|
|
        
|
Пригответе се за разочарование. В началото. Още докато четях втората страница на книгата, отгърнах отпред да видя датата – помислих си, че тази книга е отпреди събитията, описани в “Сразени ангели”. Да, ама не. Под оригиналното заглавие (тоя път идентично с българското) се мъдреше гордо 2005 година. Всеки, които като мен е очаквал “Разбудени фурии”, повече или по-малко, да продължава сюжетната линия на “Сразени ангели”, ще остане разочарован. Не че историята не е интересна, напротив – Ричард Морган вече е доказал, че не пише скучно. Но на фона на доста разтърсващите събития от предната книга, тази звучи доста по-делнично… Такеши Ковач незнайно как се е върнал на родния си Харланов свят и си прекарва времето с организирана престъпност и лични отмъщения. Не е като изоставените огромни марсиански кораби от Ангелите, нали? Събитията от Санкция IV се споменават на няколко места в книгата, почти като бележка под линия, сякаш автора го е срам от тях. Не става ясно какво се е случило с членовете на бойния отряд, които пътуваха към новите си тела в ускореното виртуално пространство, нито поради каква причина Ковач е паднал до нивото на наемен убиец. Ако не друго, поне дразнещия термин “ръкав”, с които в “Сразени ангели” се обозначаваше тялото, в което е даден герой в момента тук е заменено с “носител”. И май това е най-големия плюс на “Разбудени фурии”… По принцип не обичам да разказвам книгата, за която пиша – така ще Ви открадна удоволствието. Но какво ревю ще бъде това, ако поне малко не поразпаля въображението с някой и друг факт? И така, Такеши Ковач се набърква в престъпния живот на Харланов свят и принуждава висшестоящите управници – родът на Конрад Харлан, откривателя и основателя на колонията Харланов свят, да прибегнат до… ами до самия него. Запис на Ковач отпреди 200 години, от времето, в което е бил все още действащ емисар, е зареден в ново усъвършенствано тяло, и този по-млад Ковач е пратен с мисия да елиминира своята по-стара “версия”. Такеши Ковач срещу Такеши Ковач – звучи интересно и наистина е. Залогът, бездруго висок, се вдига до небесата от факта, че двойното зареждане е углавно протекторатско престъпление и ако от Протектората разберат за това, на Харлановия род му се пише емисарско нахлуване първа степен. А младия Ковач ненавижда своето по-старо “аз” не само поради тази причина – от своята емисарска висота той не може да приеме, че някога ще живее престъпния живот, на които се радва неговият оригинал. В книгата ви очакват още битки с излезли извън контрол роботи, мафиоти от якудза, както и тяхната противоположност - “хайдуците” (звучи ли ви познато), странна жена която притежава повече от една личност, революция, чиято изгубена надежда е на път да процъфти отново и спиращо дъха откритие накрая, което може би се явява мостът между “Сразени ангели” и “Разбудени фурии”. Атмосферата на книгата е леко тягостна и на моменти дори мрачна. В сравнение с другите две книги тук действието се развива по-бавно, като изненадите са концентрирани в края – през другото време хода на събитията е доста предвидим. Сюжетната линия е една, действието се развива линейно и общо взето няма скокове и промеждутъци от по 200 страници, както в книги като “Сага за седемте слънца” например. Още нещо интересно за книгата – Харланов свят представлява интригуващ микс от японци и източноевропейци. Започвайки от името на главния герой – Такеши Ковач, в книгата се появяват персонажи като Тодор Мураками, Николай Нацуме, Радул Сегешвар и много други индивиди, смесица от култури на пръв поглед нямащи нищо общо помежду си. А твърдината на Харлановия род пък се нарича Рила (Рилските зъбери). Радващо е да видиш автор, които разчупва англоезичните рамки и се опитва да придаде на произведенията си наистина космополитен вид, както се полага на едно човечество, разселило се из космоса след стотици години…
|
|||||||||||||||
И накрая – въпреки несъмнените си плюсове, “Разбудени фурии” е крачка назад в сравнение със “Суперкомандос” и особенно със “Сразени ангели”. Ако не сте чели Ричард Морган, не започвайте с тази книга – може би ще останете разочаровани, особенно ако имате приятел като мене, които ви е надъхвал за него. Но ако сте прекарали приятни мигове с първите две книги, то обезателно си вземете и Фуриите – може би ще ви нагарча на моменти, но ще я прочетете – а защо не и с удоволствие. А и винаги има шанс мистър Морган най-после да започне следващата си книга поне приблизително оттам откъдето е завършил предходната, нали?