флотата да преминава през опасни места и мъгли. Взели си поука момчетата от последния път, когато заради коварните Атонски мъгли флота на татенцето на Ксеркс попаднал на страшна буря и към дъното се отправили 300 персийски кораба, с всичките 20 000 смели персийски моряци на тях. И тъй като този път персийците искали на всяка цена да се сборят с гърците, а не да хранят раците на морското дъно, построили 1200 военноморски съда и 3000 транспортни кораба и, за да им е по-удобно и безопасно, им прокопали канал (те до Гърция щели да копаят, ама по онова време не било много удобно да се копае под вода). Флотът бил готов за отплаване. За подготовката на блицкрига на Ксеркс му били нужни цели две години.
Едва била преминала страшната персийска зима и Ксеркс заповядал войските да потеглят към заветната цел. Настъплението имало такива глобални размери и размах, като това на Оргрим Дуумхамър към Азерот (феновете на WarCraft II ще разберат какво искам да кажа). За да преминат през Хелеспонта, по царски указ били създадени два плаващи моста. Северният се състоял от 360, а южния – от 340 кораба, здраво свързани с въжета и вериги, които поддържали мостовете над водата. Покрили палубите с дъски и ги посипали с пръст, даже сложили дървени парапети да не се плашат животинките. И тъкмо Ксеркс заповядал да започне прехвърлянето на войската, времето пак се изгаргарило. Започнала силна буря и разкъсала “мостовете”. Вината за бурята понесли нещастните строители, на които веднага били клъцнати главиците. Отново събрали корабите, привързали ги още по-здраво и… за още по-сигурно Ксеркс решил да се помоли на боговете, като хвърлил в Хелеспонта златна жертвена чаша и меч – на успешно начинание. Армията се прехвърляла седем дни и седем нощи без почивка. По единия мост на бегом минавала войската, а по другия припкал обоза. За да не се помайва народа, по протежение на целите мостове стояли юначаги с камшици в ръце и здраво шибали всеки, който спирал дори и за секунда. Като слезли на другия бряг, персите решили да се преброят. Била построена площадка, събираща 10 000 войника, сложили й врата и започнали да прокарват през нея народонаселението, че да могат да го преброят, на порции по 10 000. И ако Херодот не е лъгал като разпран, личният състав на площадката се сменил 170 пъти, т.е. 1 700 000 души (само пехотата, без моряците, които бодро гребяли на 1200-те военни и 3000-те транспортни кораба). По-неизвестните историци, в желанието си да посмалят величината на събитието, намаляват бройката до 800 000, но и така да е било, хич не е малко като се замисли човек, и цялата тази орда замарширувала по брега към Гърция. Какво правили гърците през това време, питате се вие. Ами на тях изобщо не им било до персите. И без тях си имали достатъчно занимания, и те като всички нормални хора по това време се колели един друг, а тези които не колели други гърци, чакали персите, че да им се покорят и да вземат дейно участие при грабежите и погромите над по-силните си съседи. Опити да направят нещичко за отбраната си правят само два града – Атина и Спарта. Първите, както ние много добре си знаем, били доста умни хора и ясно разбирали бедствието, което ги връхлита. А вторите били прекалено яки и горди, за да позволяват който и да е да ги напада. Бил разпратен всегръцки призив – Отечеството е в опасност! Начело на всегръцката армия се самоназначил Темистокъл от Атина. Решило се да се прегради Темпейския проход и веднага за там потеглили 10 000 спартански хоплити. Но тъкмо били заминали и всички внезапно осъзнали, че този план за нищо не става, защото край темпейския проход се били окопали гадините тесалийски, от които можело да се очакват всякакви подлости: от невинна измяна до коварно преминаване на страната на врага в най-неподходящия момент. Неправилният план бързо бил сменен с правилен, а именно – вместо Темпейския, да се заварди много по-стратегическия Термопилски проход. На гръцки Термопили означава “гореща врата” и носи името си от дузината серни изворчета в околността с все отровните си изпарения и скалното образувание, подобно на врата помежду им. Речено – сторено, ще се прегражда прохода. Ама с чии войски? Как с чии? С най-яките пичове. Спартанците. Трябва да се отбележи, че по онова време, когато спартанците са живели по законите на легендарния си цар Ликург, по-яки от тях в Древна Гърция били само бурите в морето. Спартанците били толкова бойни, че зададяла ли се война или просто битка, винаги били в първите редици с голи мечове в ръка.
