|
|
        
|
Всички сме чували за наградата “Хюго”, но малко от нас знаят повече от това, че задължително се споменава на корицата на книгата и, че за разлика от “Небюла” или “Филип К. Дик” се определя от мнението на непрофесионални читатели. Наградата “Хюго” е известна още и като Световната награда за постижения в областта на научната фантастика и се присъжда от Световното общество за научна фантастика (World Science Fiction Society - WSFS). Тя носи името на Хюго Гърнсбек и от 1955 г. насам се раздава ежегодно като статуетка във формата на вертикално изправена ракета. Най-главното, на което трябва да се обърне внимание, когато говорим за Хюго, е, че това е награда, присъждана от фенско жури. Това ще рече, че се дава от почитатели на жанра, а не от критици, професионални писатели и прочее. Аналогията с наградите, присъждани на Таласъмията, Софкона и Булгакона е неизбежна. Ще разберете защо. Финансово наградата Хюго се спонсорира от Световното общество за научна фантастика, а с административните процедури по гласуването и присъждането й се занимава създаден за целта Комитет. Може би ви звучи превзето и помпозно, но всъщност не е. Световното общество за научна фантастика по своята същност е ЮНЛЦ или “юридическо лице с нестопанска цел”. Преведено на български – организация, чиято цел не е печалба. Само по себе си, Световното общество за научна фантастика, представлява група ентусиасти, маниаци на тема фантастика, подобно на всеки нашенски клуб, само че в по-големи размери и прехвърлило международните граници. Регистрацията на един подобен клуб, обаче, представлява придаване на юридическа същност на самата организация и отваря редица възможности за допълнително финансиране – чрез спонсори, различни програми за държавно, обществено или частно подпомагане и прочее - дава на организацията юридическа легитимност. На практика всеки може да стане член на обществото, като заплати едногодишна членска такса към Комитета, който организира предстоящия конгрес. Световния конгрес за научна фантастика се свиква през септември месец и бива ръководен от Комитета, избран за целта. Основната задача на комитета е да извърши административната работа по номинациите и изборът на наградите ''Хюго'', като и самия организацията на самия Worldcon. По същество това е рутинна и досадна работа, по съставяне на формуляри, преброяване на гласове и оповестяване на официалните номинации, а в същото време – организация на конгреса: резервации на зали и хотели, съставяне на програмата, посрещане на гостите и прочее. Последно, но не най-маловажно е и грижата за разпределянето и оползотворяването на събрания членски внос. Като всеки клуб, така и Световното общество за научна фантастика трябва да плаща за поддръжка на интернет-сайта си, за наем на офис, сметки за ток и телефон по координацията на международната фенска среща, така че бюджетът на събитието трябва да се планира внимателно, а и да не забравяме самите награди и многобройните гости-писатели, които, в повечето случаи очакват разноските им да бъдат поети от “клуба”. Конгресът, колкото и помпозно да звучи названието му, по своята същност е клубна сбирка на хора, завързали приятелствата си в нета или с кореспонденция, които най—сетне се събират заедно да се запознаят и да се срещнат с виртуалните си приятели. Неговата цел е тази – да се съберат почитатели на жанра от различни страни, да се създадат контакти, да се срещнат отново стари приятели, да се обменят мнения за последните новости във фантастичната литература, а защо не и да си поговорят на чашка хората, за които фантастиката се е превърнала в начин на живот. Сигурно хората биха се събирали и по-често, вместо веднъж в годината, ако не беше международният характер на турнира – да се координира на такова голямо количество хора неминуемо изисква големи усилия и ресурси. Наградите ''Хюго'' малко или много са се превърнали в сърцевината на тази среща. Те са важни както за писателите, номинирани в различните категории, така и за самите фенове, които желаят да отдадат заслуженото на произведенията, които са се откроили в техните очи през изминалата година. Награди “Хюго” се раздават в няколко категории, които варират по дефиниция и брой през годините. Според последната редакция на WSFS от 2002 г. наградата “Хюго’’ се присъжда за следните категории: Всеки член на Световния конгрес за научна фантастика номинира пет творби във всяка категория, като до балотажа, или крайното гласуване, за избор на най-добра творба достигат петте(или шестте в случай на равен брои номинации), събрали най-много гласове. Творбите биват разпределяни от Комитета на Световния конгрес за научна фантастика в най-подходящата категория. Крайното гласуването се осъществява по пощата преди свикването на ежегодния конгрес за научна фантастика, като право да гласуват имат само членовете на WSFS. В балотажа гласуващият трябва вече да посочи и реда, по които предпочита номинираните творби. При избор на победител се използва Австралийската система на гласуване при която вотът е прехвърляем т.е. гласовете, подадени за най-малко предпочитаната творба се прехвърлят към творба събрала повече гласове. Правят се няколко преброявания на гласовете, докато се излъчи ясен победител. Години наред наградите “Хюго” са обект на критика поради факта, че награда присъждана от малка, самоизбираща се група от върли почитатели на научната фантастика. По никой начин не може да се твърди, че награда раздавана от такава група субективно оценява литературните достойнства на творбите или пък предпочитанията на читателите на научната фантастика като цяло. Наблюдава се известна тенденцията наградите да се раздават за традиционни научнофантастични творби и твърде рядко за експериментални произведения, но пък в избора на наградените автори прозира изненадващо разнообразие. Макар много награди да са присъдени на добри, но консервативни автори като Пол Андерсън, Робърт Хайнлайн и Лари Нивън, отличени са и новаторите (по онова време) във фантастиката Харлан Елисън и Роджър Зелазни, както и блестящи, но трудно причислими към научната фантастика творби ("Освободеният" (1974 г.) на У. Ле Гуин и "Апокалипсис I - Кантата за Лейбовиц" на Уолтър Милър (1959 г.)). Популяризирания през последното десетилетие фентъзи жанр дава своето отражение и в наградените за най-добър роман “Хари Потър и огнения бокал”-Дж. Р.Р. Роулинг (2001 г.), “Американски богове” – Нийл Геймън (2002 г.) и “Рицарят на Шалион” Лоис М. Бюджолт (2004 г.). Друг недостатък на наградите “Хюго” е и факта, че е WSFS е предимно концентрирано в САЩ и до голяма степен шовинистично общество. За да може определена творба да бъде номинирана за определена година, тя трябва да бъде издадена за пръв път в превод или в оригинал на английски език в предходната календарна година т.е. ако първото издание на неанглоезична книга е с осакатен превод на английски, въпросната творба няма да бъде изобщо номинирана. Независимо от всичко наградата Хюго има своята тежест. За мнозинството от членовете на Световното общество за научна фантастика, тя е не просто литературата, която четат ней-вече. Тя начин на живот. В по-голямата си част, членовете на “клуба” са хора излезли с утвърдени вкусове. Всеки чете или гледа фантастика между 16 и 20-25 години. Малцина обаче са хората, които продължават да се интересуват от жанра и след това и вместо да го “надраснат” (не е ли обиден този израз, използван непрекъснато по наш адрес?!), се задълбочават в него – започват да го изследват и да откриват стойностните произведения, носителите на идеи и произведения, способни да дадат на читателите си нещо повече от елементарно засищане на нуждата за приключения. Така, къде в по-малка, къде в по-голяма степен, марката “Номиниран за Хюго” или “Носител на Хюго” се превръща в мерило за качество в един – да си го кажем направо – ужасно комерсиализиран жанр.
|
|||||||||||||||
