|
|
        
|
Въпреки, че в началото на осемдесетте аз едва ли съм била повече от щъкащо хлапе, все пак благодарение на видео записите мога да твърдя, че съм гледала доста продукции от това десетилетие. Не мога да не отбележа, че въпреки многото толерантност, в Холивуд се забелязва оттенък на расизъм. Според личните ми наблюдения, единствените чернокожи актьори получавали главна роля по това време са Сидни Поатие и Еди Мърфи. Дори талантливият Морган Фрийман получава второстепенни роли. Деветдесетте обаче са добра декада за „young, gifted and black”* актьори. На екрана вече се появяват нови лица, а ролите не са само комедийни или просешки/гангстерски. Разчупването на клишето за „смешното негро”, за мен е въплътено в едно име – Самюъл Джаксън. Детството на Самюъл Лирой Джаксън (Samuel Leroy Jackson) едва ли може да се нарече безгрижно. Роден на 21.12.1948 г във Вашингтон, той е изцяло отгледан от майка си и нейните родители в индустриалното градче Чатануга, Тенеси. Баща му живее в друг щат и умира от алкохолизъм. В гимназията Джаксън свири на духови инструменти, но постъпвайки в колежа „Морхаус” – Атланта, Джорджия се преориентира към друг тип изкуство – театъра. Въпреки че е изключен от колежа за две години, той през 1972 г. успява да получи бакалавърска степен по театрална драма. През колежанските си години Джаксън участва, както в постановка на “The Threepenny Opera” и в епизодични роли в телевизията, така и в студентски антирасистки бунтове. Премествайки се в Ню Йорк през 1976 г., той прекарва следващото десетилетие на театралната сцена, където завързва познанство с друг възпитаник на „Морхаус” – Спайк Лий, който по-късно избира Джаксън на кастингите за няколко филма. Въпреки участието си в театрални постановки и телевизионни сериали, в пълнометражните филми Самюъл Ел Джаксън получава единствено епизодични роли. Успехът идва едва през 1991 г. с второстепенната роля в „Jungle Fevre”, където играе наркоман – роля, твърде много напомняща собственото му минало, за да не я изиграе перфектно. Журито на филмовият фестивал в Кан е принудено да създаде награда за поддържащ актьор специално, за да наградят Джаксън. Същата награда и за същата роля му дава и кръгът от филмови критици в Ню Йорк.
През следващите пет години, той взима участие в няколко екшъна и комедии, като често играе ролята на гангстер. Безспорно, за най-голям успех от този период се счита номинацията му за Оскар, за поддържаща мъжка роля за „Криминале” (Pulp Fiction – 1994), спечелената награда „Независим дух” за най-добър актьор и наградата за най-добра поддържаща мъжка роля от Националното общество на филмовите критици. Тандемът с Тарантино се оказва успешен, защото през 1997г., ролята му в „Джаки Браун” (Jakie Brown) му носи номинация за „Златен глобус” и награда „Сребърна мечка” за най-добър актьор. Самюъл търси роли, които да са интересни за зрителя и при които се наблюдава развитие на характера. Обикновено играе герои, които са хладни, овладени и експерти/професионалисти: “Патриотични игри” (Patriot Games – 1992), „Умирай трудно 3” (Die Hard: With a Vengeance – 1995), „Дълга целувка за лека нощ” (The Long Kiss Goodnight – 1996), „Сфера” (Sphere – 1998), „Парламентьорът” (The Negotiator – 1998).
Може да се каже, че Джаксън специализира в екшъните след настъпването на новия век. Той се появява в редица касови филми като „Шафт” (Shaft – 2000), първите три епизода на „Междузвездни войни” (1999, 2002, 2005), „Трите хикса” (XXX – 2002), ”Специален отряд” (S.W.A.T. – 2003). Въпреки, че почитателите му го свързват главно с образа на „коравия мъжага”, за мен най-силната роля на Джаксън си остава тази на Карл Лий Хейли във „Време да убиваш” (A Time to Kill – 1996). Написан по роман на Джон Гришам, сценарият е невероятно напрегнат и дава възможност на Джаксън да изиграе една не лесна, запомняща се и силна роля – тази на убиец и подсъдим негър в щата Мисисипи, чийто процес възражда ку-клукс-клан. През последните години Джаксън се преориентира към продуцентството, а настоящите му актьорски проекти са “Jumper” (2007), “1408” (2007) и мини сериалът "Afuro zamurai".
|
|||||||||||||||||||
В момента на големия екран се прожектира един от последните филми с участието на Джаксън – „Змии на борда” (Snakes on a Plain – 2006), който нямам намерение да гледам, дори заради него. Преобладаващото мнение в ревютата е, че филмът се състои предимно от "съскане и хапане, паника, кръв, крясъци, и подмятане на смехотворни реплики". 
