|
|
        
|
Всъщност истинското име на Робърт Джордан – един от най-плодовитите автори от последното десетилетие на 20-ти век, е Джеймс Оливър Ригни младши (James Oliver Rigney, Jr). Освен този псевдоним, с който става световно известен, използва още Рийган О`Нийл (Reagan O`Neal), Джексън О`Райли (Jackson O`Reilly) и Чанг Лънг (Chang Lung). Джордан е роден на 17 октомври 1948 г. в Чарлстън, Южна Каролина и в настоящия момент живее там, разполагайки се в стара къща от 18-ти век. От 1968 г. до 1970 г. служи във Виетнам, отначало като стрелец във вертолет, а после като сержант по обучение на новобранци. По време на службата си е награден с Почетен кръст и Бронзова звезда, а виетнамските му съюзници на два пъти го декорират с Кръст за храброст. След войната продължава военната си кариера в “Цитаделата” – военният колеж на Южна Каролина, където получава научна степен по ядрена физика. Служи във флота като инженер по ядрени инсталации, но получава сериозна травма, която преждевременно слага край на амбициите му за военна кариера. В резултат на това, му остава много свободно време, което той посвещава на четене, а по-късно рискува да започне и сам да пише, продължавайки сагата за Конан под псевдонима Робърт Джордан. Спомняйки си за своето обучение и работа, Джордан коментира не без чувство за хумор, че това да си ядрен физик – автор на фентъзи е напълно естествена комбинация. “Не можеш сериозно да се занимаваш с квантова механика, без склонност към фантазиране – казва той, защото достатъчно е да споменем котката на Шрьодингер, за да абдикира всяка здрава логика”. Женен е Хариет Мак Дугъл – негов личен редактор и вицепрезидент на едно от водещите американски издателства “Тор”. Този факт определено спомага за неговото израстване като писател.
След написването на историите си за Конан, Джеймс осъзнава, че може да пише съвсем не лошо, и с придобитото самочувствие започва да създава свой собствен фентъзи свят – светът на Колелото на времето. Популярността на тази поредица става толкова голяма, че критиците сравняват Джордан с титани на жанра като Толкин и Хърбърт. Толкин е един от любимите му писатели и той нееднократно е заявявал, че е препрочитал е творбите му повече от дузина пъти. Може би затова харесва толкова много и филма на Питър Джаксън по трилогията. Смята, че е добре направен и следва книгата достатъчно близо, а промените в сюжета (до голяма степен) са били необходими, за да се събере повествованието в приемлив времеви диапазон. Приветства разширяването ролята на Арвен, тъй като в книгата тя практически отсъства. Но в крайна сметка е доволен, че режисьорът не я превръща в мечтателна красавица, макар да му се струва, че трудно са се сдържали да не го направят. След излизането на “Властелина...” вече уверено твърди, че има два любими фентъзи филма – трилогията и “Крал Артур”. Всичко това ни навежда на мисълта, че асоциациите между двете книги са специално търсени, а не случайни. В “Окото на света” (The Eye of the World – 1990) Джордан показва на читателя, че се намира на позната територия – таверната “Девет пръстена”, огиера четящ “Плаване на Запад” ”(поклон към Р. Хайнлайн) и така по вече познатия път, читателя навлиза в един нов и вълнуващ свят, където противопоставянето между добро и зло е крайъгълен камък в повествованието. “Това, за което говоря, е необходимостта от битка със злото и трудността при разпознаването му. В съвременната литература, ако започнете да говорите за добро и зло, веднага ще ви набедят в старомодност.
Идеята за “по-малкото зло” не е нова – ако съм откраднал е лошо, но детето ми гладува и може да умре. И кое е по-добре, неговата смърт или моята кражба? Но днес хората са презадоволени – няма морал, няма истина, няма лъжа, убеждават ме околните. Така достигаме до Платоновото определение за злото. За щастие обаче, във фентъзи света можем да говорим за добро и зло, и да го правим така, както го чувстваме. Да говорим за морал и етика, и да вярваме, че това е важно. Затова смятам, че фентъзи жанра е продължение на най-древните видове литература. Достатъчно е да си спомним “Беоулф” или “Гилгамеш”. “О, не..., това е литература – не е фентъзи!” – ми опонират. Напротив, фентъзи е, както и много други. Фентъзи книгите дават възможност да се създават нови култури, да се експериментира с тях с волност, която не може да се приложи към реалността. Фентъзито позволява по-ярко, по-зримо да се покаже борбата на доброто със злото, свободно да се говори за правилно и неправилно, и никой няма да ви каже, че вашето мнение не съвпада с общоприетото. Крайъгълен камък във фентъзито се явява вярата, че всяко препятствие може да се преодолее, и ако не се получи днес, ще се получи утре. В съвременния свят, фентъзи романите заменят митовете и легендите, и завладявайки дълбините на човешката душа, учат хората да вярват в чудеса... Популярността на този жанр в литературата в голяма степен се определя от стремежа на хората към Справедливост.” споделя автора. И добавя „възнамерявам да се занимавам с писане до последния си дъх...”. Към настоящия момент поредицата съдържа единадесет тома и почитателите й с нетърпение очакват нейния завършек. Джордан счита, че фентъзи жанра не прилича на никоя от другите литературни форми, защото “достига до най-съкровените кътчета на човека, докосвайки мечтите му”. Именно затова авторите създават свои светове, с ясни правила, в които е лесно да се различи доброто от злото. След завършване на поредицата, Джордан планира втора фентъзи серия, по-кратка от “Колелото...” – друг свят, други проблеми. Свят на стълкновения и промени между отделните култури, с развитие на проблема за разбирането между мъжете и жените. Нещо като империята Сеанчан, но още по-строго йерархична.
