|
|
        
|
Най-старите легенди освен, че разказват за героизъм, разказват и за любов. А в приказките, както и в живота, любовта често се преплита с трагедия и изневяра. В световната митология са известни няколко любовни двойки, които винаги ще свързваме с предателство – Парис и Елена, Самсон и Далила, и разбира се – Тристан и Изолда. Легендата за трагичната връзка между смелият рицар Тристан и забранената му любов, се базира на келтска митология и на произведенията на френските поети от втората половина на 12-ти век Thomas и Beroul. Ала тяхната версия за легендата, се различава значително от наложилата се след 1240 г., която е и основният източник на сър Томас Малори, за написването на „Смъртта на Артур” през 15-ти век. Романтичната история на двамата влюбени е вълнувала хората столетия наред и е вдъхновила редица творци през вековете, като най-популярното музикално произведение, разказващо този мит, е едноименната опера на Рихард Вагнер. Естествено, седмото изкуство не би могло да подмине една толкова вечна и трагична история – първата екранизация е още в детските години на киното – през 1911 г. Следват още няколко продукции – италиански и френски пълнометражни филми, телевизионни сериали, анимация. Може би най-популярен досега, е този от 1981 г., чието име е „Любовна магия”. За това допринасят главно големите имена в екипа – Ричард Бъртън, Никълъс Клей и Джералдин Фитцджералд.
Казах „досега”, защото тази година Холивуд ни поднася една нова продукция по същата легенда – пълнометражният „Тристан и Изолда”, който според мен ще измести по популярност филма от 1981г. За мен беше изненадващо да гледам с интерес една позната ми до болка история. И противно на прословутия „Ромео и Жулиета” от 1996г. (Ъъъргх! Леонардо ди Каприо) филмът е добър. Въпреки липсата на голям бюджет и на звездни актьори. Освен ако не сте луд фен на американското кино, единствената позната физиономия, която ще видите, е тази на Руфъс Сюъл в ролята на крал Марк. Всички останали са актьори, играли второстепенни и епизодични роли в не особено касови филми. Което не им пречи да играят с любов и всеотдайност своите герои, за да създадат истинска магия.
Магия в играта, но не и във фабулата! Ето това беше изненадата за мен – очаквах любовното биле на Брангуен, а вместо него получих съвсем човешки отношения. Вярно – ако бях цинично настроена вечерта, когато гледах филма, щях да реша че драмата напомня венецуелски сериал. Само че сюжета бе така поднесен, а легендата така претапицирана, че изобщо не се усеща насилие над героите или над действието, от страна на сценаристите. Целият филм се развива съвсем естествено и логично. Британия е страна разкъсвана от местни междуплеменни вражди. Всеки опит за временни съюзи се проваля години наред – я заради предателства, я заради намесата на ирландския крал, който успява да наложи феодална власт над британските племена. Корнуолският племенен вожд Марк прави опити да организира съпротива, но безуспешно. И тук се намесва Тристан (в ролята Джеймс Франко), които тръгва към Ирландия с една такава група. След битка с племенника на ирландския крал, младият рицар бива изхвърлен на вражеския бряг. Където го намира Изолда (София Майлс, напоследък известна с вампирската си роля в „Подземен свят”) и между тях се разгаря любов, която ще ги поведе през предателство и интриги към трагичния край... Така че, мъже, хванете дамата на сърцето си под ръка и я заведете на един хубав филм – тя ще подсмърча, а вие ще гледате битки.
|
|||||||||||||||||||
Без повече спойлери мога само да спомена, че действието е интензивно, наситено с малки обрати и много битки, чиято хореография ме зарадва изключително много. Актьорската игра е на ниво, а атмосферата – внимателно изградена и пълнокръвна (и в двата смисъла). Сценарият се концентрира както върху психологията на обществото, така и върху индивидуалната мотивация на всеки един от героите. За моя радост, не видях по рицарски (нереални) платонични напъни за любов, а и дамата съвсем не беше безпомощна и невинна. 
