|
|
        
|
Да си го кажем каруцарската
Внимание! Настоящето изложение съдържа нецензурни думи и изрази, поради което не трябва да бъде четено от никого, независимо от възрастта му. Колко анимационни филма могат да се похвалят с това, че са отгледали поколение на видиотени, инфантилни бунтари с мръсни усти? Само един. Сериалът South Park вече десет години протяга среден пръст от телевизионния екран и бърка в очите на консервативните сухари с нецензурния си език и абсурдните си сценарии. Същевременно грозната анимация е истинска обида за всеки човек с елементарно чувство за естетика. На какво тогава се дължи огромната популярност на сериала и неговото дълголетие? По мое мнение на три неща. Първото е скандалната липса на цензура – доста изненадващ факт, като се има предвид, че филмът е създаден в държава, където дори приказките на братя Грим са били забранени. И макар че сериалът години наред държи рекорда на Гинес за анимация с най-много псувни, той все още е на малкия екран. Защото не се страхува да изкрещи към обществото по хамалски: „Вие сте тъпи шовинистични, егоцентрични, меркантилни, изповядващи изкривен морал хомофоби! Wake up, unclefuckers!” Не особено нежната революция е втората причина за успеха на South Park. Религия, държавни институции, социални норми, културни течения, благотворителност, празници, Мерилин Менсън – за създателите на сериала Мат Стоун и Трей Паркър няма нищо неприкосновено. Всяко явление в американското общество подлежи на критика и присмех, всеки филм или музикален гений може да стане жертва на грубия им хумор. Абсурдът и сатирата си остават най-лесният начин на привличане на вниманието и показват успех дори при разбуждането на залинели и затлъстели в удобството си съзнания.
Последното предимство, на което се дължи и дълголетието на сериала, е независимостта му от актьорския състав. Мат и Трей озвучават повечето от героите; от 1999 до 2003 г. всички женски образи говорят благодарение на една актриса, а най-характерният тембър във филма е този на Айзък Хейс, който работи по проекта цели девет години. През 1999 година излиза и пълнометражният „South Park – по-голям, по-дълъг и необрязан”, който дори е номиниран за наградата Оскар за оригинален саундтрак. Въпреки че сценарият бъка от типичния за сериала пресолен хумор и фрапираща абсурдност, в него преобладава музикалният елемент – истинска класическа комбинация от цинични стихчета и хорови изпълнения. По мое мнение запомнящ се саундтрак, чиято водеща песен „Shut your fucking face, unclefucker!” нашата компания си пееше две седмици след прожекцията на филма. Странното е, че въпреки грубостта на езика историята е въстание срещу слепия шовинизъм, липсата на родителско търпение и лицемерната цензура с мото „Насилието на екрана е приемливо, стига да няма мръсни думи”. Няма как да опиша какво всъщност става в сериала: всеки епизод е независим от останалите и чепка по различни събития. Най-общо сюжетът във всяка серия се развива по следния начин: в „тихия, малък, шибан, планински град Саут Парк” става нещо шантаво, по следите на мистерията тръгват четирима третокласници, Кени умира по дебилен начин, Готвачът помага на децата, като им изпява R&B балада за секс, светът е спасен за пореден път, морална поука вкратце. Мога обаче да ви разкажа за героите:
Ерик Картман е онова хлапе, което не искате да отгледате – дебело, разглезено, егоцентрично расистче, което по неизвестни причини мрази хипитата. Вероятната причина за кофти поведението му е липсата на баща и наличието на майка-курва със златно сърце. Мотото на Картман е „Майната ви, момчета, отивам си вкъщи!”, а лайтмотивът – „Тормози приятелите си”. Обекти на вечните му подигравки са бедният Кени, евреинът Кайл, влюбеният Стан, англичанинът Пип... Обикновено Картман забърква всички в неприятности, но прехвърля вината на някой друг. Изобщо Картман е нахалното и лошо дете, любим образ на Мат Стоун и Трей Паркър. Мой любим герой обаче е Кени Маккормик – бедното дете в оранжев анорак, чието лице се е появявало само 3 пъти в сериала. Кени фъфли почти неразбираемо в качулката си, но пък има най-мръсния речник от групата хлапета. Обикновено умира по най-неочакван и нелеп начин във всяка серия (Какъв е шансът да ви падне станцията „Мир” на главата? Защото за Кени е 115%.) Всъщност Кени е изобретателно и умно хлапе, при това с добро сърце. За съжаление, понеже е беден, му се налага да се бие доста често в училище и да претърпява всевъзможни нещастия, каквито обикновено се случват на бедните хора. В средата на пети сезон обаче бива окончателно убит от създателите си, макар да се появява от време на време в по-късни серии.
Стан Марш е симпатяга, който има доста повече късмет в семейството си от Каил: той живее заедно с родителите си, изкукал дядо, който редовно се опитва да се самоубие, садистична по-голяма сестра и куче-педераст. Вуйчо му Джимбо е ветеран от войната във Виетнам и ловец, който безуспешно се мъчи да обясни на племенника си защо трябва да се стреля по животни. Стан е безумно влюбен в съученичката си Уенди, но има слаб стомах. Поради това вместо сърцето си обикновено излива пред нея закуската си в смелен вид. The-sex-machine-in-town-the-best-you-can-get-fifty-miles-around-Готвачът е един от любимите ми образи в сериала. Той е единственият възрастен, който изслушва истински децата и им дава съвети по всеки въпрос, макар понякога да се отплесва на тема секс. Обикновено под формата на кратка песен на тема „Ще правя любов с жена ти пред камината”. „Шоколадовите солени топки” на Готвача са толкова популярни, че песента, съдържаща рецептата, през 1998 година достига номер едно в британските и ирландските класации за сингъл.
Почти задължително във всеки епизод присъства преподавателят на децата г-н Гарисън и неговата кукла г-н Шапка. Докато г-н Шапка е откровено хомосексуален, г-н Гарисън все още изследва дебрите на различните сексуални наклонности – едно е ясно: той е леко перверзен и определено НЕ Е ГЕЙ. Всъщност в началото на девети сезон той се подлага на операция за смяна на пола. Г-н Гарисън винаги третира децата с любов и разбиране („А сега да ми отговори някой, който не е пълен идиот.”) и знае материала си, макар на мен да не ми стана ясно по какъв предмет всъщност преподава. От съображения за краткост ще ви спестя информация за останалите герои на сериала и ще ви оставя сами да им направите психологически анализ. Защото е сигурно, че вече сте се зарибили по филма с нецензурен език, както милиони други зрители.
|
|||||||||||||||||||||||
Доста добър фенски сайт на немски език: 
