Храбри хоризонти

Benedict

От няколко години ИК „Аргус” организира конкурс за български фантастични произведения, а най-добрите от тях биват публикувани в поредицата „Нова българска фантастика”. Съвсем наскоро бяха издадени сборниците с избрани разкази от конкурсите през 2003 („Ведри хоризонти”), 2004 („Храбри хоризонти”) и 2005 година („Волни хоризонти”).

И тъй като едва през последните няколко месеца започнах да чета по-активно българска фантастика, реших да пробвам и с един от сборниците на „Аргус”. Изхождайки от идеята, че истината е някъде по средата, се заех да прочета първо „Храбри хоризонти”.

В него са включени двайсетина произведения, от които шест са наградени (едно първо, две втори и три трети места)

Ето и повече за самите разкази:

„Атентатът”,
Йоан Владимир (Ани Илиева).
Първа награда

Разказът е симбиоза между фентъзи и алтернативна история, в която Евтимий Търновски заедно с още няколко светии се изправя срещу реда, установен от новите господари на изцяло променения обществен строй – змейовете.

Най-доброто произведение за мен в цялата антология. Идеята е страхотна, реализацията също, а съчетан с превъзходния стил на авторката, те превръщат разказа в незабравимо четиво.
Многопластов, идеен и, което е много важно в случая, толкова български. И определено само един прочит не му е достатъчен. Не знам за останалите, които са го чели, но аз се почувствах горд, че това е написано от българин. Шапка й свалям на Йоан Владимир.

„Смет за късмет”
Емануел Икономов

Разказ на един от съставителите на сборника, което до известна степен обяснява включването му сред останалите произведения. Доста несполучлив опит за история, в която българин продава смет на извънземните. Съвсем спокойно може да го пропуснете, но пък контрастът, който се получава между него и „Атентатът”, е доста показателен.

„Ръката”
Кирил Камбарев.
Трета награда

Един от приятните разкази, макар самата идея вече да съм я чел в доста по-добри варианти. Сюжетът представлява борбата на няколко врабеца да защитят територията си, което е и своеобразна борба за оцеляване. Развлекателен, четивен, но непретенциозен.

„Вещица”
Андрея Илиев
Втора награда

Един от фаворитите ми. Преди време от същия автор бях чел „Торбалан”, който все още си спомням с усмивка.

Фабулата на „Вещица” се върти около жена, която е загубила съпруга си, и жертвата, която тя е готова да направи, за да си го върне или пък да отмъсти.

Увлекателно написан, много истински и с брилянтно развита идея за няма и двайсетина страници. Съвсем наскоро излезе и новата книга на Андрея Илиев – „Детектив в зоната на здрача” - в която са включени стари и нови негови творби, включително и гореизброените. Вероятно ще научите повече за нея в следващия брой.

„По кривата”
Ивайло Иванов

Не знам доколко е фантастика, но така или иначе не ми хареса особено. Самата идея е интересна, но реализация не ме грабна, същото важи и за хумора... Сюжетът се движи по криви, траектории, спирали и други математически понятия в търсене на безкрайността.

„Обсебен”
Боряна Йончева

Това дори ми е кофти да го нарека разказ. Нито особено оригинална идея (ако изобщо може да се говори за такава), нито свестни герои, нито някаква логическа обосновка на действията, нито нещо, което да ми привлече вниманието. Най-общо, целият разказ описва как един таксиметров шофьор попада в странен замък, от който няма измъкване, гладува няколко дни и се събужда, а някъде навън го чака сексапилна мадама. Страхотно, нали?

„Дървото на Козай”
Георги Малинов
Трета награда

Едно от разочарованията за мен. Не че е лош разказът, но Георги Малинов е доказал, че пише къде по-добре. Авторът ни потапя в свят, където отглеждането на каквито и да е растения и дървета е строго забранено. Но тъй като законите са създадени, за да се нарушават, все ще се намери някой, който да прекрачи границата. Идея има, но пък не е разгърната докрай, за което може би допринася и малкото количество страници.

„Черният хищник”
Емилиян Малезанов

Втори разказ на Емануел Икономов, ама тоя път под псевдоним. Иначе и този не е по-добър от другия, а и доста си приличат по някои аспекти. Земята е заплашена да бъде погълната от черна дупка, но човечеството се измъква на косъм, благодарение на вкиснато зеле. Отново опит за кратък хумористичен разказ, но моето чувство за хумор ли си е взело почивка, на автора ли..
Та в тази връзка псевдонимът определено е мъдро решение.

„Евридика”
Величка Настрадинова
Втора награда

В близост до малко селце самодива ражда дъщеря си я дава на един от мъжете, живеещи в селото. Но ако до едно денонощие той не измисли начин да регистрира по всички правила малката, самодивата ще вземе обратно щерката си.

Величка Настрадинова пише чудесно. Този разказ не прави изключение – кратък, забавен и с типичния за авторката гъвкав стил.


„Очите на лисицата”
Веселин Маринов

Самурай на име Фумимаро Аракава е озадачен от случващото се в града, който е избрал като място за изкарване на прехрана си. Някой избива наред останалите самураи. Той решава да се срещне с тайнствения убиец и да премерят сили, ей така, за спорта.

