|
|
        
|
Cannibal Corpse They said I have died,
Спомням си сриващата със земята рецензия на Metal Hammer, когато излезе дебютния албум на “канибалите” – Eaten Back To Life. Авторът щедро изливаше помия върху първото отроче на групата, като епитета “бездарно” бе един от най-леките, използвани за целта. И ако чак толкова се водех по чуждото мнение, това би била поредната група, неудостоена с вниманието ми. Но ето че се зароди нещо качествено ново, като започнем от кошмарните обложки, наситени с разложена човешка плът и гнусни твари, и стигнем до още по-гадните текстове, описващи най-разнообразни начини на убийства, придружени с извращения. Гор дет метъл в най-чистата си и брутална форма. Началото е обичайно, събират се момчетата в Бъфало, щата Ню Йорк и през 1988 г. записват първото си демо от пет парчета в местното студио Niagara Falls. От пепелта на Tirant Sun и Beyond Death се издига Cannibal Corpse: Крис Барнс (вокал), Боб Ръси и Джак Оуен (китари), Алекс Уебстър (бас китара) и Пол Мазуркевич (барабани). Агресивният и качествен саунд бързо привлича вниманието на лейбъла Metal Blade. В началото музиката на канибалите много напомня на вече придобилите известност Slayer и Death, макар и в най-примитивен вид. Подписан е договор за седем албума и групата без да се бави заминава за Флорида, за да започне да ги записва. Първата студийна сесия е в Morrisound под ръководството на продуцента Скот Бърнс. Неин резултат е горепосочения дебютен албум на групата, излязъл през 1990 г. Текстовете на Барнс и шокиращите заглавия на песните (‘A Skull Full of Maggots’ или ‘Edible Autopsy’), съчетани с невероятния вокал тип “дера се и нищо не ми се разбира” (за две от парчетата на помощ му идва Глен Бентън от Deicide), и екстремно бързите рифове веднага допадат на заклетите дет метъл фенове. Цензурата се вдига на бойна нога, но вместо да извади очи, изписва вежди и групата придобива все по-голяма известност. Последвалите два релийза Butchered at Birth (1991) и Tomb of the Mutilated (1992) продължават в същия дух. Художникът Винсент Локе отново рисува такива обложки, че или веднага им се правят алтернативни версии, или поставят тавите в непрозирна хартия, да не би някой случаен гражданин да види как полуразложено зомби прави кунингулус на почти изядено свое приятелче. Единствената разлика между втория и третия албум, според мен, е в различното звучене на баса. Иначе отново ни заливат разчленявания, умъртвявания (най-вече на женски тела) и съживявания (най-вече на мъжки такива) във всички цветове на трупното разлагане. Какво може да се каже за песен със заглавие ‘Entrails Ripped From a Virgin’s Cunt’! Но все пак точно от Tomb of the Mutilated са и първите разпознаваеми за мен песни – ‘I Cum Blood’, ехидно-гнусната ‘Addicted to Vaginal Skin’, ‘Beyond the Cemetery’ с много леко сходство с ранните парчета на Running Wild (ама много леко) и, разбира се, ‘Hammer Smashed Face’.
Може да се каже, че именно с ‘Hammer Smashed Face’ канибалите придобиват и световна популярност, като дори изиграват самите себе си в “Ейс Вентура: зоодетектив” – най-сериозния пробив на дет метъл група за времето си. Metal Blade веднага издава EP Hammer Smashed Face, в което се включват и кавър версиите на Black Sabbath (‘Zero the Hero’) и Possessed (‘The Exorcist’). В него влизат и ‘Shredded Humans’, ‘Meet Hook Sodomy’ и ‘Hammer Smashed Face’, съответно от 1990, 1991 и 1992 г. Парчето на Possessed от албума Seven Churches не блести с кой знае каква сложност, а кавърът е просто една брутална версия на известното изгонване на дявола. Това, обаче, не може да се каже за кавъра на ‘Zero the Hero’, в който плътното ръмжене на Барнс изненадващо добре замества изчистения вокал на Ян Гилън и превръща парчето в бавна гор разбивка с впечатляващо соло в добавка. По ъндърграунд мащабите тавите на “канибалите” се продават добре, макар и да биват забранени за разпространение в Австралия, Нова Зеландия и Корея. В Германия и до ден днешен важи забраната за продажба на първите три албума на американците и групата е принудена на коригира плейлистите си по време на турнетата си там, за да не дразни бдителната местна цензура. Идва 1994 г. и излиза моят личен фаворит The Bleeding, посветен на най-разнообразни маниаци, некрофили и извратеняци. Това, може да се каже, е и най-успешният в комерсиално отношение дет метъл албум изобщо. В него на една от китарите вече свири Роб Барет (забивал преди в Dark Deception, Solstice и Malevolent Creation), заменил Ръси. The Bleeding се отличава с по-качествения си саунд, сложните рифове и – о, чудо! – даже на някои места се чува, че Крис Барнс пее, и то в такт с музиката! В този албум Барнс започва да използва и характерния си скриминг, даже в описанието към диска е отбелязано “Крис Барнс – всички вокали”. Парчетата ‘Staring Through the Eyes of the Dead’, ‘Fucked With a Knife’, ‘Pulverized’ или ‘The Pick-Axe Murders’ отлично представят новото качество в звученето на групата.
