Една сутрин един шотландски трол отишъл на езерото да си потърси някой удавник за закуска. Но вместо удавник извадил от водата Златната рибка.
– Пусни ме, троле – помолила рибката – Пусни ме и ще имаш три желания.
Попогледнал трола рибката – малка, и на всичкото отгоре - металическа... Само ще си счупи зъбите. Пуснал я.
– Ей – извикала рибката. – А трите жаления?
Трола се почесал.
– Абе, пиле, не ставаш ли малко нагла? Уф, аре, от мен да мине – пожелавай си.
***
– Намерих страхотен начин да се натряскаш безплатно – разправя един трол на друг.
– Серозно?! Как?!?
– Отиваш на гости на елфите и казваш “Абе, не мога да реша нещо – яде ли ми се, или ми се пие…” Всички се юрват да ти носят пиячка.
***
Оженил се елф за тролка, но бързо-бързо решил да се разведе.
– С какво не ти угоди момичето – питат роднини на младоженката.
– Много противно се смее – мрачно отвърнал елфа.
– Сериозно? Пред нас никога не се е смяла...
– Ми аз пред вас не съм се събличал – намусил се елфа…
***
Два млади трола – брат и сестра – си правили снежен човек. Когато го завършили, брата се почесал по главата и казал:
– Ще ‘зема да ида до пещерата за един морков…
– Вземи два – казала сестрата – Да му направим и нос…
***
– Мале, вчера добарах една приказна бира… – разправя един трол на друг – направо кат новородено бях.
– Сериозно? Подмладяваш се??
– Не, пълзиш, напикаваш се и не можеш да говориш…
***
– Бе, кат бях млад, бъчва бира на един гълток изпивах – разправя един трол на друг.
– А сега?
– Сега не става – глава ми не вляа в бъчвата.
***
Отишъл един селянин на психоанализа и се жалва.
– Помогнете ми, всяка нощ ми се присънва трол и ме кара да му строя мост над Темза. Събуждам се целия разтреперан, едва държа мотиката…
– Хубаво – казал психоаналитика – кажи му следващия път като ти се присъни, да се обърне към мен.
На другия ден при психоаналитика пристига свещеник.
– Ужас! Всяка нощ ми се присънват три елфки и правят с мен какво ли не – изтощават ме до смърт, като се събудя, треперя от изнемога и плета език.
– Ох, добре – казал психоаналитика – Прати ми една.
– Ама само една ли?! – отчаяно моли попа – Вземи две поне.
– Две не мога – отвръща психиатъра – Имам да строя мост над Темза.
***
Кралят на шотландските елфи решил да си организира турнир. Първо състезание: кой ще изпие най-много бира. Второ състезание: кой ще нададе най-страшен рев.
Първото състезание спечелил живеещият в съседство трол, който поради невниманието на организаторите успял да се промъкне на турнира незабелязан. И го признали за победител, понеже капка бира не оставил. Във второто състезание бил награден брата на победителя, заради звука, който издал, когато разбрал, че е закъснял за първото състезание.
***
Семейство тролове обсъждат менюто. Съпругът:
– Омръзна ми да търча след човечетата. Дай да си вземем прасета – ще си хапваме свинско.
Съпругата:
– Прасета?! В никакъв случай! Толкова много мръсотия!!!
Съпругът се огледал замислено: – Е, голяма работа, ще свикнат…
***
Отива младо елфическо семейство в лондонско сиропиталище и казва че иска да си осинови дете.
– Колко сте благородни – казва директора – според регистрите това ще ви е осмото осиновено дете.
Съпругът пристъпва неловко от крак на крак.
– Амиии… то… първите седем… Става им нещо – порастват, сбръчкват се и умират…
You can get it, if you really want it човече. Знам как жегата е размекнала мозъка ти, но скапаната ганджа е на една ръка разстояние. Не е гот, не пуша канабис, никога не съм искал, но изглежда яко. Носиш си една такава шарена вълнена шапка, нищо че папагала си е съблякъл перата от жега. Носиш я, защото е печено, човече. Ти си печен ...
Всеки се е сблъсквал със завити с найлони мебели, прескачал е кутии с боя и му е идвало да се изсели на палатка... Да, точно така, става дума за ремонти. Тук ще се опитаме да дадем няколко практически и относително полезни съвета за сблъсъка с ремонтните дейности. Разбира се всеки един компонент изисква поне две дебели книги, за да бъде описан, но накратко” ...
Някой бе казал „Дай на простака пари пък после седни и му гледай сеира”, само дето в последно врем аз започвам да се чуя дали не станахме прекалено малко тези дето гледаме от страни и се смеем, па макар и някога хич да не ни е до смях ...