|
|
        
|
Когато се спомене руска фантастика, повечето фенове се сещат за братя Стругацки, които безспорно са издадени доста добре в България, също и за големия класик Ефремов, за "Лунна Дъга" на Сергей Павлов, за "Многоръкият бог на Далайна" от Святослав Логинов, за невероятната дилогия на Евгений Гуляковски за Ена... Но от няколко години изгря едно ново име на фантастичната сцена - Сергей Лукяненко. В настоящата статия ще се опитам да ви запозная с първите две книги на Лукяненко, издадени в България ( "Лабиринтът на отраженията" и "Фалшивите огледала"), а и доколкото е възможно - с потенциала на този автор. Лукяненко е роден през 1968 г. в Каратау. Завършва Алма-Атинския държавен медицински институт със специалност лекар-терапевт, по-късно и лекар-психиатър. Първоначално живее в Алма-Ата, след което се премества в Москва, където пребивава и днес. Работил е като заместник-главен редактор на списанието за фантастика "Светове" ("Мира", Алма-Ата), а първата му публикация във фантастичния жанр е разказът "Нарушение" (списание "Заря", Алма-Ата, 1987). От 1993 година е професионален писател, като широка известност придобива с повестта "Атомен сън" и юношеския роман "Рицарите на четиридесетте острова". Останалото е история - в момента Лукяненко е автор на над 20 романа, над 30 разказа и няколко повести, преведен на основните световни и повето европейски езици. Получил множество награди в областта на фантастиката, той е най-известният съвременен руски фантаст. Но предизвиква истински фурор с излизането на "Лабиринтът на отраженията", която Лукяненко написва след като се заформя спор дали е възможен "киберпънк с човешко лице". Ето и накратко за какво става дума: Виртуалният свят. Дълбината. Трансконтинентални корпорации създават там пищен, приказен град - Дийптаун. Всеки може да го посети. На всички им харесва. И някои отказват да го напуснат. Защото там има истинска свобода. Никакви задръжки - виртуални дуели, компютърен секс, собствена митология... Има и дайвъри, които следят за реда в Дълбината. И понякога им се налага да го правят без оглед на средствата... След година излиза и продължението на Лабиринтът - "Фалшивите огледала", което пък ни представя срещата с тайнствения Никой, владеещ способността реално да убива, а по улиците на Дийптаун отново се появяват почти забравените дайвъри, за да му се противопоставят.. През 2000-та година излиза и повестта "Прозрачните витражи", чието действие също се развива в Дълбината.
Трудно бих описал точно чувствата и емоциите, които изпитах, когато четох книгите за Дълбината за първи път, а също така и разочарованието, че те също си имат край. Още от първия досег и двете части буквално те грабват и не те пускат до края. Но нека карам по реда на нещата.. Светът, който е изградил Лукяненко, има, меко казано, невероятна атмосфера, която пък ми напомняше много на един друг мой любим автор - Зелазни. Самият град Дийптаун е изпълнен с живот, така представен, че ти се иска все повече да четеш за него, дори да не се следва основната сюжетна линия. Точно и затова след време се появяват произведения на други автори, развиващи се в Дълбината (сборникът "Дийппсихоза"). Историята е много оригинално написана, водена от първо лице. В нея има всичко, което може да се желае - много действие, характерните за всяка киберпънк книга въпроси и такива, относно човешката психология. Според мен, философията на Лукяненко е много правилна и ненатрапваща се, наистина има върху какво се да помисли. Освен това героите са много задълбочено описани, в тях има реалност, която грабва, а и напомня на нашето ежедневие.. Главният герой Леонид пие водка и бира в промишлени количества; ползва шлем и костюм за виртуалната реалност, отдавна излезли от мода; реди се на опашки... С две думи - пич и половина. Останалите герои също са на нужното ниво, а един-двама просто кефят тотално. Какво бихте си помислили за човек, чиято парола е Четирийсет хиляди маймуни завират си отзад банан?... Както виждате, в книгите и хуморът си има своето място, което допълва цялостната картинка. Макар и да описвам двете книги като една, не се заблуждавайте - между тях има доста голяма разлика. Във втората книга главният герой търпи много логично развитие, фабулата се задълбочава, атмосферата е доста по-мрачна. Другото важно нещо, което трябва да се отбележи, е чудесният превод, за който можем да благодарим на Васил Велчев. И така, искрено се надявам да съм ви убедил най-малкото да обърнете внимание на Лабиринтът и Огледалата, защото те наистина го заслужават, както и на Лукяненко като цяло, чиито творби за момента се издават с доста прилични темпове. След двете книги за Дълбината ИК "ИнфоДар" издадоха "Линията на бляновете" и "Императори на илюзиите", също свързани с компютърната тематика. Идеята е взета от доста известната в миналото походова стратегия Master Of Orion. Последваха и може би най-известните книги на автора до този момент - Нощен и Дневен Патрул (предстои издаването на Сумрачен и Последен патрул). На родния пазар се появи и "Не е време за дракони" в съавторство с Ник Перумов. Дано издаването на този руски автор продължава и занапред в същите темпове и, което е много важно, на същото високо ниво. А на мен не ми остава нищо друго, освен да ви пожелая приятни мигове във виртуалната реалност на Лукяненко и да се надявам наистина да бъдат такива.. Дълбина-дълбина.. аз съм твой…
|
|||||||||||||||||