Следват успешни турнета, планове за бъдещето, но не всичко е толкова розово. Зародилото се напрежение между Барнс и останалите членове на групата достига своята връхна точка и след като записва част от вокалите за предстоящия албум Created To Kill, той напуска бандата, за да сформира Six Feet Under заедно с Алън Уест (Obituary), Тери Бътлър (Massacre) и барабаниста Грег Гал. Това е шанс за “канибалите” да внесат промяна в имиджа си на сцената. Започва търсене на вокалист, който да реве могъщо, да въплъщава енергията на групата и да съчинява извратени, некро-сексуални парчета. “Текстовете на Крис бяха мрачни и отвратителни и това отлично подхождаше на нашата музика. Важно е хората да осъзнават, че ние не защитаваме насилието и разните други простотийки, за които се пее в песните ни. Това са просто парливи истории за развлечение на слушателя. Едва ли Крис е имал проблеми в секса, той бе много харесван от момичетата”. На горните изисквания отговаря Джордж “Corpsegrinder” Фишър (Monstrosity) и става новия фронтмен на групата. “Ние не желаехме да изпълняваме сравнително елементарната музика на Six Feet Under, винаги сме искали да бъдем технична, спийд банда. И с Джордж това се получи.” Първият албум с новия вокалист е Vile (1996) – компилация от ултра бърз брутал със среднотемпов траш. “Сменихме имената на някои песни, защото не желаехме в албума да остава каквото и да било от съчиненията на Барнс” По същата причина се променя и логото на групата, защото е измислено и нарисувано от бившия фронтмен. Феновете не приемат еднозначно промяната и дълго време привикват към новия вокал, но в крайна сметка якия Фишър успява да се впише в картинката. Парчетата ‘Devoured by Vermin’ и ‘Mummified in Barbed Wire’ са показателни за това. Прослушвайки Vile и The Bleeding последователно се набива и желанието за приемственост. ‘Puncture Wound Massacre’ много прилича на ‘Fucked With a Knife’, ‘Bloodlands’ – на ‘Stripped, Raped and Strangled’, а ‘Orgasm Through Torture’ уверено може да се сравни със ‘Staring Through the Eyes of the Dead’.
