|
|
        
|
Филмчето започва наистина обещаващо. Хората са се разселили из галактиката. Създали са огромни кораби наречени „биосфери”, които се носят из космоса като късчета от Земята. Планини и поля, затворени под силови полета и лежащи върху гърбовете на своите двигатели и животоподдържащи системи. Саймън, изключително надарен учен, въпреки нежеланието си, е принуден да пренебрегва семейството си и да вложи всичките си сили в проекта, върху който работи. Чрез него той се надява да си осигури финансова независимост, която да улесни неговата бъдеща работа, а също така и живота на жена му и детето му. Работи върху система за отваряне на проходи между отдалечени планети и за мигновено прекосяване на стотици светлинни години. И един ден успява. Отваря портал към неизвестна планета в съзвездието Дева. Прекрачва прага на неизвестното и въпреки че е взел всички възможни предпазни мерки, нещастието се случва. Той е пленен от местната разумна раса, въвлечен в техните конфликти и остава откъснат от семейството си цели седем години. Само дето филмът не продължава добре! След добрия старт, той се намества удобно в лоното на доста изтъркани клишета, откровени заемки от „Междузвездни войни” и „Старгейт”, а и така и не успява да избяга от „китайската” нишка, с която започва.
Саймън попада в свят с монархо-феодален строй, в който технологията е достигнала нивото на обработка на метала, но не е открита дори парната машина и се използват магии. Съществата там са много по-големи от хората, зелени, плешиви, с четирипръсти ръце, но хуманоиди. Човекът попада в центъра на конфликта за борба за трона. Младият принц, на когото е подарен Саймън, е останал сирак, а на трона временно, до навършването на пълнолетие на законният наследник, се е възкачил неговият чичо. Главната жрица е обвинена в измяна от регента и чичото-предател я убива, но тя успява на прага на смъртта да посее зрънцето на съмнението в душата на принца. Има и млада жрица, в която престолонаследника се влюбва, а бунтовниците с гордост застават зад принца, след като той осъзнава истината и въпреки своята малочисленост се хвърлят във битката в името на правдата и честа. И... естествено побеждават. Клише до клише. Когато героите направят стъпка „А”, мога да предрека стъпки „Б”, „В” и „Г” без дори много-много да се замислям. Създателите на филма дори не са се помъчили да направя въпросните клишета малко по-интересни и интригуващи.
Главният помощник на учения, робота Артур не само по име наподобява на известния Арту-ди-ту от сагата на Лукас, а и на външен вид и по държание. Мащабните пейзажи на градовете приличат на тези от „Междузвездни войни”, както по структура и архитектура, така и по начина, по който ги показва камерата. Имаше сцени от филма, които си бяха чисти заемки от „Междузвездни войни”. Сцена, в която самопровъзгласилият се император показваше своята армия, беше едно към едно с края на „Епизод 2” - и подредбата на отделните дивизии, и висящите във въздуха нападателни кораби. Финала пък е нещо средно между този на първа и четвърта серия и то не много сполучлив. Битката в гората е взета също от „Епизод 1”.
През седемте години на своето изгнаничество Саймън с помощта на жрицата успява да създаде портал, чрез който се върне и който страшно много прилича по дизайн и визуализация на процеса на свързване на този от „Старгейт”. Филмът започва със сцена, в която малкият Джак упражнява кати. До тук добре. Китайската гимнастика и източните бойни изкуства са нещо много хубаво, както за тялото, така и за изграждането на характера и се вписват съвсем нормално в изградената визия за бъдещето. Обаче когато и обществото на извънземните е изградено по китайски шаблон вече става тъпо. Всичко в културата на извънземните звучи някак по китайски. И стиловете на обличане, и архитектурата, и отношенията в императорският двор, и характерите на героите, че дори и историята им.
|
|||||||||||||||||||||
По моя лична преценка филмът получава 1 по шестобалната (за преписване и то нескопосано) и 4 по десетобалната - все пак става за гледане, на всеобщата липса на космическа фантастика напоследък. 