Не знам на колко години е Веселин Маринов, но това определено е най-наивно написаният разказ в цялата антологията. Главният герой се мотае като муха без глава, прави разни неща, които, освен че не са много логични, го водят и точно там, където трябва. Само случайност, разбира се. А финалът просто ме довърши. За стил дори не искам да коментирам. За разкази като „Черният хищник” и „Обсебен” все ще се намери някаква смислено обяснения за присъствието им в сборника, но за този наистина мога само да гадая.


„Случаят Бенковски”
Григор Гачев
Трета награда

Когато се отвори дума за „Храбри хоризонти”, мнозина възкликват „О, сборникът с „Атентатът” на Йоан Владимир!”. Аз пък бих прибавил към него и разказа на Григор Гачев, който в моята лична класация се нарежда непосредствено след взелия първа награда.

Разказът ни потапя в атмосферата на турското робство. Георги Бенковски е пленен и откаран за разпит при Мурад бей. И цялата фабула общо взето се състои от диалогът между двамата герои.

Стилово издържан, мъдър и с плавен преход между идеите.

„Самоубийците от Регина”
Елисавета Танева

В този разказ дори не си спомням за какво точно ставаше въпрос. На планетата Регина нещата не вървят и Земята изпраща агенти, но нито един от тях не се завръща. Тогава пристига Тиар Гленк и екшънът започва. Или нещо такова.

След разказ като „Случаят Бенковски” няма да ви обяснявам как четох този. Твърде безлично произведение, с нищо, което да ми направи дори малко впечатление.


„Пустинна сова”
Ивайло П. Иванов

Разказът е базиран на небезизвестния „Дюн”, или, казано на литературен език, представлява негова доработка.

Сюжетът се върти около Дънкан Айдахо, но за него ще си позволя да цитирам от самото произведение, авторът го е казал достатъчно добре:

„За да разберем правилно идеологията на рода Атреидес, нужно е да знаем какви хора и защо им служеха. Дънкан Айдахо изначало не бе от рода Атреидес, той пристигна на Каладън като обикновен наемник. Този разказ е за това как великият воин намери свой дом…”

Хареса ми, даже много. Добре написан, интересен сюжет и развръзка. Това за мен е разказът, незаслужено ненаграден, съвсем спокойно можеше да влезе в тройката. И последният добър такъв в антологията.


„Да умееш да чакаш”
Кирил Иларионов

3 страници нищо. Стои си главният (и единствен) герой, размишлява за времето, което непрестанно му губят, и решава да измисли начин за телепортиране. Не знам дали ще успее, но бих ви препоръчал, когато стигнете до този разказ, директно да се телепортирате 3 страници напред.


„Среща с мистър Кроули”
Боряна Балин

Трима почитатели на паранормални явления разкопават гроб в Шотландия с цел да призоват митологично създание, което да отвори портал към друго селение. Явно успяват, защото на Земята започват да се случват странни неща. Ми то май навик ми стана, ама и тоя не струва. Хич.


„Приказка за плашилото”
Александър Карапанчев

Не съм много сигурен дали това може да се нарече разказ, а и фантастичният елемент е малко под въпрос. Иначе става въпрос за едно плашило. И този слагам към групата с разкази, които ми се иска да бях пропуснал.


”Естественият ход на нещата”
Иван Н. Хаджиев

2037-ма година. НЕК, БТК, „Топлофикация” са фалирали, полиция няма, армия също. Свинете са развили интелект, в небето на София летят всякакви самолети, хеликоптери, НЛО-та, а парламентът се издигна петдесет метра над земята. Същински рай.

Не толкова забавен, че да ми остави някакво по-трайно впечатление, но поне е кратък. Оценявам го.


„Принцип на ненамеса”
Красимир Крумов

Дан е отличникът на местния университет по история и получава възможност да се върне в избрано от него време и място. Най-важното условие е да не се намесва по какъвто и да е начин в хода на историята.

Доста приятен разказ, авторът има добър стил, идеята не е особено оригинална, но все пак се ядва. Лошото при него е, че кулминационният момент е леко прецакан – голямата изненада на разказа е толкова предвидима, че няма накъде повече.

„Моделът”
Иван Гълъбов

Третият разказ на Емануел Икономов. Този поне е кратък и съдържателен, значително повече ми хареса от предишните два, но ще се въздържа от допълнителни коментари, тъй като започнах да се изчерпвам и повтарям. За повече ще трябва да прочетете сами.


„Пътят към дома”
Красимира Станчева

Последният разказ от антологията разказва за момиче, разочаровано от несгодите в личен план, което намира истинската си същност в огъня. Струва ми се, че за финал трябваше да сложат някой по-добър, защото този определено не е такъв. Напомни ми на „Подпалвачката” на Стивън Кинг, ама то една прилика…

Независимо, че повече от половината разкази са или откровено слаби, или недостатъчно добри, произведения като „Атентатът”, „Случаят Бенковски”, „Вещица” и „Пустинна сова” са изключително стойностни и грам не съжалявам, че си купих „Храбри хоризонти”. Да не говорим, че и цената е почти символична. А ако на някого все пак не му се дават пари, изброените разкази могат да се намерят в личните страници на авторите (освен „Пустинна сова”).

Коментирай...