|
|
        
|
Хванете много внимателно книгата с два пръста, излезте на терасата (ако живеете на нисък етаж се качете поне на десетия, или ако сте в къща идете на гости на някого, който живее нависоко), покажете я през парапета и започнете да тръскате. От нея започват да изпадат камари от трупове – преобладават съглашенски, но има човешки, всевъзможни разбити летящи и движещи се машинарии, няколко космически кораба и като за десерт цял разрушен пръстенов свят. Накрая ще останат приблизително 20 страници, от около 450, с пряка реч, описания и размисли. Но не ме разбирайте погрешно. “Потопът” е една много добра и стегната военна фантастика. Тази книга, за разлика от “Падането на Рийч”, върви точно по играта и започва оттам, откъдето свършва първата. Тъй като няма осезаема разлика в стила на писане, може и да не се усети изобщо, че двете части са от различни автори. Но пък Елена Павлова, която се е заела с превода на втората книга, е решила да смени името на главният спартанец, единственият оцелял след падането на бастиона “Рийч”, и той вече е Главният. Не одобрявам подобна смяна на имената, може нейният превод на името да е по-добър, но все пак си се запознахме с него като Командира и подобна смяна само обърква и изглежда като кръпка и не на място. В книгата има много, ама наистина много бой. Главният е бесен, понеже разбира, че е единственият оцелял и рита де що свари съглашенски задници. Въпреки че почти цялата книга е описание на бойни действия и маневри, действието не е скучно или претрупано. Понякога читателя може да се почувства уморен от постоянно свистящите куршуми и енергийни заряди, или от взривовете на гранати и ракети, но въпреки това сюжета е увлекателен и те кара да продължаваш напред, за да разбереш какво ще стане със спартанеца. Става ясно, че всъщност извънземните са сбирщина религиозни мързели, които боготворят някаква древна цивилизация, която е оставила множество артифакти преди да изчезне безследно - съглашението използва тези наследени технологии, а не ги е разработило само. В битката си срещу хората и по време на търсенето на други артефакти, те попадат на сведения за ХАЛО, мистериозен пръстенов свят, за който смятат, че е оръжие и имат намерение да го използват във войната срещу хората. Оказва се, че този свят наистина е оръжие, но такова, което не може да бъде контролирано и има за цел да унищожи не живота като явление в галактиката, а разума. И веднъж отключено злото може да бъде спряно само от един човек... или не съвсем човек - Главният, последният оцелял спартанец.
|
|||||||||||||||
Книгата наистина не е нещо велико откъм идеи като “Сингулярно небе” или “Илион”, но си е добра военна фантастика от класата на “КОБРА” и определено става за приятното прекарване на няколко часа свободно време.
