|
|
        
|
“Аз го наричах “Лойош”. Той ме наричаше “мама”. Аз го тренирах, той ме хапеше. Постепенно, в течение на няколко месеца, придобих имунитет към отровата му. За да си изградя макар и частичен имунитет към чувството му за хумор, ми бяха нужни няколко години.” Стивън Карл Золтан Бруст е роден на 23 ноември 1955 г. в Минеаполис, Минесота, в семейство на унгарски преселници и, нетипично за повечето американци, никога не забравя своите корени и активно се занимава с изучаването на унгарската култура. Привързаността му към далечната родина си проличава и в избора на името на главния герой на най-известното му произведение Влад Талтош. Преди да стане писател, работи като системен програмист. Когато загубва работата си, се заема с писане, което означава, че дължим чудесната история в света на Драгара (Dragaera) на неизвестен претенциозен работодател и на предложението, направено от съпругата му. Подтикът за писателска дейност Бруст обяснява с желанието си читателите му да почувстват същата тръпка, каквато той е почувствал, четейки “Господарят на светлината” на Зелазни. Увличат го произведенията на Дюма, Шекспир, Марк Твен, Троцки (Стивън е убеден социалист - The World Socialist Web Site) и Зелазни.
Дебютния му роман “Джерег” (1983 г.) не остава незабелязан от читателите и писателската общност. Към момента в цикъла за Драгара влизат две поредици: за Влад Талтош, убиец на свободна практика, и за Гвардията на Феникса. И ако в първата Брус осезаемо отдава почит на Зелазни, то във втората определено се прекланя пред другия си любим писател – Дюма и неговите мускетари. Предисловието към втората книга на Бруст To Reign in Hell (1984 г.) написва самият Зелазни, а след излизането й Стивън е избран за вицепрезидент на Минесотското общество за научна фантастика. Неведнъж негови произведения са номинирани за Hugo, Nebula и Locus, но досега не са печелили тези награди. Освен цикъла за Драгара Бруст е автор на редица разкази и самостоятелни книги, някои от които написани в съавторство с Мегън Линдхолм (The Gypsy) и Ема Бул (Freedom & Necessity). Обича да експериментира в различни стилове – Brokedown Palace емеланхолична приказка, Cowboy Feng's Space Bar and Grill – научнофантастичен роман, To Reign in Hell – комична апокалиптична новела, Agyar – вампирска история , а The Sun, the Moon and the Stars е експериментално произведение, проследяващо шест паралелно развиващи се истории за съзиданието и вдъхновението. Но все пак Бруст си остава известен със знаменития си цикъл за Драгара, остроумния наемен убиец Талтош, неговия подобен на миниатюрен дракон приятел Лойош и могъщите му врагове и приятели. Романите за Влад Талтош и тези за лорд Кааврен (The Phoenix Guards) значително се отличават един от друг в стилово отношение, което е още едно доказателство за разностранния му талант. Освен че се увлича от унгарската култура и кухня, Бруст се счита за добър кулинар, занимава се с карате, стрелба с пистолет и фехтовка, с две думи – мой тип мъж. Обича да играе на покер, да пие кафе и скоч. Обожава музиката и се занимава с нея професионално. Свири на барабани, китара, банджо и често участва в изпълненията и записите на групата Cats Laughing, в чийто състав влиза писателката Ема Бул – съавторка на романа Freedom and Necessity. Бруст има и солов музикален проект (A Rose For Iconoclastes – в това название виждаме явен поклон към творчеството на Зелазни и неговта повест “Роза за Еклесиаста”), от време на време свири в бандата Morrigan и композира песни за келтик формацията Boiled In Lead.
