|
|
        
|
Стивън Кинг – “крал на ужасите”? Определено да. Всепризнат майстор на проникването в най-тайните, най-мрачните, най-тъмните кътчета на човешката душевност. Жесток, яростен и агресивен естет на тъмата, чиито книги плашат и възхищават, възмущават, но въпреки всичко привличат. Всеки от нас е просто човек, стоящ над собствената си черна бездна от страхове. А Кинг е авторът, повеждащ ни към решителната стъпка към тази бездна. В тази статия са представени част от най-характерните чудовища и същества в неговото творчество.
Кърт Барлоу (“Сейлъмс Лот”) – вампир, прикриващ се под маската на антикварен търговец. Леко прошарена черна коса, сресан гладко назад. Издадени славянски скули, необичайно дълбоки очи, в които проблясват огнени искрици. Емигрирал от Германия през 1938 г. Унищожен от Бен Майърс с помощта на дървен кол – разсипва се на прах и остават само зъбите му. Слънчевото куче (”Слънчевото куче”) – кучеподобен звяр от нашия свят (или от свят, много подобен на нашия), който по неведоми пътища е преместен в плосък, полароиден свят. И тъй като той все пак е триизмерен, за разлика от другите обитатели на този свят, вижда кой го е снимал. Така първоначално вижда Кевин Лелеван, а после “татенцето” Мерил. В този момент той оценява красотата на нашия свят, толкова подобен на неговия собствен, че решава да се вмъкне в него и да ловува. От момента, в който прониква, кучето постоянно се променя от “същество, избягало от местния приют за бездомни животни” до кучеподобен звяр, същество подобно на изригващ пламъци дракон, от задната част на всяка лапа стърчи костен шип, подобен на шпора, а опашката му се навива като свинска. По време на метаморфозата тялото на кучето постепенно набира маса и увеличава размерите си, най вече за сметка на мускулите. Важно е да се отбележи вероятността за съществуването на стопанин на слънчевото куче, а също така и на ловеца на кучето (техния антагонист) .
ТО, Боб Грей, Пениуейз, Танцуващия клоун (“То”, “Томичукалата”) – чудовище, дошло в нашия свят преди милиони години, едновременно съществуващо в нашата вселена и извън нея. От женски пол е, през 58-ма – 85-та година е било бременно, но “абортирало”. Храни се с емоциите на хората (страх и т.н.). Паразитирането на препълнената със страх Земя толкова очарова ТО, че съществото не желае нищо друго освен да яде, спи и сънува. Има способност да възприема всякаква форма, но е принудено да действа под вида, в който си го представя въображението на възприемащият го човек. За да предизвиква най-силен страх, ТО си надява специална маска и в този момент почти се пренася в материалния свят и става уязвимо. Дотолкова уязвимо, че дори силното въображение може да му навреди. Може да управлява действията на хората, почти вселявайки се в тях. Не обича да се мести и поради тази причина в продължение на дълго време битува на мястото, където след милиони години се появява градчето Дери. Може да управлява климата (бурята през юли 1958 г.). В градчето е имало и друго подобно същество, отразяващо положителното начало (през 1958 г. негов символ е била костенурката). Истинският вид на ТО е мистерия, дори и в самото му леговище и без маска го виждат по различен начин: – Подобно на паяк създание, високо 15 фута и черно като безлунна нощ. Всеки негов крак е дебел като бедро на културист. Очите му горят като злобни рубини, полуизскочили от орбитите. Долната му челюст се отваря и затваря, изпускайки жива пяна, която се стича по пода и се свира в дупките като едноклетъчен организъм. Хотел “Оверлук” (“Сияние” и “Мизъри”) – хотел в планината или психо-кинетично чудовище, което се храни със смъртта на хората, умрели в него. Въздейства на психически лабилните хора, заставяйки ги да извършват самоубийства, убийства и т.н. Изгаря след взрив на котела за отопление.
Демона от гробището на индианците микмак (“Гробище за домашни любимци”) – демон, обитаващ гробището на микмак, може би подчинен на съществото, което индианците наричат Вендиго. Способен да приема различни форми, да се вселява в телата на хората, погребани в гробището. Ниско чело, жълто-сиви скосени очи, дълъг, заострен откъм върха и раздвояващ се мръсножълт език, обитаван от бели червеи. Провиснали бърни, стари почернели зъби и завити рога на главата. Злобен демон, склонен към насилие, знаещ всичко за хората, които е срещал. Флаг (“Очите на дракона”, “Тъмната кула”, “Сблъсък”, ”Сърца в Атлантида”) – Флаг се появява в много произведения на Кинг, а за още толкова се спори дали присъства. Той е олицетворение на злото в романите на автора. Външността му не е особено ясна, но това няма особено значение, тъй като той владее множество превъплъщения. Възрастта му също е неопределима, знае се само, че е живял ужасно много. В „Сблъсък” Флаг използва или са му приписани следните имена: Тъмният човек, Легион, Мъжът без лице, Анубис и редица още демонични такива. В „Очите на дракона” се подвизава също като Черния човек, Бил Хинч (главният кралски пазач) и като певец на име Браусън. В „Тъмната кула” – Човекът в черно, Уолтър О`Дим (което всъщност се оказва и истинското му име), Легион, Ричард Фанин, Магьосникът, Маерлин, Мерлин, Джон Фарсон и редица други. В „Сърца в Атлантида” – Реймънд Фиглер.
