|
|
        
|
Ето и нещо любопитно на книжният пазар - българска фантастика и при това киберпънк. Боян Калинов е дебютант в това поприще, но това изобщо не му е попречило да се справи добре и да напише един увлекателен и наситен с действие роман. Бъдещето – не толкова далечно и не толкова мрачно колкото това на Гибсън, но все пак не такова каквото ни се иска да бъде и определено не това в което искаме да живеем ние или нашите деца. Франция е в упадък, тя така и не е успяла да се справи с многобройните имигранти от всякакви етноси, напрежението е ескалирало и сега тя се разкъсва от постоянните конфликти между тях и официалните власти. Германия е още по-зле, превърнала се е в ислямска държава, а турският език е признат за втори официален. И...Европа е завладяна от попфолка, сладко а?! Глобалното затопляне на климата и повдигането на нивото на световният океан е факт заедно с последствията от това. Изобретени са мозъчните присадки, които позволяват на съзнанието да навлиза направо в мрежата, а познатият ни Интернет вече е архаизъм и е почти изместен от Рийлнет. Заедно с това са се е появила и една ислямска фракция, която вижда в присадките пръст на дявола, смята че те пречат на човек да види просветлението в Корана и са се заели с изграждането терористична мрежа целяща унищожението на Рийлнет. Това е света в който се развива действието на романа. Не е описан подробно, по-скоро щрихован, но това изобщо не му пречи да звучи убедително и определено плашещо. Докато четях книгата на няколко пъти се сетих за размириците миналата година в Париж. Американски бизнесмен умира докато е във виртуалното пространство - вратата на апартамента е заключен от вътре, а прозорците са затворени. На пръв поглед човека е починал от естествена смърт, но съдебният лекар не намира причина за смъртта и забрава да се маха нетшлема докато не дойде представител на отдела по неткриминалистика. Следовател Жул Петен, застаряващ вдовец и самотен баща, не вижда смисъл от въвличането му в това разследване, докато не преглежда записа в паметта на устройството и не става свидетел на нещо ужасно и невъзможно. Американецът е нападнат от аватар без лице, който го наръгва с нож, а нетшлема не се изключва и човека не излиза от виртуалната реалност и умира и в реалният свят. Отгоре му намекват че трябва да прекрати следствието, когато получавам от свой колега от Марсилия нетшлем, също свален от главата на мъртвец. Две момчета Петьо и Жоро, съученици и приятели в София и верни съюзници в „Магика”, се съюзяват с доскорошният си враг Елизар Тъмният, за да се противопоставят на конниците от Златната орда. Този нов играч не е познат на никого, а и на всичко от горе идва от пределите на играта, там където не би трябвало да има нищо. В разгара на битката Жоро е ранен, но въпреки това играта не го прехвърля в столицата, а го оставя агонизиращ на бойното поле. Петьо е объркан и ужасен, случило се е невъзможното.
|
|||||||||||||
„Игра на разум” определено е увлекателна и се чете бързо. Има и интересни идеи, а и изграденият свят, в който ориенталската култура почти е превзела стария континент звучи доста правдоподобно. 