И така, решили да преградят Термопилите, идеята била приветствана с ръкопляскания и спорадични викове “Ура”. Всички се зарадвали – всички с изключение на самите спартанци, които въпреки всеизвестната си здравина някак си не горели от нетърпение все да са на топа на устата. Те считали, че главните ударни сили трябва да останат в Спарта и да се отбраняват от неприятеля на място, а не да разпръсват силите си. Имало и още един проблем (не бил само той де) – онези 10 000, пратени за Темпейския проход не успели да се върнат навреме. Така че трябвало да се пратят други спартанци за целта. Ръководството на Спарта, нежелаещо да се оголи града дотолкова, че да се налага да посрещат персийците с полови органи в ръка, вежливо отказало да изпрати войници в защита на прохода. Те казали, че си имат да се готвят за олимпийските игри и не им е до война в момента. Но като свършат игрите, веднагически ще настъпят с пълната си мощ, а дотогава – ето ви 300 спартанци и още 1000 хоплити от местното население, и на това да сте благодарни. За да се придаде солидност на мероприятието, за старши на войската назначили цар Леонид. И тук е момента да пообясня нещо – древногръцките царе не били точно такива царе, каквито сме свикнали да си представяме. Те били много на брой, царствата били мънички, а калибъра на царете напълно отговарял на размера им. Виж, със здравината всичко било по реда си, по това време Леонид бил на 50 години, т.е. сериозен и опитен мъж, на който можеш да разчиташ за такава важна работа като клане на перси и който, естествено, можел да носи отговорност за постъпките си. Леонид оглавил отряда и бързо замарширувал към прохода. По пътя към него се присъединявали мъже от местното население, къде доброволно, къде не чак толкова. Народът не особено охотно се отправял да защитава родината, но Леонид го успокоявал, че като дойдат основните сили на спартанците ще разбият вразите за нула време. А дотогава, за съвсем мъничко, може и сами да се побием. Колкото и да е чудно, това не ентусиазирало особено “доброволците”, но нямало начин да се избегне мобилизацията. Докато стигне до прохода, Леонид вече водел със себе си 7 200 човека. По това време Темистокъл извел в открито море обединения гръцки флот, за да нападне персите по вода. Имал едва 300 кораба, но се надявал да използва най-различни хитринки и да загроби колкото се може повече врагове. Когато тълпите перси се смъкнали от планините в равнината, и без това не особено бодрото настроение на личния състав на караула на Термопилския проход моментално достигнало точката на замръзване. Малко преди това бягащи от окупаторите гръцки войски им съобщили, че враговете са толкова, че със стрелите си могат да затъмнят слънцето (и били напълно прави). На което спартанците гордо отвърнали “ами супер, ще се бием на сянка!” Това обаче не ободрило отряда и тази негова част, чиито градове и селца били по-далечко, си казала “абе ние що не вземем да си вдигаме чуковете от тука?” Друга част, която била забита край близките блата нищо не могла да каже. Само си помислили “всички ще се бием, няма къде да ходим и никой няма да се върне у дома.” Самият Леонид, виждайки несметните пълчища на врага, веднага изпратил вестоносец у дома с искане за подкрепления. И започнал да се готви за битка, та да удържи прохода до пристигането на основните сили.
