|
|
        
|
You can get it, if you really want it човече. Знам как жегата е размекнала мозъка ти, но скапаната ганджа е на една ръка разстояние. Не е гот, не пуша канабис, никога не съм искал, но изглежда яко. Носиш си една такава шарена вълнена шапка, нищо че папагала си е съблякъл перата от жега. Носиш я, защото е печено, човече. Ти си печен. А като дръпнеш ганджата, папагала ще ти се види с черна превръзка на окото и изкуствен крак. Може и да ти стане лошо разбира се, и тогава ще оцапаш басейна много яко. Мацките с изрязаните бански няма да се впечатлят особено, ама ти си поркаш ромчето, слушаш си Джими Клиф и си печен. Wonderful world, beautiful people, особено след стек бира от оная немската, с аромат на канабис в нея. Is this love си викаш в тоя момент, но после се сепваш и се усещаш, че май не е. Любовта е повече от долното плътско желание. Не трябва да се поддаваш на тия глупости и да оставяш кръвта да изтича от мозъка ти. No woman, no cry, нема жена, нема да цивря. Или пък това значеше друго, няма значение. Аз съм Iron like a lion in Zion. Все пак госпожицата е готина. Дали да не взема да преосмисля концепцията си за добре прекарано време?
Hey Joe, къде си помъкнал тоя поднос, дай насам ромчето. Не чува, какво им става на тия сервитьори. Отказах се от ганджата и с лека досада вадя пура, от ония скъпите. Хаванска ли е, много се съмнявам, но е скъпа. Само дето скапаните черни очила са толкова черни, че изобщо не видях какъв пламък извади зипото, та ми опърли растата. Rastaman, нали се сещаш. Тука всички сме расти и се кефим на Jah Rastafarian. Яко е, много можеш да научиш. Пък и Black Uhuru (суах. – свобода) си е кауза, която заслужава да обърнеш някоя и друга чашка. Верно че по места сме си бая свободни, ама “колкото повече, толкова повече” – казваше един жълт брат. Свободата е като мед, сладка, гъста и никога не стига. На някои им стана байгън, но като не знаят как да я консумират. А пък един-двама се ужилиха от тая пуста свобода, кой ги е гонил да я раздават наляво-надясно.
И като сме расти, да не мислиш че рупаме вафли по цял ден. Човек от кокосови орехи и от вафли не може да живее. Даже и свободата не стига, нищо че е като мед. Вегън съм, да, ама си хапвам медец. Трябва си хапване, при това много добре преценено. А и от мен да знаеш моето момче, нема такъв балък по тия земи да бутне порше в пропаст. Та пуша си пурата и се връщам на старата мисъл за банските, слънцето и това, което крият от него. Така де, човек винаги може да заобича хората в по-напреднала възраст, пък сега май изпитвам любов само към половината от човечеството. Falling in love with you си мисля, ама нещо не става номера. Де да имаше сега една мастичка от ония, с дистанционното действие. Ама на, подминаха ме като малка гара, направо да се чудиш от какво е. А съм се изтупал, не е като без хич. Растата съм я прибрал старателно под вълнената шапка, хавайска риза и сини боксерки на слънчица и луксозни джапанки, като ферари направо. Е, малко приличам на калинка с тия цайси, ама не са на Carl Zeiss Jena, модерни и луксозни са. Все си мислех, че като съм се омазал с тая свобода, трябва да ми се лепят мацките като мухи. Голяма заблуда.
Замириса нещо, дали папагала не се е изпотил? И ромът свърши, минавам на Red red wine. Знаеш ли какво е да поркаш вино в тая жега? Не знаеш я, и аз не знаех. Повече няма да правя така. Писна ми да се излежавам на слънце и се запътвам към хотелската стая. Не, брат ми, не съм таксиметров шофьор. Не виждаш ли, че ланеца ми е като каишка на питбул. Тия туристи вече взеха да прекаляват. Отивам си вкъщи, нищо че вони на Нафталин. И отсега нататък само “Реге, зеле и руска водка”.
Горният материал няма за цел да обиди когото и да било. Съдържа кратък преглед на някои от най-добрите песни в регето, скрити факти за реге субкултурата и ирония спрямо представата на повечето хора за нея и рекламния бизнес в България като цяло.
|
|||||||||||||||||||||