Стивън Бруст често поставя пред фамилията си три букви: PJF – това е съкращение на Pre-Joycean Fellowship, наименованието на група писатели, считащи, че след Джойс литературата се разделя на фантастика и друга литература, за разлика от старите времена, в които е отсъствало разделение на чистото изкуство от хубавите истории. Наименованието на това общество съдържа и преднамерена препратка към прерафаелитите. Освен самия Бруст, в обществото влизат неговата съавторка Ема Бруст, съпругът й Уилям Шатърли, Нийл Геймън и редица други писатели, включително и вече покойният Роджър Зелазни. Трябва обаче да се отбележи, че никой от неговите членове не се отнася прекалено сериозно към него, считайки обществото само за отличен повод да се съберат и поговорят на воля. В настоящия момент авторът заедно с жена си Рин и четирите им деца живее в Лас Вегас, където се преместват преди няколко години (може би заради любовта му към покера, кой знае). По негови думи, в Минесота обществените ангажименти започнали да заемат прекалено голяма част от времето му и да го отвличат от работата. Във Вегас той няма приятели и познати, няма и поводи да се занимава с друго, освен с работата над поредната книга. Напоследък му се струва, че денонощието има 26 часа, така че графикът му винаги е с недостиг от два часа на денонощие. Събужда се, прави си кафе, отговаря на мейлите си, отваря файла с текущата си творба и го оставя на екрана, докато окончателно се разсъни, като междувременно или сърфира из нета, или играе някаква игра, или се занимава с нещо друго. Ако романът е още в началото си, само превърта възможните варианти в главата си, докато прави всичко друго, но не и да пише. Ако обаче е вече близо до завършека си, може и цял ден да му отдели. Докато пише, често става да се поразкърши, защото работата на стол започва да го уморява с монотонността си.
Понякога планира книгите си в най-малки подробности – Brokedown Palace и Five Hundred Years After са с предварително старателно изработен сюжет. В други случаи няма ни най-малка представа какво ще се случи дори в следващата глава на книгата, която пише – така се създават Teckla и Taltos. Бруст предпочита втория начин на писане, историята да го завладее и сама да се разказва чрез пръстите му. Когато започва цикъла за Влад Талтош, си е подготвил всички аспекти от съдбата на героя, но не се притеснява да изхвърли някои вече планирани събития, ако му хрумне по-добра идея. Има редица подходи за написване на роман, но най-любимият му е да започне с въздействаща завръзка, да продължи с още по-вълнуващо продължение и така, докато дойде време сам авторът да разбере за какво все пак става дума в книгата. Най-големият проблем при писането му е непреодолимият стремеж да напише една-две глави, а после да се върне към началото им и да ги поправя, и така по няколко пъти. Налага му се буквално да се заставя да завършва цялото произведение, колкото и зле да е написано според него, а чак след това да го дооправя изцяло. Някаква част от него се самоубеждава, че пише за собствено удоволствие и не смята да показва творбата на света, това му дава сили да продължи с писането, да завърши произведението, след което да го поправи няколко пъти и незабавно да го изпрати за издаване. И за финал, няколко съвета на Стивън Бруст за начинаещите писатели: 1. Не казвайте на никого, че пишете роман. Много е весело да се наблюдава изражението на лицата на приятелите ви, когато им кажете, че сте продали на издателство произведение, за което те даже са нямали представа, че пишете. 2. Четете книги, които не са в жанра, в който пишете. 3. Обръщайте внимание на граматиката и съставяйте правилни изречения. Ако можете да пишете правилно, значи можете да пишете във всякакъв стил. 4. Решете каква измислица ви е нужна, за да създадете най-доброто си произведение, и положете всички усилия сам да й повярвате. 5. Забравете за самоиздаването. Парите никога не стигат за това. 6. Залавяйте се за всяка сламка, за всеки шанс, дори когато ви се струва, че няма да потръгне.
7. Разберете кое ви е слабото място и напишете нещо, което да ви застави да работите именно над него (след като издадете първия си роман, защото при него е напълно нормално да се получи не толкова добър). 8. Помнете, че завършването на първия роман е най-трудното нещо, което някога ще направите в писателската си кариера, независимо дали ще го публикувате или не. Веднъж направили го, ще можете да го направите пак. 9. Развличайте се. Пишете весели неща. 10. Помнете какво е казал Твен: „Разликата между правилната и почти правилната дума е както между мълнията и светулката”. 11. Не забравяйте за храната. 12. Пишете за хора, за които би ви било интересно след това да разберете с какво се занимават. 13. Завършете някакви литературни курсове, за да намерите своя стил. 14. Четете исторически произведения. 15. Не обръщайте внимание на хора, които дават съвети за начинаещи писатели. Те нищо не разбират.
Библиография Jhereg, 1983 "Гвардията на Феникса" (Paarfi) Отделни книги в света на Драгара:
Антологии, включващи истории на Стивън Бруст: Разкази:
|
||||||||||||||||||
