|
|
        
|
Rotting Christ „Rex grandis - adustrum - malum - ab erevum
Дори само от наименованието става ясно, че групата не свири хип хоп и не пее за птички и пчелички. И все пак това опасно и не особено политически коректно име не пречи на най-известната гръцка група да стане лидер на метъл сцената в южната ни съседка и да заеме полагащото й се място в пантеона на дарк блек метъл бандите в Европа и латинска Америка. В Бразилия даже бе пуснат трибют An Evil Existence for Rotting Christ, в който южноамериканските групи отдават дължимото на гръцките разпространители на мрака по земята. Всичко започва през 1987 г. в Атина, когато братята Сакис и Темис Толис, приемайки “страшните” псевдоними Necromayhem и Necrosauron, привличат към себе си бас китариста Jim “Mutilator”. Групата навлиза в дебрите на гръцката екстремна сцена и почти веднага записва първото си демо. “Да, ние започнахме като грайндкор група. По детски искахме да бъдем като своите идоли Bathory и Venom. Затова записахме любителското демо Decline’s Return, последвано от cплит ЕP с Ichoripansi. Имахме и едно “неофициално” демо – Leprosy of Death”.
През 1989 г. 16-годишните ученици правят и втория си сплит със Sound Pollution. През 1989г. в гръцките метал среди започва да се разпространява и кошмарно записания блек метъл демошум Satanas Tedeum. По това време групата определя стила си като абис дет метъл. Парчето ‘Fist of the Grand Whore’ в по-нова версия влиза в сплит запис с италианците Monumentum през 1991 година. За четирите години от съществуването си Rotting Christ успяват да се наложат като име в гръцката ъндърграунд сцена и привличат вниманието на скромния местен лейбъл Decapitated Records, който разпространява 6-траковия им дебютен мини-албум Passage to Arcturo, който съвсем малко се отличава по звук от демозаписите им. Записът е меко казано ужасен, кофти аранжиран и в най-добрия случай четириканален, но това е техния дебют и гърците си се гордеят с него. Още от самото начало Сакис се заема със съчиняването на песните: “Просто искам да контролирам групата. Не обичам съвместната работа по създаването на песните, защото колкото повече хора работят по дадена песен, толкова повече проблеми могат да възникнат. Затова най-добре се справям сам.” Към бандата се присъединява клавириста Magus Wampyr Daoloth от Necromantia, което само по себе си е доста смела стъпка за времето си. Decapitated records издава поредното EP Dawn of the Iconoclast, съдържащо две песни. А през 1992 г. с помощта на ритъм синтезатор Rotting Christ записват второто си официално демо Ade's Winds от две песни. Забелязани са от шефа на Osmose Productions, който им предлага договор за запис на първия им албум. По това време обаче бандата вече се е свързала с норвежкия лебъл Deathlike Silence Production, собственост на Йеронимос от Mayhem. Йеронимус предлага на гърците да запишат сплит LP с култовия one man проект Burzum. Всички знаем как завърши тази история: Варг Викернес от Бурзум уби Йеронимус и влезе задълго в затвора, а Rotting Christ бързичко се преориентираха към Osmose Production. Така през 1993 г. излиза Thy Mighty Contract, в чиято подкрепа бандата провежда турне с провокационното наименование The Fuck Christ Tour. Rotting Christ подгряват на канадците от Blasphemy и норвежците Immortal. До този момент групата не е свирила на живо: „Това беше нашето Ватерло. Най-лошото нещо, което можехме да направим тогава. Току що се бях уволнил от армията, наложи се да наемем двама китариста и клавирист, нямащи нищо общо с групата. Нямахме никакъв концертен опит, така че силно се отличавахме от другите две групи… в отрицателен аспект.”, спомня си по-късно Jim Mutilator. Не особено добрите концертни изяви довеждат до търкания в Osmose Production, които довеждат до прекратяване на договора.