Приближаващият се към прохода с мега войската си Ксеркс знаел, че прохода е преграден, но виждайки че гърците не се разбягали при вида на армията му, искрено се удивил на смелостта им. И веднага изпратил разузнавачи да видят какво прави неприятеля. Те му доложили, че гърците си правят някакви си там тренировки, къпят се, бръснат се, решат се и не показват никакво безпокойство. Ксеркс много се развеселил: я какви хора, тук ще се мре, а те си играят там. Стоящият до него спартански цар в изгнание Демарат му казал да не се успокоява много, защото срещу него са застанали най-добрите воини на Гърция и, ако може да ги победи (му нашепвал предателски), то Гърция ще му падне на тепсия. Персийският цар чакал четири дена, явно надявайки се, че гърците все пак ще проявят здрав разум и ще се разбягат. Те обаче изобщо не мислели да си ходят. И тогава Ксеркс изпратил верните си мидийци да пленят наглите гърци и да ги довлачат пред пресветлите му очи. Мидийците били посрещнати с плътен, натаралежен от копия боен ред на хоплитите, завързала се битка, в която персийските наемници понесли огромни загуби, но така и не могли да изпълнят задачата си. Ксеркс заповядал да се изпратят по-опитни бойци, но и това не помогнало. Тогава царят дал команда в бой да влезе неговата лична гвардия – 10 000 подбрани персийци, които заради якостта си (разбирай персийския вид якост, не спартанския) били наричани “безсмъртните”. Леонид, виждайки, че работите стават сериозни, придвижил своите спартанци в предните редици. Тук му е мястото да отбележа, че проходът е с формата на гърло на бутилка и гърците препречвали най-тясното му място. Настъпващият враг идвал на големи тълпи и в тясното гърло на “бутилката” започвал сам да се стъпква. Предводителят на “безсмъртните” заповядал да се прегрупират в по-малки единици и да настъпват повзводно. Но и това не помогнало, защото срещу тях стояли не селяни със сопи в ръка, а най-добрите бойци на времето си. Виждайки престрояването на неприятеля, спартанците сами се придвижили напред и изненадващо атакували, избивайки доста “безсмъртни”, а после стратегически се оттеглили в теснината, за оперативен простор. Зарадваните перси ги последвали по петите, но спартанците моментално се разгърнали в бойна формация и отново атакували. Последвало зверско клане, в което горките перси били клани като добитък – бързо, безжалостно и в ужасяващо количество. Тази удачна маневра била повторена няколко пъти и всеки път бройката на “безсмъртните” рязко се смалявала. Ксеркс от ярост се разскачал на походния си трон, но нищо не можел да направи. Оттегляйки се и прегрупирайки се, персите отново се опитали да пробият защитата, но за пореден път им начукали канчетата и окончателно отстъпили, оставяйки 6000 персийски трупа да се валят в кръвта си. Горе долу същото се повторило и на следващия ден, отново напред се втурнали пълчища азиатци, и отново гърците с все сили изпозаклали всеки, до когото се добрали. Обаче, както е известно, не е непристъпна тази крепост, в която може да се вкара магаре, натоварено със злато. Ето и тук, бързичко се пръкнала една гадинка, която се съгласила за пари да преведе персите през обходни пътеки в гръб на защитниците на прохода. Историците твърдят, че името на гадината, предала своите е Ефиалт. Ксеркс веднага изпратил в обход своите “безсмъртни”. Хилядата фокейци, на които Леонид възложил да пазят тайната пътека, естествено го били ударили през къра и се събудили едва при звука на настъпващите перси, след което сънено се разбягали, оставяйки гърците по-долу на сигурна смърт. За Леонид това не било новост, още предишната вечер полковия жрец му съобщил, че всички ще загинат, като добавил, че или ще загине Спарта, или ще оплаква своя цар (горе долу следното – или той няма да се завърне, или едното от двете). Така че за Леонид особен избор нямало. Трябва да отбележа, че в онези времена жреците като влияние над масите имали силата на днешните средства за масова информация, т.е. големи. Един умен прорицател, ако прорицавал каквото трябва и когато трябва, успешно замествал няколко хиляди телевизора. С две думи – медийната сила в действие. И точно в този момент жрецът, за разлика от днешните медии, го е било грижа за съдбата на отечеството и с меч в ръка стоял в бойния строй. Така че още преди да се разбягат ленивите караулни от пътеката, съгледвачите съобщили, че персите са обкръжили прохода и това, което до вчера е било надеждна и сигурно защитима позиция, благодарение на ония заспали червеи се е превърнала в смъртоносен капан. Разбрал, че нищо повече не може да се направи, Леонид заповядал на всички бързо отстъпление, а сам той останал на позиция заедно с тристате си сънародници. Като всеки военен до мозъка на костите си, той дори не допускал, че може да напусне местоназначението си, без да е изпълнил заповедите, които е получил. А след като жрецът му обяснил, че ще загине или той, или отечеството, то изборът бил повече от ясен. С него останали и някои смели теспийци, готови да е бият до последна капка кръв. Е, леко насилствено заставил да останат и морално неустойчивите тиванци, което било умен стратегически ход, защото я ги освободил тия паразити, я се присъединили към враговете. А заставяйки ги да се бият, Леонид лишавал персите от потенциални съюзници в Гърция – грамотно, много грамотно. С тях, на Термопилите останали 1200 човека.
