|
|
        
|
Остаряват ли морално
“Всяка реалност се нуждае от своята приказка и всяка приказка се нуждае от своята реалност”. Фантастиката е литературен жанр, и като такава се развива и обогатява с течение на времето. Разбира се, всеки литературен жанр си има своите безсмъртни произведения, вечни и непреходни, но като цяло жанрът се развива и върви напред. Какво се случва обаче с произведения, чийто момент на четене се отдалечава все повече и повече от момента на тяхното написване? И защо? На тези два въпроса ще се опитам да дам отговор. Литературата малко или повече отразява действителността. Колкото и нелепо да звучат тези думи, казани по отношение на фантастиката, те важат със същата сила и за нея. Иначе казано, едно литературно произведение отразява… да го наречем “гледната точка на автора” по отношение на бъдещето в момента на написването на книгата. Тази гледна точка няма как да не бъде повлияна по някакъв начин от настоящето. Елементарен пример – по-голямата част от съветската фантастика, писана в периода от Великата октомврийска революция до “перестройката”. Настоящето влияе на представите за бъдещето. Напоследък се улавям все по-често да използвам термина “разглезен от четене на по-съвременни книги”. Ще разгледам четири основни аспекта, в които смятам, че фантастиката остарява. Остаряване на авторовия стил. Eзикът не е някаква мъртва, фиксирана и застопорена във времето структура, която остава неизменна. Определени думи започват да се използват все по-рядко и по-рядко, други разширяват или изместват своето значение, за да отговарят на съвремените нужди на реалността. Неминуемо с развитието на езика се развива и начинът на изразяване, както и начинът на предаване на мисли и идеи на хартия. Да вземем за пример Айзък Азимов, един от “родителите” на съвременната фантастика. Странно, но в оригинал Азимов рядко използва думи, по-дълги от две срички. Един приятел преводач ми сподели, че да се преведе Азимов така, както звучи е все едно да се самообвиниш в некадърност, както биха го направили читателите. Друг пример. Един познат обвини преводача на Муркок, че героя редовно се качвал на кон (horse), а слизал от кобила (mare). Изместването на значението на думите може да не е толкова забележимо напоследък, но като се замисли човек, кон (horse) е нарицателно на биологичен вид, без да се конкретизира дали животното е мъжко или женско. Мъжкият кон се нарича “жребец” (steed, stallion), а женската – “кобила” (mare, feely). Още по-прост пример: прасе (общо наименование), нерез (мъжки) и свиня (женски). Но в съвременния български език думата “кон” е загубила първоначалното си значение и е придобила това на мъжко животно.
Стилът на писане също се развива. За илюстрация ще използвам един класически пример от историята на фантастиката. В зората на фантастиката, преди настъпването на Златната ера*, фантастичната литература се е възприемала като литература за тийнейджъри, като Хюго Гернсбек (създателят на първото истинско списание за фантастика – Amazing Stories – през 1926) обявява средностатистическата възраст на четящи фантастика на 13-15 години. Според изследванията на Джон Кембъл върху читателската аудитория на Astounding Stories, по време на Златната ера тази възраст се е променила на 17-19 години. Гернсбек доказва себе си като човек със забележителен нюх за пазара. През годините на голямата депресия американските читатели сякаш се интересуват само от две неща – чудеса и ескейпизъм. И разбира се ги получават от развлекателната индустрия. По онова време се заражда твърдата читателска маса – фендъмът – хората, които изчитат от кора до кора всяко новопоявило се списание и гледат с благоговение на писатели и редактори. Феновете създават свои лиги и сдружения, започват да издават собствени любителски списания – фензини – и да присъждат награди на любимите си писатели. Гернсбек успява да наложи на пазара определен комерсиален тип литература и от гледна точка на бизнеса го прави изключително успешно, но проблемът, който възниква е в “зациклянето” – редица писатели започват да следват познатото русло на четеното и дават на читателите си това което искат – познато по сюжет и обичано четиво. Разбира се, тези хора порастват и никога не се освобождават докрай от своята страст към фантастиката. Дошлото на тяхно място поколение обаче, запалено по жанра донякъде и от тяхното влияние, е поставено в малко по-различни социални условия и с по-различен начин на мислене.
