|
|
        
|
Rome
Сценаристи: Бруно Хелер, Джон Милиъс, Александра Кънингам Честно да си призная, никога не съм си падал по сериали. Вследствие на това, така и не успях да разбера това масово залитане по такива в последно време. То не бе Lost, Prison Break и прочее, от които не съм гледал нито един и честно казано нямам и намерение. Най-вероятно и този, който ще ви представя по-долу щях да пропусна ей така, между другото, ако една позната не ми беше изпратила линк с много подробно ревю, което ми събуди любопитството. И, както се оказа, с основание. Защото сериалът наистина се оказа много добър. Собствена продукция на BBC и HBO, “Рим” до момента се състои от два напълно завършени сезона и общо 22 епизода, всеки средно около 50 минути, като съдейки по завършека на втория сезон (последният епизод се появи преди около три седмици), трети не се и очаква, така че спокойно можете да го приемете за завършен сериал и да гледате спокойно, без да се притеснявате, че ще има да чакате неизвестно колко време до следващия епизод.
Прекалено общото заглавие не дава яснота за какво всъщност става дума, затова ето накратко сюжетната линия. “Рим” обхваща период от около двадесетина години през втората половина на първи век преди новата ера и проследява окончателния край на Римската република и трансформацията й в империя. Началото е през 52 г. пр.н.е., буквално след края на Галската война. Цезар току-що е спечелил битката при Алезия, с което е усмирил въстаналите галски племена, и се готви да поеме обратно към Рим, където войската му не е стъпвала от години. В Рим обаче управлява Помпей, съвластник и триумвир с Цезар, който изобщо не харесва популярността, на която се радва съуправникът му. Цезар от своя страна не изпитва съмнения в лоялността и коректността на Помпей и сената, и всичко изглежда нормално, докато личното знаме на Цезар – орелът – не е откраднато неочаквано от самия му лагер. Двама войници са натоварени да го открият и върнат, с което необратимо се забъркват в борбите за власт и интригите на римските патриции и обвързват съдбите си с личности като Юлий Цезар, Гней Помпей, Марк Антоний, Клеопатра, Октавиан и Цицерон...
На пръв поглед сякаш нищо особено интересно и грабващо, но начинът, по който е реализиран сценарийно, е наистина сполучлив. Като за начало, в центъра на историята не е някоя от добре известните ни исторически личности от изброените по-горе, а се предава основно през погледа на гореспоменатите двама войници – Луций Ворен и Тит Пулон, в началото съответно центурион и легионер от тринадесети легион на Цезар в Галия. Бидейки центрирана върху тях, историята далеч не се занимава само с патрициите, ами ни пренася в онзи Рим на бедните слоеве от населението и техните борби и домогвания, които, за разлика от патрицианските, нерядко се свеждат до едното оцеляване. Голяма част от събитията в сериала се развиват точно в този Рим на плебеи и пролетарии, и повярвайте ми, това не е място където бихте искали да попаднете. Забравете всички идеализирани представи, които сте имали за римската цивилизация – тя е тук в цялата си прелест, но също и с всичките си тъмни страни – коварни интриги, подли предателства, неподправена жестокост и неконтролируем разврат. Ако още не е станало ясно, да го кажа и в прав текст – сериалът е брутален, болезнено откровен и неприкрито натуралистичен.
