|
|
        
|
В една далечна, далечна страна – точно отвъд старата стена при малко английско градче, но в Страната на феите, от нощното небе падна една звезда. И каза „Ох”, и после малко по-тихичко „Мамка му!” и пак „Ох”. В една не толкова далечна земя – на един от хълмовете край градчето при Стената, един младеж обеща на своята любима същата тази звезда като доказателство за чувствата си. И с типична женска жестокост възлюбената я поиска. Така започна приказното пътешествие на Тристан Торн, както и моето собствено. Едно пътешествие, родено от гениалното въображение на Нийл Геймън и обрисувано в типичния му стил – стегнат, изразителен и динамичен. Не мисля, че мога да предам изцяло усещането, което книгата създава – който е чел Геймън, знае защо. И все пак ще се опитам заради тези, които още не са се докоснали до уникалния му свят. Смесицата от конкретните и реални място и време с магия не е нищо ново. Новото е начинът, по който Геймън въвежда героя си в магическата Страна на феите. Луис Карол въвежда своята Алиса в чудния свят по чиста случайност, докато Тристан избира пътя си съзнателно, макар да знае, че отвъд стената го очакват премеждия и странни същества.
Оригиналното са съществата, които Тристан среща по пътя си – една галерия от магични създания– добри и лоши, от обикновени хора – добри, лоши и сиви. Не очаквайте елфи и тролове – очаквайте изненади. Въпреки че главният герой е мъж, в едно свое есе за пола на книгите Геймън определя Stardust като книга-жена, а аз не мога да дам друго по-точно определение за нея. Героините са много по-добре развити, а отношенията между тях са далеч по-сложни отколкото между мъжките характери. В събирателен образ героините биха изградили една истинска жена в различни етапи от живота й. Ивейн е детето, което търси пътя към безопасния родителски дом, докато Виктория Форестър е възлюбената, която иска да изпита чувствата на мъжа срещу себе си. Лейди Уна пресъздава образа на жената, принудена години наред да се отказва от собствените си мечти, но пълна с търпелив оптимизъм. Вещицата Сали е просто властна старица, търсеща начин да избегне самотата в края на живота си, докато кралицата вещица въплъщава онзи неистов стремеж у всяка жена да запази красотата и младостта си.
Не желая да разказвам повече за героите, за да не разваля удоволствието от четенето. Книгата е съвсем кратка – новела, но честите малки обрати в сюжета и многото образи компенсират липсата на голям обем. И въпреки че може би ви звучи като детска книга, не се лъжете – още в първата глава ще се натъкнете на гореща секс-сцена, а характерният за Геймън деликатен натурализъм в никой случай не може да се нарече детски. Откровено казано, изненадвам се, че книга, която е отличена с наградата Mythopoeic Fantasy Award for Adult Literature за 1998 година, все още е неиздадена на българския пазар, още повече, че тази година се очаква да излезе и екранизация, в която ще участват Мишел Пфайфър, Клеър Дейнс и Робърт де Ниро. Мога само да се надявам, че българските читатели скоро ще се посипят със звезден прашец и да усетят магията на тази прекрасна книга. И още повече се моля да видим на български британското издание с илюстрациите на Чарлз Вес.
|
||||||||||||||||
