|
|
        
|
От мястото на събитието –
Предполагам можете да си представите как се чувства човек, когато детските му мечти се сбъдват десетина години след като им е минало времето. В общи линии изборът е дали да се върнеш в миналото и да се изкефиш, или да се направиш на скучен, щото “вече си стар за такива работи” и да спестиш 25 лева. Не му мислих много, купих си ценната хартийка и тръгнах малко по-рано от работа, за да мога да се настроя подходящо за предстоящото събитие. Разбира се, реших да пропусна погото, в което навремето бих се хвърлил без много размисъл, както и не бях с нагласата да куфея предвид на липсата на коса и обещанието за болки във врата. Някъде още по пътя към Студентски град еуфорията започна да ме обзема, по дяволите, та това са живите легенди на дет метъла насред София. Cannibal Corpse дълго време беше нещо като религия в скромната ни компания, цитирани винаги като еталон за качество. Затова и сърцето ми започна да подскача като на шестокласничка доста преди да достигнем до залата. Първото впечатление от тълпата отвън беше, че е твърде рехава за подобно събитие, но вътре в зала "Христо Ботев" това впечатление се изпари набързо. Винаги съм твърдял, че тази "Христо Ботев" е идеална за концерти от подобен калибър, защото почти винаги изглежда пълна, като запазва възможността да дишаш. Организацията също може да се спомене с добро. Момчетата от охраната действаха като абсолютни професионалисти, а полиция не се виждаше. Не се създаде хаос при влизане, а и почнаха да пускат в залата още преди да сме си изпили бирите (а пред тази зала съм стърчал прав с часове преди доста концерти). Появилата се отнякъде сред публиката дръжка от метла беше светкавично издирена и конфискувана, а гордият “герой” изведен на безопасно разстояние от мероприятието. Във фоайето пък се продаваше наливна бира, на прилични цени, макар да се образуваха гигантски опашки, както и артикули на групите, на неприлични, но нормални за “Запада” суми. Не липсваха и някои попрекалили с алкохола фенове, които сигурно ще си спомнят от концерта единствено болката в главата и схващането от неудобното спане, но това е въпрос на личен избор в крайна сметка.
Подгряващите групи бяха посрещнати топло и с невероятен ентусиазъм, което говори доста добре за публиката, но ме кара да се замисля дали в България можем да извадим нещо конкурентно като банди. Мелето започна още на Disavowed, кадърна холандска формация, малко позатихна на Urkraft и избухна с пълна сила при излизането на хедлайнерите. Дали заради адреналина, дали заради постоянната концентрация в опитите ми да не бъда прегазен, но не мога да възстановя концерта с някакви особени подробности. Спомням си, че беше дълъг, както и косата на George Fisher. Спомням си, че бяха изпълнени някои от задължителните песни, всъщност почти всички хитове на групата още от периода с Chris Barnes, та до последният албум. Озвучаването беше перфектно, както и самите музиканти, свирейки едно към едно студийните си записи в доказателство, че вероятно са най-добрите в дет метъла. Публиката беше страхотна, тази същата изтерзана публика, която с готовност посещава редките концерти на екстремните групи, понякога ходейки и до съседни Сърбия и Гърция. Затова съм сигурен, че както Cannibal, така и подгряващите групи ще запомнят София като един от най-готините градове в кариерата им.
В заключение ще обърна внимание на организацията отново, защото съм почти убеден, че в нея участието на българи е било сведено до минимум. Започването навреме доведе и до свършване навреме, което пък даде възможност на хората да се разотидат спокойно и без създаване на излишна блъсканица. Групата имаше възможност да се развихри, без да се налага да претупва концерта и да ни лиши от някои “задължителни” песни. Доброто озвучаване ми помогна на сутринта да не се чувствам като преспал на международно летище "Кенеди" и представи музикантите в най-добрата им светлина. Добрата охрана спомогна за спокойствието и чувството на сигурност, които обикновено липсват. Тоест, дори и един “свински” концерт, на който хората дават простор на агресията си, може да бъде проведен по начин, който да направи живота на всички по-приятен и да не е в ущърб на забавлението. Дано е имало хора с тефтерчета, които да си взимат бележки. 
|
|||||||||||||||||||