Тук насилието си е насилие и сексът си е секс, а и двете ги има в прилични количества, особено секса – на моменти даже се чудех дали някой не се избъзикал с файловете и е монтирал софт-порно сцени в някои от епизодите (да, признавам си, гледах го на компютъра; и честно казано препоръчвам и на вас така да подходите, защото по българското HBO първия сезон дойде с половин година закъснение, а втория не се знае кога ще дойде) – имаме дори инцест и хомосексуализъм... На мнозина това може да не им хареса или направо да ги отблъсне, но от друга страна, такива са били нравите в някои тогавашни среди – противопоставени на всичко това има и здраво застъпени семейни ценности, морал и лоялност, понякога проявявана от напълно неочаквани хора към напълно неочаквани други. Сериалът е жив и пълнокръвен, няма откровено добри или лоши герои, всеки си има добри и лоши черти – реализмът е на неочаквано високо ниво. Сценарият също спомага за това, а също и една много хитра приумица на сценаристите и историческия консултант (затова съм го и отбелязал изрично горе) – във всеки епизод, особено във втория сезон, паралелно с историята биваме запознати по изключително елегантен и вплетен в сценария начин с различни елементи от нравите, бита и обичаите на древните римляни. Похвално и заслужаващо адмирации решение, заради което е интересно и да се четат бележките на консултанта към синопсиса на всеки епизод на официалния сайт (но не ги взимайте твърде на сериозно, на моменти са меко казано спорни като факти и трактовка на събития).
Както казахме, сценарият основно се върти около двамата – Ворен и Пулон, и глаголът “върти” е съвсем умишлено използван – тук двамата са по един или друг начин замесени във всички ключови събития от онова време, а за някои от тях са и пряко отговорни. С което добре познатите и експлоатирани в киното и телевизията събития от гражданските войни на късната римска република придобиват съвсем нов облик и грабват зрителския интерес. Също толкова интересно сценарийно решение е втория сюжетен слой също да не е центриран върху политиката на мъжете, а върху интригите на две жени от знатни патрициански родове – Атия от рода на Юлиите (племенница на Цезар, майка на Октавиан и любовница на Марк Антоний и кого ли още не) и Сервилия от рода на Юниите (майка на Брут и бивша любовница на Цезар). Тяхното съперничество постепенно прераства в открита вражда и омраза, и двете не се свенят да използват мъжете около себе си за постигане на целите си, и също както при Ворен и Пулон, немалко събития са пряка заслуга от интригите на двете съпернички. И чак на трето място е политиката на диктатори, триумвири, сенатори и пълководци. Почти няма самоцелни действия, всичко е подчинено на някаква макар и странна и на моменти трудно забележима логика. Недоразвити образи и характери сред главните герои няма, а вътрешните борби на мнозина от тях са наистина впечатляващо написани и пресъздадени. Сценарият е една от най-силните страни на сериала, като успява да поддържа зрителския интерес почти до самия край.
Друга безкрайно силна страна е мащабността на сериала. Това е телевизионен сериал и му личи, но по много ненатрапчив начин. Очевидно бюджетът му е бил висок и е изразходван със замах – декорите и локациите са невероятни, реквизита също, а вниманието, отделено на детайлите, заслужава цяла отделна рецензия. Тук лъжицата катран в кацата с мед са битките – не особено мащабни и по-скоро бегло засегнати, но пък от друга страна не те са централни в сериала и само битката при Филипи във втория сезон е заснета с подобаващо внимание (а защо към нея е подходено така, е обяснено в гореспоменатите бележки на историческия консултант).
Още един огромен плюс на сериала е неговата историческа достоверност. Съзнавам, че болшинството зрители надали ще й отделят особено внимание, но тя е факт, както и във вече споменатия начин на представяне на реалии и нрави от по-горе, така и в последователност и трактовка на събития. Всички по-ключови такива са под една или друга форма представени във филма, някои само с по реплика-две, други – “от мястото на събитието”. Филмът започва непосредствено след падането на Алезия, преминава през Рубикон, Фарсала, Египет, Тапс, Мутина, Филипи и приключва, както може да се очаква, в Александрия, но между всичките тези събития има още много и най-различни. На линка към официалния сайт по-горе сигурно сте забелязали списъка с участващите персонажи – не, не е изчерпателен. Редица ключови фигури, които не фигурират в този списък, присъстват в епизодите – например Касий Лонгин, Марк Лепид, Сципион Назика, Калпурния и Верцингеторикс, а някои други по-маловажни само са споменати. Някой сигурно би се озадачил например от отсъствието на Крас, но това в случая е напълно логично – историята в сериала започва след смъртта му, а самият той е споменат на два пъти. Честно казано, не си спомням да съм попадал на по-достоверен исторически филм или сериал – дори двамата главни герои Ворен и Пулон се оказа, че са реално съществували личности, макар и с напълно измислени тук истории. Естествено, не бива да го приемате като научнопопулярна поредица, не е това целта – и тук има някои неверни неща или анахронизми, но на фона на общото не правят натрапчиво впечатление.