С настъпването на утрото Ксеркс се канел да даде заповед за настъпление по двата фронта, но спартанците отново го изпреварили и атакували първи, като истински лъвове. Персите се стреснали и побягнали, но този път Ксеркс благоразумно бил поставил заграждащи отряди, именно за такива случаи, които да “вдъхват” смелост на отстъпващите войски изодзадзе, с бичове в ръка. Озверелите спартанци се биели с яростта на обречените. Термопилския проход бил класическо “място на достойната смърт”. Един спартанец, който загубил зрението си, заповядал на своя илот незабавно да го облече в пълно бойно снаряжение и да го отведе до бойното поле, при другарите, готвещи се да поемат смъртта. Илотът избягал далеч преди мястото на битката, а слепия спартанец се насочил по звука на сечта, врязал се в тълпата и отнесъл със себе си десетки врагове (и неизвестно число свои хора, все пак не виждал нищичко човека), преди геройски да загине, както се полага на истински боец. Гърците колели персите с мечове, пробождали ги с копия, когато оръжията се строшавали, вадели ножовете, хапели, ритали и забивали крошета. В тази битка Леонид загинал, но хората му успели да претрепят двама от братята на Ксеркс. Загинал и жрецът, предсказал всеобщата гибел. Той не крещял “Не ме закачайте, аз съм независим жрец!”, а мъжествено отдал живота си в защита на родината. Персите искали да отмъкнат трупа на мъртвия цар, но спартанците на четири пъти ги пропъждали като крастави псета. Носейки своя убит цар, те се прегрупирали и опитали да направят пробив. По това време всички оръжия вече били изпотрошени и започнал свиреп ръкопашен бой. Колкото пъти им скачали азиатците, толкова пъти отскачали назад, оставяйки след себе си купища трупове. Най-накрая останалите живи гърци били изтласкани на един хълм и, боейки се да ги приближат, били простреляни най-подло отдалеч с лъкове. Тъпите тиванци, изоставили храбрите спартанци още в началото на битката, хукнали да се предават на персите, но веднага били поробени, така им се пада! Ксеркс заповядал да намерят тялото на Леонид, да му отрежат главата и да го разпънат на кръст. С което се опозорил за вечни времена, защото не може войник да се гаври с телата на падналите в битка. Преодолявайки Термопилите, персите отнесли Гърция като куцо пиле домат, палейки и грабейки всичко по пътя си. Но на хълма, където последните спартанци посрещнали смъртта си, гърците поставили кенотаф – специален празен саркофаг, върху него сложили каменен лъв и изсекли: “От зверовете аз съм най-силния, а от хората най-силен е този, когото пазя в този каменен гроб.” (стихове на Симонид Кеоски). На мястото, където загинали и били погребани останалите бойци, било написано: “Страннико, ако отидеш в Спарта, кажи на лакедемоните, че ние паднахме тук, верни докрай на дълга си.” За главата на подлеца Ефиалт спартанците обявили тлъста награда и говедото скоро било хванато. Е, не за извършеното предателство, а за друго престъпление, но не това е важното – хвръкнала му главата. Спартанците, узнавайки че е бил обезглавен за нещо съвсем друго, все пак изпратили парите от наградата на добрия човек, отървал ги от гадинката.
|
||||||||||||||||
Светлият пример на спартанския цар дал сили на гърците да се бият мъжки, даже Темистокъл успял да удържи велика победа в морската битка при остров Саламин. А самоотвержената и геройска смърт на Леонид и неговите бойци вече хилядолетия служи за пример на хората. Пример за това как се изпълнява дълг и как трябва да се защитава родина, свобода и дом от всеки, дори и от най-страшния враг.