Поради тази причина бандата пуска следващия си албум Non Serviam (1994) от името на известния ни гръцки лейбъл Decapitated records, но вече преименуван на Unisound Records. Земляците също не се трогват особено при промотирането на групата и за Non Serviam дълго време не се чуваше почти нищо. Стига се до там, че феновете на групата смятат, че тя се е разпаднала след издаването на Thy Mighty Contract. Но това съвсем не е така, в парчетата ‘Wolfera the Chacal’, ‘Non Serviam’ и ‘Morality of a Dark Age’ вече започват да си проличават перспективните идеи на RC. Осъзнавайки, че и с Unisound Records няма да ги бъде, Сакис отново започва да търси подходяща звукозаписна компания. Получава няколко предложения, но избира европейското подразделение на Century Media, с което групата подписва договор за пет албума. Първоначално групата записва албумите си в чужбина и с жив барабанист. Бандата намалява скоростта и се старае да направи продължението на Non Serviam още по-привлекателен метъл продукт. Продуцент на Triarchy of the Last Lovers (1996) е Анди Класен от Holy Moses. Под негово влияние групата се ориентира към по-хеви метъл звучене, а албумът е в станалия характерен за Rotting Christ стил. Лични фаворити – ‘King of a Stellar War’, ‘A Dynasty from the Ice’, ‘Diastric Alchemy’, ‘Archon’. Китаристът и композитор на групата Сакис развива своя талант и започва да създава все по-цялостни и хармонични парчета с епични нотки. Въодушевени от добрите продажби на Triarchy…, Century Media бързо го преиздават в дигипак с три бонус трака – кавъри на Kreator. През 1997 г. излиза A Dead Poem, в чийто запис вече не участва басиста Джим, но за сметка на това пък е привлечен Ху от чудесно приетия от феновете преди година албум на Samael – Passage. Това придава допълнителна дарк метъл атмосфера на саунда на групата. А в парчето ‘Among Two Storms’ се включва и вокалистът на Moonspell Фернандо Рибейра. Сакис вече отдавна не пише блекови парчета, ритъмът се забавя все повече, без да загуби от характерната китарна хармония, прегракналия вокал на Сакис и окултно-антирелигиозното съдържание на текстовете. Самото име на групата навежда на мисълта за разни секти и пропагандиране на антихристиянство. Стига се дотам да обвинят групата, че са членове на норвежката организация Inner Circle, отговорна за многобройните палежи на църкви в Норвегия, за което музикантите са давали десетки опровержения. Наименованието пречи на групата и при получаване на визи и разрешение за концерти. Някои (като например лидера на Megadeth Дейв Мъстейн) просто отказват да свирят на една сцена с Rotting Christ, и то на големи гръцки фестивали! Това, обаче, ни най-малко не трогва момчетата и след излизането на A Dead Poem те започват серия от концертни изпълнения в 12 европейски страни, заедно с Old Man’s Child и Sacramentum, последвани от 20-дневен тур с Tiamat.
Групата постепенно се отдалечава от блек саунда, предпочитайки размерения темп, хеви рифовете и електронните компоненти, засилващи общата мелодика и хладната атмосфера. По аналогичен начин се развива и стила на колегите им по лейбъл Moonspell, Tiamat, Samael и Cemetary. И когато през 1999 г. излиза най-мекия албум на бандата Sleep of the Angels, феновете са силно разочаровани – прекалено метъл мейнстрийм звучи в него. В същата категория попада и сингъла Der Perfekte Traum (с би-сайд на ‘Moonlight’ и няколко гаражни парчета), първоначално записан на немски език. От Sleep of the Angels препоръчвам ‘Cold Colours’, ‘After Dark I Feel’ (първия клип на RC), ‘Victoriatus’ и единственото бързо парче ‘The World Made End’. На живо обаче гърците продължават да бъдат мрачната формация от преди години и стоят съвсем на място в европейското турне заедно с Deicide, Behemoth, Aeternus и Ancient Rites. След турнето си в САЩ, Rotting Christ за първи път посещават Латинска Америка, като в Мексико преживяват земетресение с магнитуд 7 бала по Рихтер – барабанистът Темис получава леки наранявания, а останалите дълго време преживяват шока от случилото се. На същото това турне промоутърът им избягва с парите и ги изоставя на пътя с куфарите и китарите. Пълен кутсуз. След хармоничния Sleep of the Angels, гърците записват пост блековия Khronos (2000), с резки рифове и блекови вокали в парчетата ‘Thou Art Blind’, ‘Aeternatus’ и ‘Glory of Sandess’. Настроението се сгъстява до фатална безнадеждност в ‘If It Ends Tomorrow’, ‘My Sacred Path’ и ‘Fateless’, обединени от характерния маниер на свирене на Сакис. Трябва да се отбележи, че този албум е записан в шведското студио Abyss, под погледа на продуцента и музиканта Петер Тeтгрен(Hypocrisy), специализирал се в блек и дет записи и умеещ да съчетава първичността и грубостта с мощта и изчистения звук. “Това е паметен за нас запис, бяхме много впечатлени от записите в Abyss Studio, през март, в дивите шведски гори, край полузамръзналото езеро. Там можеш изцяло да се концентрираш върху музиката и атмосферата, които искаш да създадеш” си спомня Сакис. Следват изпълнения на редица фестивали и европейско турне, в което за подгряващи групи са избрани Vintersorg, Madder Mortem и Tristania.