„Обичам да пиша фентъзи и ще продължавам да го правя, но моите произведения не се ограничават само до “Колелото на времето”. Възнамерявам да променя вселената, правилата, културата, персонажите... всичко, когато завърша “Колелото на времето”. Още преди да започна работа по първата част на поредицата, вече знаех финалната сцена. Първоначално се канех да опиша историята в 5-6 тома и изобщо не предполагах, че сагата ще стане толкова дълга, но беше необходимо да обясня някои детайли и подробности, особеностите на културата, за да може читателя да си представи света на “Колелото...” в цялата му многообразност и дълбочина”. Сложния сюжет, “византийската” политика, ярките персонажи (които след дългите години, прекарани заедно, стават близки на читателя), загадки, разпалващи въображението на феновете, многообразния фентъзи свят, за чието създаване са използвани едва ли не всички земни култури – християнски митове, скандинавски легенди, епоса за Артур, китайски, индийски истории... Знанията му по физика повлияват върху идеите за магията в книгата. Авторът се опитва да подходи към нея, като към научен проблем, а не като към непознаваемо вълшебство. Може да се каже даже, че това са основните закони на термодинамиката в леко-изкривен вариант. Историческите му познания повлияват още повече върху творбата, както и военният му опит във Виетнам, не толкова при пресъздаване на бойните тактики, колкото при описване състоянието на човек, когато наоколо се ширят хаос и разрушение. “Бих искал да поправя много неща и едновременно не искам да пипам нищо. Доволен съм от сюжета, всичко се развива така, както го бях замислил. Освен това завършвайки един том от поредицата, аз не мисля за вече направеното, мислите ми са насочени към бъдещите редове, към следващата книга. От друга страна, никога не съм доволен от самия текст, през цялото време ми се струва, че това или онова съм можел да напиша по-добре. Трябва само още веднъж да преразгледам написаното, после още веднъж, и още веднъж... ако не беше Хариет, щях да пиша един том не пет, а десет години. Не съм се замислял дали “Колелото...” е феминистична книга и определено не съм целял това, макар на времето да се ме обвинявали в пренебрежение към феминистичната проблематика, което изобщо не отговаря на истината. Просто реших да сътворя свят, в който феминизма е победил толкова отдавна, че е вече забравен като проблем. Обитателите на този свят се удивяват, като видят жена-охранник на търговски керван, не толкова заради малкия брой такива жени, колкото заради оръжието на охранника – меч, копие, алебарда, които изискват по-голяма физическа сила. Но ако търговеца, или съдията, или товарача се окаже жена – на това не се обръща голямо внимание. Сами помислете, в течение на три хиляди години най-могъщата група хора в този свят се състои изключително от жени. Всъщност, самите Айез Седай до голяма степен са заразени със сексизъм. За голяма част от тях, стражника по определение е мъж и мисълта за стражник-жена им се струва дива и плашеща.
“Неведнъж се появява интерес за екранизиране на книгата, една телевизионна компания даже желаеше да откупи правата за направа на сериал, но честно да си кажа аз се отнесох към това със солидна доза скептицизъм, защото тъй като книгата е доста наситена със събития, сериалът би се получил твърде продължителен. С две думи – засега подобни предложения са като пясъчни кули, много по-вероятно е да се появи анимационен филм от японска компания. Ще поживеем, ще видим. Засега е създадена само едноименна ролева игра от 'Legend Entertainment' ” Сред основните хобита на писателя са риболова, покера, шахмата, билярда и военната история. “Някога си мислех, че като стана писател, ще живея в южна Франция, ще пиша до обяд, после ще ходя на плаж, а някоя блондинка или брюнетка в изрязани бикини ще ме маже с масло. Сега работя по 60–80 часа седмично, а до плажа успявам да стигна, само ако жена ми ме изгони от бюрото насила.” “Когато родителите ми не можеха да си позволят гледачка, ме оставяха на по-големия ми с дванадесет години брат. Той ми четеше не детски книжки, а това, което беше интересно на самият него – романите на Жул Верн, Хърбърт Уелс, Марк Твен. Никога не съм използвал истинското си име при написването на творбите си. В края на 70-те години исках да напиша книга за войната във Виетнам и да я подпиша с собственото си име, но вече минаха 30 години и се боя, че подобна творба няма да бъде интересна на никого. Реших за различните жанрове и течения, в които пиша, да използвам различни псевдоними, за да избегна объркванията. Така читателите ще знаят – това е фентъзи роман, това – научна фантастика, това – уестърн, това – историческо произведение. Реших със своето име да подписвам само съвременната си проза.„ Покрай “Колелото...”, авторът издава и “The Fallon”( "The Fallon Blood", "The Fallon Legacy" и "The Fallon Pride") – исторически цикъл за американската революция, под псевдонима Reagan O`Neal, уестърна “Chayenne Riders”, под псевдонима Jackson O`Reilly и редица статии с критика за театрални и танцови постановки под името Chang Lung.
|
|||||||||||||||||||||||