Като следствие на изследванията на Кембъл и поставените от него изисквания, самите писатели започват да пренастройват стила си на писане, за да се съобразят с нуждите на читателите си. По-старша възрастова група означава повече натрупани знания в училище, съответно преподаваният материал за тези десет години е бил разширен и усложенен. Това, което през 20-те и 30-те години е било четивно и любимо за тийнейджърите, започва да се струва еднообразно и леко елементарно както на попорасналите “стари” любители на жанра, така и на появилите се нови. Прозирайки това, Кембъл поставя нова тенденция в писането на фантастика. През периода 1938–1946 година голяма част от постулатите на фантастиката добиват модерната си форма, редица остарели схващания са прекроени според новите изскавния, като едновременно с това фантастиката става по-добре издържана по отношение на научната спекулация. Разбира се, преместването и разширяването на възрастовата граница има определено влияние върху развитието на авторовия стил, но смяната на поколенията на аудиторията според мен доминира като фактор. Но писателите се съобразяват с изискванията на аудиторията, ако искат да бъдат четени.
През времето на Новата вълна стилът на писане в жанра продължава да се развива в неочаквана посока. Бунтът срещу закостенелите порядки в обществото в края на петдесетте и през шестдесетте години не може да не се отрази и върху писателите на фантастика, които изпитват нужда да излязат извън установените канонични рамки на жанра. Новата вълна е времето, в което писателите се отдават на творчески експерименти както в стилово, така и в идейно отношение, тогава се създават нови и нови поджанрове, всеки от които тръгва по свой собствен път на развитие. Разбира се, това развитие усавършенства жанра.** Като друг аргумент в тезата си бих привел и нещо, което за себе си наричам “леност на въображението”. Кратката форма е изгубила популярност. Ако преди и през времето на Златната ера разказите доминират в общата маса на фантастичните произведения, с течение на времето те започват да се четат все по-малко и по-малко. Като погледнем обема на романите, той става все по-голям и по-голям. Подходящо определение за този факт би било “телевизация на книгата”. С навлизането на визуалните изкуства, киното и телевизията като средство за развлечение все повече и повече читатели престават да се отдават на въображението си и да се опитват да си представят света, създаден от автора. От друга страна авторите се стремят да онагледят максимално разказа си, включвайки подробни описания за изражението, дрехите, обстановката, в която се намират героите... Телевизията и киното пресъздават атмосферата с един кадър – един поглед е достатъчен на зрителя да види средата, в която са поставени героите. Самият зрител привиква с това и когато посегне към книгата, подсъзнателно очаква да получи същото. Мнозина писатели му го дават. За това един съвременен роман е много трудно да се съревновава с една книга, писана преди десетилетия. Наскоро един приятел каза, че “Землемория” на Урсула Ле Гуин му прилича на “конспект на роман”. Според мен това се дължи на липсата на визуализация на света и героите на книгата. Така че логично е дадено произведение, написано по-близо до точката на четене да се възприема по-лесно, отколкото по-старо произведение.
Разширяването на времевата пропаст “написване-четене” води до друг вид остаряване – остаряване на идеите. Спомняте ли си момента в “Джони Мнемоник”, когато главният герой се радваше, че ще продаде чипа с огромния обем от два мегабайта и ще живее доволно и щастливо с парите цял месец? Или “Камъче в небето” на Азимов, в който героят три страници смята с логаритмична линийка курса на кораба, а после отиде да провери сметките си на компютъра. Компютрите с перфокарти в “У дома чака палача” на Роджър Зелазни. Разбира се, морално остарелите идеи въздействат по различен начин на всеки читател и за разлика от стила, тук подхода на оценяване на едно произведение е значително по-субективен. Но фактът си е факт: колкото повече се раздалечават датите на написването и четенето на едно произведение, толкова по-дразнещи стават подобни “малки” недостатъци, защото се натрупват все повече и повече. Това е остаряване на “технологиите”, но не и остаряване на идеите. Остаряването на идеите се изразява преди всичко в остаряване на социалните аспекти, в чиято светлина се разглежда дадена идея. Като погледна разказите от цикъла “Аз, роботът” на Айзък Азимов, те ми се струват като една изключително красива и меланхолична, но невъзможна приказка. Ако за времето си трите закона на роботиката са изглеждали напълно приложими, то от съвременен поглед ми се виждат утопични. От друга страна, самата идея може да не е остаряла, но трактовката й да е. Типичен пример са романите “Кошерът на Хелстрьом” на Франк Хърбърт и “Обсегът на Змията” на Каролайн Чери. И двата романа разглеждат социална структура на човешко общество, построена на принципа на насекомите. При Чери структурата на обществените клетки и техните функции, прихология и мотивация са много по-добре дефинирани и много по-детайлно разработени. Причината за това аз виждам в “надграждането”. За да обясня по-добре какво имам предвид, ще използвам “Света на нивата” на Филип Хосе Фармър и “Хрониките на Амбър” на Роджър Зелазни. “Светът на нивата” всъщност е вдъхновителя на Амбърите. Идеята за всесилното, богоподобно семейство, което си строи светове по свой вкус, взаимоотношенията между тях, отделните светове, съществуващи в подчинение на създателите си, един от които е собствената ни Вселена, всичко това е много по-фино изпипано и много по-добре развито и изкристализирало като идея в романите на Зелазни, отколкото при Фармър. По същия начин всеки следващ писател, който “поема щафетата” от предишния внася своя принос в разширяването и доразвиването на една концепция. Съответно, след определено качествено развитие на дадена идея – да речем развитие от 10-15 години, сравнението между романи от зората на идеята и нейния зенит става неуместно според мен, защото идеята е толкова добре развита, така преплетена с други идеи, и поднесена в такава качествено по-съвършена опаковка на читателя (по-близка до него вследствие развитието на четирите аспекта, за които говоря, взети заедно), че творбата от зората на идеята изглежда… Ами, значително по-дребна и незначителна в сравнение с по-ново “поколение”. Типичен пример: “Музика на кръвта” на Грег Беър се счита от специалистите за първата поява на нанотехнологиите в научно-фантастичен роман. Сравнете нанотехнологиите и наноботите в нея и в книгите на Алистър Рейнолдс.