Господин Лиланд Гонт (“Необходимите неща”) – На пръв поглед най-обикновен антикварен търговец. Наистина, с малко странна технология на търгуване – на нито една от стоките няма написана цена, нейната стойност се определя в зависимост от клиента, който я желае. И отново, г-н Гонт има леко необичайна външност... И никак е учудващо, когато в края на книгата ни разкрива истинската си същност – на злобно чудовище, пътуващо от град на град от незапомнени времена и разбъркващо мозъците на хората със своите стоки, мамейки ги и обсебвайки безсмъртните им души. Пурпурният крал (“Безсъние”, “Сърца в Анлантида”, “Тъмната кула”, ”Черният дом”) – Древно същество, стремящо се да разруши съществуващия порядък. Явно заема високо положение сред силите на вселената. Външен вид – блондин с хладна красота и просветващи червени очи, както и безжалостно стиснати устни. Андре Линож (“Бурята на столетието”) – чудовище с огромни криви зъби и очи, пълни с чернота. Носи черна тояга от орехово дърво със сребърен връх във вид на вълча глава. По време на страшната буря се появява на остров Литъл Тол, където издирва приемник, на когото да предаде своите знания за злото.
Так (“Отчаяние” и “Регулаторите”) – Древен демон, говорещ на език от древни времена. Притежава материално тяло, при това доста обемисто. Физическото му тяло се намира в “ини” – събиране на световете с тясно входно отверстие, намиращо се в планински масив, близо до градчето със символичното наименование Десперейшън (отчаяние). Може да завладява телата на живи същества чрез дихателните пътища, превръщайки ги в “кан-так”-и. Оказва въздействие върху хората с помощта на амулети и култови фигурки, изобразяващи животни, наречени “кан-тахи”. Може да променя размерите и пропорциите на “кан-таки”-те . Важно е да се отбележи, че под въздействието на вселилата се част от демона, тялото на живото много бързо се разрушава от болести, а инфекциите се развиват в него с удесеторена скорост. Господин Маншан (“Черният дом”) – древен демон , приближен на Пурпурния крал. В нашия свят обитава черната къща в градчето Френч лендинг. Извън тези граници може да живее само в съзнанието на Чарлз Бърнсайд/Карл Бирстоун. С черен костюм, много едро лице с единствено акулоподобно черно око. Унищожен от Джак Сойер с помощта на силата на Талисмана. Кристин (“Кристин”) – Кървавочервен “Плимут – Фурия”, модел 1958г., чийто първи стопанин я нарича “Кристин”. Благодарение на намесата на демонични сили, колата придобива съзнание, възможност за регенерация и болезнено чувство на ревност спрямо стопанина, недопускащо близки отношения с когото и да било. Поради което всички негови близки и приятели биват подлагани на смъртни опасности да бъдат задушени от автомобилни изпарения, да се задавят от хамбургер или най-тривиално, да бъдат размазани на асфалта. Кристина има възможност да въздейства на съзнанието на собственика си. След смъртта на първия си “любим” преминава в ръцете на Еди Кънингейм, но вече обединена в съзнанието си с душата на първия собственик. Унищожена (макар че може би не съвсем окончателно) от приятеля на Еди – Денис Гилдър. Господин Грей (“Ловци на сънища”) – представител на разумна извънземна раса, по същност – вирус. За придвижване използва тялото на аборигените на планетата, която завладява. На Земята пристига с помощта на “сивите човечета” (друга извънземна раса). Тъй като телата на предишните носители не са използваеми на Земята, се вселява в съзнанието на един от главните герои на произведението – Джоунси. Основна цел – да завладее планетата (ни повече, ни по-малко). В края на краищата е унищожен. Джон Старк (“Тъмната половина”) – измислен преди време персонаж, псевдоним на известния писател Тед Бюмон, негово алтер его. Впоследствие, след като Тед го “погребва”, се разбунтува, придобива същност и започва да убива хора. Изисква обединяване с автора, защото тялото му бързо се разлага. Унищожен от хиляди врабчета, призовани от Тед.
