|
|
        
|
Третата част за Различните, Сумрака и всичко около тях е факт. Или казано по друг начин, "ИнфоДар" пуснаха на родния пазар дългоочаквания (и отново позакъснял – бел. недоволен читател.) "Сумрачен патрул". Роденият като Човек не е способен да стане Различен. Така е било винаги. На това се крепи равновесието между Светлите и Тъмните, между Дневния и Нощния патрул. Но какво би станало, ако някой разбере как да превръща в Различни съвсем обикновени хора? С разследването на тази колкото и абсурдна, толкова и плашеща история се заемат Светлият маг Антон Городецки, Висшият вампир Костя и двамата Инквизитори Едгар и Витезслав. Така четиримата се озовават в елитния жилищен комплекс „Асол”, тъй като това е единствената им следа. По този начин започва първата история от книгата. Втората история пък ни пренася в една малко подмосковско село, където Антон, жена му Светла и дъщеричката им Надя изкарват лятната си почивка. Всичко е наред, докато две деца не се връщат от гората в близост до селцето и не разказват история за говорещ вълк и твърде тайнствена жена, която го е прогонила. Освен всичко врoденият дефект на момчето да заеква е изчезнал. Твърде странно, за да бъде оставено от служител на Нощния патрул просто така. Третата история събира сюжетните нишки, започнати в първите две и подготвя почвата за завършващата част на поредицата. Повече не смея да издам от фабулата на книгата, тъй като има шанс твърде много да ви спойлна.
След брилянтните първите две части на поредицата залагах големи надежди на "Сумрачен патрул". Дори бях на крачка да започна да го чета от компютъра, което е твърде нетипично за мен и говори за това с какво нетърпение очаквах книгата. Може би и заради твърде големите надежди останах донякъде разочарован. Не ме разбирайте погрешно, книгата в никакъв случай не е лошa, просто е малко по-различна. Много от нещата в първите две книги са значително променени – за Силата на Различните, за Патрулите и най-вече за самата Инквизиция. В резултат на което светът, описан в "Нощния" и "Дневния патрул", значително се различава от този, описан в "Сумрачния". А и не знам доколко това е повлияно от двама филма по Патрулите, както и евентуалното котиране на Лукяненко на западния пазар, но си мисля, че приключенският елемент на книгата й идва в повечко. Независимо от негативните страни на книгата, това все пак е Лукяненко. На линия е все същият брилянтен стил, както и мрачната и загадъчна атмосфера, характерна за Патрулите. И докато в "Нощен патрул" действието е представено през погледа на Светлите, а в "Дневен патрул" през този на Тъмните, тук призмата отново се завърта и авторът продължава с философските си разсъждения за стереотипни понятия като Добро и Зло, за моралния избор, който всеки трябва да направи, и редица други общочовешки въпроси. Някои от вас може би ще си кажат „Добре, идейно, но какво ново? Та редица автори преди Лукяненко са обезличили тези понятия по всевъзможни начини.” Разбира се, ще са прави. Разликата при "Патрулите" е в самото изобличаване. Авторът поставя героите си в свят, който е ясно разграничен на Светли и Тъмни, на добри и лоши постъпки, един свят на крайности, едно абсолютно балансирано общество. И точно в тази среда той започва малко по малко да обезличава и размива понятията Добро и Зло, като същевременно казва на читателя неща, които едва ли не знае, но с яснота и лекота, която грабва.
А един от новопоявилите се герои в книгата – Лас – е уникален екземпляр. Само за няколко страници ми стана любимец и искрено се надявам в „Последен патрул” да присъства по-активно. Наистина е страшен пич, ще прочетете и ще видите. И тъй като си падам малко дребнав на моменти, няма как да не се издразня от правописните грешки, които този път явно бяха повече, щом ми се набиха на очи, както и от липсата на обяснения на абревиатури като ФСБ (Федерална служба за безопасност), ПВО (Противовъздушна отбрана), НКВД (Народен Комисариат по вътрешните работи) и редица други, което е некоректно спрямо читателите. Такива съкращения е редно да бъдат обяснени в полето под текста. Не че не сме свикнали на такова отношение към българския читател, малко са издателствата, които си изпипват работата, но точно защото "ИнфоДар" по принцип го правят, останах неприятно изненадан. А и за да не звуча толкова отрицателно, хората все пак са се постарали и към книгата върви готин разделител, освен това се забелязва и значително подобрение в дизайна на корицата. Тези, които са чели "Нощен" и "Дневен патрул", едва ли имат нужда от моята препоръка, но за всички останали, които поради някаква причина са пропуснали издадените досега книги, трябва да се засрамят и да си ги намерят.Независимо, че "Сумрачен патрул" изостава в сравнение с първите две книги, той определено е много над средното ниво. Все пак това е осмата книга на Лукяненко, която излиза на родния пазар, а като се има предвид колко малко руска фантастична литература се издава през последните години в България, това еднозначно говори за качествата на Лукяненко като писател.
Dilvish the Damned „Роденият като човек не може да стане Различен”. Така е било винаги. На това се крепи равновесието между Нощният и Дневният патрул. Между Светлите и Тъмните магове.
Да си призная, подходих към този „Патрул” с едно наум, особено след като прочетох „Прозрачните витражи” (завършващият разказ на дилогията за дайвърите). Честно казано, опасенията ми се оправдаха до голяма степен. Вярно, това е книга за московските Патрули, което само по себе си я поставя в списъка на малко или повече очакваните книги. Но, за разлика от „Нощен патрул” и „Дневен патрул”, тази откровено издиша. Стилът си остава този на Лукяненко, разбира се – много увлекателен, четивен, стегнат. Сюжетът, обаче, е друга бира. При това по-скоро „Жигулевская”, а не „Гинес”...
Рано или късно, голяма част от писателите опират до класически произведения, от които да черпят вдъхновение, а също и сюжетни линии – в това, в края на краищата, няма нищо чак толкова лошо, стига да е добре направено. В „Сумрачен патрул”, обаче, изобщо не е направено добре. Една доста голяма част от фабулата клони към „Майсторът и Маргарита” с очевидната разлика, че Лукяненко не е Булгаков. Това ясно си личи и по изоставянето на тази идея горе-долу по средата и опити за привнасяне на такива от други автори, като например Пелевин. Личи си, че първата повест е писана едва ли не насила, под натиска на издатели и продуценти, стремящи се да се възползват от вълната на популярност след двата филма. Забелязва се склонност към „латинизиране” на нещата (появява се син на Гесер, отвличат Надя Городецкая... е, и други подобни елементи, но няма да пускам толкова големи спойлери). Като оставим това настрана, се забелязват някой разминавания с предишните романи от серията. Представянето на Инквизиторската институция влиза в почти директно противоречие с това, което е описано в „Нощния” и „Дневния патрул”. Целта на основаването й е сменена с описание, което няма логика, но пък ще звучи много добре на западната публика. Друго сериозно несъответствие е представянето на вампирите – вместо да са рядко срещани, в „Сумрачния патрул” изведнъж се оказва, че Москва едва ли не е пренаселена с вампири, че Тъмните ги използват – заедно с върколаците, впрочем – като пушечно месо, което не заслужава уважение... Е, след всичко това трябва да призная, че има и една добра страна – все пак, появява се Лас (не можах да се въздържа от този спойлер, просто...) :")
|
|||||||||||||||||||||||
В заключение – „Сумрачен патрул”, сам по себе си, не е лоша книга. Като продължение на предишните две, обаче, се издънва със страшна сила. Става за запълване на времето; става и като преход към „Последния патрул”, където се забелязва малко подобрение, но като цяло е недоносчето на поредицата.