Следващият аспект на остаряване е остаряване на идеологиите. Причината е следната: социалната среда на едно общество, социалните взаимоотношения и комфликтите в него неминуемо се отразяват на идеите на писателя. По същия начин, по който “американската мечта” е отразена в пасторалниите пейзажи, които рисуват Азимов и Саймък в произведенията си. Друг, много показателен пример: отражението на общественото настроение към войната във Виетнам (1957-1975) в две емблематични за фантастиката произведения – “Звездни рейнджъри” на Робърт Хайнлайн, написана в първите години на войната, и “Вечната война” на Джо Холдеман, написана в последните й години. Още по-фрапиращ е начина, по който съветската действителност е отразена в “Понеделник започва в събота” на братя Стругацки. Това е може би най-бързо морално-остаряващото произведение. Написаната с невероятно чувство за хумор сатира за живота на младите сътрудници в Научно-изследователски институт по чародейство и вълшебство може спокойно да съперничи с остротата и силата на Пратчет. Но! Човек трябва да е живял по това време, за да може да схване една трета от авторовите закачки, и да е бил сътрудник на научно-изследователски институт, за да схане втората третина. Трябва да си спомни – къде с умиление, къде с ирония – за стенвестниците, лозунгите в столовата, живота в общежитията, сутрешната гимнастика, изпълнена с ентусиазъм, а не с отегчение, за типажите в един институт от онова време – героите на практика са хора от истинския живот по онова време, поведението им е напълно истинско, трябва да го е преживял, за да може да осмисли остатъка. Без това книгата ще остане – и остава, между другото – недоразбрана.
Същото впрочем може да се каже за голям спектър от автори и произведения, писани в епохата на социализма – дори за корифеите Ефремов и Снегов, дори и за братя Стругацки (“Обреченият град” и “Охлюв на склона” например придобиват съвсем друго звучене в пост-тоталитарно време). Разбира се, за страстния почитател на жанра развитието му представлява огромно и неизследвано поле – като пътуване във времето. Читателят може да проследи зараждането и развитието на любимите си идеи във времето. Четенето може да се превърне в жива история на жанра и да бъде проследен полета на фантазията, която го е създала. За съжаление обаче това не може да промени факта за наличието на морално остаряване в един или няколко аспекта. Като заключение, моралното остаряване на едно литературно произведение зависи от гледната точка на читателя, а тя винаги е субективна. Но колкото и субективен да е подходът при оценяване дали един роман, повест или разказ са морално остарели или не, в крайна сметка това се случва с всички. Когато започваме да четем едно фантастично произведение трябва да имаме предвид времето, в което е писано и да настроим очакванията си към книгата спрямо него. Развитието на жанра неминуемо е довело до по-обемни, по-детайлни, по-технически издържани, по-разбираеми и по-близки до нашия вкус произведения. Дори за най-великите произведения на жанра е изключително трудно да надживеят времето си. Най-напред остаряват технологиите, след тях идеологиите, после идеите биват разработени още по-добре от по-късните автори, а накрая и езика и стила на автора остават в миналото. И колкото и да съм привързан към любимите си произведения, колкото и да са модерни в момента, си давам сметка, че един ден това ще се случи и с тях.
** В статията са използвани данни от ‘The Encyclopedia of Science Fiction by John Clute and Peter Nicholls’ и ‘Billion Year Spree: The History of Science Fiction by Brian Aldiss’
|
||||||||||||||||||||