Почти всеки епизод е с отделен режисьор, и това е причината епизод с епизод да не си приличат. Честно казано, освен Майкъл Аптид (Енигма), другите имена не са ми познати, но ако на някой му е любопитно, на сайта са изброени за всеки епизод. Сред продуцентите е и Джон Милиъс (Конан Варварина), което донякъде обяснява избрания подход на заснемане. Подборът на актьорите, в преобладаващата си част, също е сполучлив. Личният ми фаворит си остава Рей Стивънсън (познат от “Крал Артур”) като Тит Пулон – невероятно изпълнение и развитие на образа. Същото с пълна сила важи и за Кевин МакКид като Луций Ворен, но по лични предпочитания го поставям на второ място. И двамата са сложни образи, търпящи непрекъснато характерно развитие и нравствена еволюция (или падение). Поли Уокър и Джеймс Пюърфой като Атия и Марк Антоний, тия двамата сякаш са родени за ролите си – брутални, неспиращи пред нищо, целеустремени, на моменти противни до степен да будят симпатия. Много силни роли правят и Линдси Дънкан като Сервилия и Кери Кондън като Октавиановата сестра Октавия, също и Кенет Кранам като Помпей и Тобиас Менцис като Брут. Повечето от останалите също са на много високо ниво, но има и изключения, за които ще стане дума след малко.
За съжаление обаче няма перфектни неща, и “Рим” също не прави изключение. Първият недостатък е неравномерно развиващото се действие – на моменти плавно, после откровено мудно, след това забързва и лети през събитията. Това предполагам се дължи на факта, че все пак става въпрос за телевизионен сериал, и независимо от факта, че всеки епизод си тежи на мястото, разликите в темпото на действие са очевидни. Това обаче не помрачава удоволствието от гледането. Вторият проблем, както вече стана дума, са някои от актьорите, като палмата в това отношение се държи от двамата актьори, изиграли Октавиан. Първият, Макс Пиркис, според мен не беше подходящ като възраст, а втория, Саймън Уудс, определено има накъде да се развива като актьор. Друго голямо разочарование е Алън Лийч като Марк Агрипа от втория сезон – някак този миловиден младеж не ми се покрива с представите за най-добрия войн на Октавиан и човека, спечелил му всички битки от гражданската война, и в частност Акциум. Киърън Хайндс като Юлий Цезар и Карл Джонсън като Катон също не отговарят на представите ми, но това вече може би си е и мое разбиране.
Третият и най-голям проблем е финала в последните два епизода. Оставам с впечатление, че създателите или са били притискани от срокове, или не са имали ясна представа как да съберат няколко години събития в два епизода, но въпросните създават впечатление за препускане и припряност на действието, а тук за първи път се появяват и наченки на предсказуемост. Блед завършек на един наистина сполучлив сериал. Спирам дотук, с ясното съзнание, че има още много какво да се каже. Постарах се да сведа спойлерите до минимум, защото не искам да ви развалям удоволствието от гледането. И ако гореизброените недостатъци, заедно с високото ниво на натуралистичност и бруталност не ви плашат, приятно гледане! Заслужава си.
|
|||||||||||||||||||||||
П.П. И за финал, само едно нещо – наскоро се разбра, че HBO са закупили права за филмиране на сериал по поредицата на Дж. Р. Р. Мартин “Песен за огън и лед”. Съдейки по “Рим”, имам основания да смятам, че ще се справят успешно с наистина мащабния текст на Мартин. Стискаме палци!