През 2002 г. излиза Genesis, който е идейно и музикално продължение на Khronos. Съответно се връща и старото лого, даже общата структура на двата албума е аналогична. Откъм качество на звука всичко е наред, Анди Класен от Stage One студио си е свършил отлично работата, но може би точно прекалената аналогичност с Khronos води до лек тръпчив вкус в устата и усещане за нещо вече слушано. Все пак тук почти изчезва наложилата се в Khronos симфоничност за сметка на плашещата атмосферност с набиващи се бласт бийти, хоров рев и лирики от рода на “In Domine Sathana/ Lex Talionis/ Аве Сатана!” в добавка с едрия рогат добитък на обложката и монашеските хорали. Лични фаворити – ‘Daemons’, ‘Quintessence’, ‘Nightmare’ и особено ‘Dying’. В почивката между студийните записи през 2003 година Rotting Christ пускат единственото си засега DVD In Domine Sathana, съдържащо записи на концертни изпълнения в Полша. Планирано е още едно, но вече с подробни биографични данни и кадри, да се надяваме че в него ще влязат и кадри от софийския им концерт на 12 април тази година. През юли 2004 година напуска вторият китарист Костас, заменен от George Bokos от Nightfall Стилът на Rotting Christ дотолкова се индивидуализира, че вече става трудно да бъдат сравнявани с други известни банди, напротив – започват да сравняват другите групи с тях, което говори за стабилната им популярност. Студийният албум Sanctus Diavolos от 2005 година е записан в собственото студио на Сакис и миксиран в студиото в Швеция. На първо слушане се създава усещане за дисбаланс, леко дразни обилието на вагнеровски хорови вметки, но след изслушване на целия албум нещата така добре си пасват с китарния фон, че отново ни се разкрива уникалната атмосфера, характерна само за Rotting Christ. Интересно в стилово отношение е и инструменталното парче ‘Sanctimonius’ с ефектните си реверсии и тържествено печалното си звучене. Ако на тази основа групата създаде балада, то припева й би предизвикал не малко сълзи и въздишки. ‘Visions of a Blind Order’, ‘Athanati Este’, ‘Tyrannical’ и особено финалното парче ‘Sanctus Diavolos’ смело могат да се нарекат едни от най-добрите образци на дарк метъла. Очаквам да се появи и кавър версия на ‘Sanctus Diavolos’, парчето просто си плаче за такава. В най-скоро време бял свят трябва да види и записания в началото на миналата година на два концерта в Лариса (3 и 4 февруари 2006 г.) концертен албум на бандата, в който ще влязат песни от всички издадени албуми. Последният засега албум на групата Theogonia (представен от френския лейбъл Season of Mist) излезе на 22 януари 2007 година, а с него вече можем да гледаме и втория видеоклип на бандата ‘Keravnos Kivernitos’ с режисьор Bob Katsionis. Theogonia е десетия албум на гърците след няколко 7" и EP-та. Новите десет парчета ни обгръщат с мрачната си атмосфера, съчетана с представяне на гръцките корени на бандата чрез хорови изпълнения на древногръцки, вплетени в песните и лесно различимите ориенталски орнаменти на кийборда. Текстовете на песните са базирани на гръцките митове за създаването на света (cosmogonia). Това е и първият албум, изцяло реализиран в собственото студио на бандата SCA Studios, което е поредното доказателство на основната концепция на Rotting Christ “направи си сам”. Израсли на плодородната почва в южната ни съседка (и как няма да е плодородна – толкова философи почиват в нея), Rotting Christ с нищо не отстъпват и даже на моменти превъзхождат своите нордически аналози. Текстовете им могат да служат за наръчник по философия, а музиката, която творят е толкова въздействаща, че може да се слуша отново и отново.
Състав: Сакис Толис - китара, вокали (1987 -)
Бивши участници: Костас Василакопулос - китари (1996 - 2004)
|
|||||||||||||||||||||||