След Vile напуска и Роб Барет, като го замества Пат О’Браян (Nevermore и Monstrosity). В този състав групата провежда едногодишно турне, включващо Япония и всички по-сериозни метъл фестивали, и записва Gallery of Suicide (1998), парчетата в който са доста по-сдържани от предишните. Тук вече са избегнати проблемите от Vile, когато за три седмици трябва да се внедри новия вокалист, и продукцията е по-качествена, с нови елементи в китарната техника (‘Sentenced to Burn’, ‘Every Bone Broken’ и напълно инструменталната ‘From Skin to Liquid’). Следват редица турнета и спастрения за пет седмици Bloodthirst (1999), чийто продуцент е Колин Ричардсън. Аз лично не виждам някакви особени различия между двата албума. Хитовите песни ‘Pounded Into Dust’, ‘Hacksaw Decapitation’ или ‘Dead Human Collection’ спокойно можеха да се впишат и в тавата от 1998 г. Все пак това си остава най-кръвожадния и брутален албум на групата, близък по звучене на предишния Gallery of Suicide, а по изпълнение – на Gore Obsessed (2002). Появилият се през 2000 година след приключването на американското турне Live Cannibalism обозначава техническия и творчески предел на канибалите. Това е един от най-добрите брутал дет метъл релийзи въобще – звучи яко и представя чудесно изпълнени вече известни хитове на групата. Това се отнася най-вече за парчетата от последните албуми, в които техниката започва да взима превес над другите компоненти. 18 парчета, 65 минути безпощаден брутал дет метъл, никакви студийни спецефекти, по две версии на видеоклиповете, редица задкулисни снимки, интервюта, фотогалерия, дискография и даже изображения на старите флаери на канибалите. Издаденият през 2002 г. Gore Obsessed, продуциран от Нийл Кернън е записан сякаш по задължение, а може и наистина да е така. Лични фаворити – ‘Hatchet to the Head’ и ‘Savage Butchery’. Доста по-интересно е излязлото през същата година EP Worm Infested, чиято обложка както се полага е червиво-вагинална. Пак тогава излиза и DVD релийза на Monolith of Death. Какво повече можем да очакваме от лидерите на брутал дет метъла, направили много за развитието на стила? През 2004 г. флоридските металисти пускат в продажба The Wretched Spawn – последният с участието на Джек Оуен, който се отдава на по-лекия си рок проект Adrift. Алекс Уебстър споделя: “Той написа някои от песните за The Wretched Spawn и ни се струваше доста мотивиран. Но се оказа, че съвсем не е така. Той си е едно тихичко момче…”. В момента той е член на Deicide и албумът The Stench оf Redemption, записан с негово участие заслужава специално внимание.
The Wretched Spawn ни поднася и леки нововъведения – малко пауър, щипка спийд и прогресив, моменти на грайнд дуум. Момчетата не спират да експериментират. След приключване на турнето в Южна Америка и Източна Европа, в групата се завръща Роб Барет. През същата година се появява и не много разпространения бокс сет от четири диска 15 Year Killing Spree, в който заедно с двудисковия бест се съдържат и диск с неиздадени демо записи и кавъри, DVD с видеоматериали от различни турнета, плакат, комикс по мотиви на една от песните, дебела книжка с коментари на членовете на групата. Това е и годината, в която броят на продадените дискове на “канибалите” преминава заветния един милион. Следва година на почивка от турнета и записи, в която Уебстър и Фишър се сдобиват с дъщерички, като едновременно с това и подготвят десетия албум на групата. Kill (2006) дебютира на 170 място в Billboard Top 200 и е втория по продажби след The Bleeding. Дискът е записан в студиото на Ерик Рутан (Hate Eternal, ex-Morbid Angel) Mana във флоридския Сейнт Питърсбърг. Албумът доказва, че “канибалите” има още какво да ни предложат – ‘The Time to Kill Is Now’, ‘Make Them Suffer’, ‘Death Walking Terror’, ‘Brain Removal Device’ и ‘Maniacal’ си заслужават по всички параграфи. Отлична скорост и много мрак в звученето, парчета подходящи за развъртане на вратни мускули. Цял април преминава в турне из Европа, а юли и август – американски мега тур Sounds of the Underground, заедно с As I Lay Dying, In Flames, Trivium, Behemot и много други. И стигаме до 5 март 2007 г. – София, България. Подробно за концерта може да прочетете тук. Мога само да добавя удоволетворението си от чудесното изпълнение, непомрачено от леко шаблонното сценично поведение на Фишър – левия крак на монитора, леко повдигнат десен лакът и могъщи удари с юмрук по коляното, прекъсвани от време на време с въртене на коса (а такава си има в изобилие) и малкия гаф с озвучаването, наложил прекъсване и повторение на ‘I Cum Blood’. Интересен бе и двойният самоиндуциран бис – на два пъти Фишър ни съобщи, че това е последната песен за вечерта и после си продължи да пее следващата, доста забавен похват. Дамите и този път не бяха пропуснати, излушах си ‘Fucked With a Knife’, пазейки се от постепенно разширяващото се пого и косището на съседа отляво. Чудесен концерт, върнал ме повече от десет години назад, когато не можех и да си мечтая да видя на живо класиците на гор дет метъла.
Състав :
|
|||||||||||||||||||||||