Същества: Омароподобно същество (“Тъмната кула”) – пълзяща твар от света на Стрелеца, подобна на омар. С мокро, проблясващо туловище, дълго около 4 фута и тежащо 70 фунта. Хладни очички, дълъг зъбат клюн, издаващ жалните, настойчиво отчаяни въпроси на неизвестен език: “Дид-е-чик? Дум-е-чум? Дад-е-чам? Дед-е-чек?” . Когато повдига клещите и клюна си, заприличва на скорпион, придвижва се с голяма бързина. Реагира на шума на вълните и всеки път като ги чуе, спира се и повдига клещите си. Месото на този “омар” е много вкусно. Стаен трол (“Котешки очи” – филм) – Трудно е да се определят размерите му, но едно е ясно, той е по-нисък от котка. Малка и грозна твар, придвижваща се на два крака. На главата му има шапка със звънци, носи вълнообразен меч. Има малки и злобни очички, голям уродливо-приплеснат нос и широка от ухо до ухо уста, осеяна с множество остри триъгълни зъбки. По неведоми причини се преселил от подземния свят и живее в къщата на нашите хора. Храни се с дъха на спяща девойка. Унищожен от котката Генерал, която го запраща към вентилатора, където бива разкъсан на късчета.
Лунатици (“Sleepwalkers”) – от филма са ни известни само два вида на тези същества – семейство Брейди (Чарли и майка му), макар да не е изключено да има и други представители на тази раса. Отличителна черта – трансформация, спокойно изменят формата си. Трудно е да се опише в какво се превръщат, това трябва да се види – на нещо, подобно на извънземен, притежаващ високоразвит интелект. При тях инцестът е нормална практика, хранят се с девици и се боят от котки. Чинга (“X-files” – филм) – кукла, която има силата да управлява човешките постъпки и да заставя хората да си навреждат сами. Умее да говори, но единствената фраза, която произнася по време на цялата серия е "I wanna play" (Искам да играя) и след произнасянето й започва страхотията – хора си избождат очите, извършват убийства и самоубийства. След всички перипетии в края на серията, Чинга (цялата обгорена) се появява отново и произнася своите думички. Арделия Лортц (“Полицая от библиотеката”) – Вампир на страха. Библиотекарка в детския сектор на библиотеката на Джаксън сити. Пред хората се показва в невероятно красив образ, а всъщност е “бяло, невъобразимо уродливо създание със светли коси и сини очи, но с нищо не приличащо на човек. Тлъсто и голо, всичките му крайници завършват с остри нокти”. Всички жители на града са очаровани от нея, тя разказвала на децата обичайните приказки, но с леки промени в тях, по стивънкинговски. В нейните версии на приказките се леят реки от кръв, има кръвожадни чудовища и никакъв шанс за щастлив край. След като добре ги наплаши, тя отвежда децата в потайни кътчета и се опива от страха им. Може да управлява времето. В края на книгата сваля прекрасната си маска и показва истинската си същност. Унищожена от Сам Пибълс.
Ланголиерите (“Ланголиери”) – изглеждат като огромни топки с диаметър около метър, състоящи се от рудиментарни очички и огромна паст, представляваща полукръг от подвижни зъби, напомнящи на автоматичен трион. Предназначението на ланголиерите е да унищожават пространството, преминало в състояние на минало време. Те буквално “изяждат” старото пространство, оставяйки след себе си следи, подобни на бездънни черни пропасти, в разрез приличащи на хралупи на невестулки. Смирените сестри (“Сестричките от Елурия” и ”Черният дом”) – същества от света на Роланд, вампири по същност. Първоначално лекуват своите жертви, а после ги измъчват. Имат си болница във вид на огромен белоснежен павилион. Заповядват на черни бръмбари, които могат да лекуват или убиват. Страхуват се от благородни метали.
Томичукалата (“Томичукалата”) – разумни извънземни същества. В миналото са били хора, подложени на въздействието на излъчванията от извънземен кораб, претърпял авария на Земята. Дишат изменен въздух, пагубен за нормалните хора и имат изключителни способности. Могат да четат и предават мисли от разстояние, да лекуват най-страшните болести, талантливи откриватели. Но в замяна на това хората се разделят с телата и душите си, превръщат се в беззъби същества с прозрачна кожа. Интересува ги само безопасността на космическия им кораб и “нарушителите на спокойствието” се унищожават с всички достъпни им средства. Кланът на томичукалата е унищожен от Джим Гардинър, който ги лишава от защитния въздушен купол и ги обрича на бавна и мъчителна смърт. Чудовища от паралелни светове (“Мъгла”) – чудовища, появили се в нашия свят благодарение на неуспешен експеримент на военните за проникване в паралелен свят, след който отворът към него остава открит и те безпрепятствено проникват на незащитената Земя. *
Стивън Кинг винаги е заявявал ,че всеки град и всеки човек си има свое чудовище. Трябва само да съумее да се пребори с него.
|
|||||||||||||||||||||||||||||
– Съществото летеше с приплясващи кожести крила, имаше бяло като на албинос тяло и червеникави очи на леко наклонената настрани триъгълна глава. Огънатият му клюн хищно се отваряше и затваряше. Едновременно приличаше на птеродактил от книгите за праисторическите животни и същество, изскочило от кошмар на луд човек... 
