|
|
        
|
Здравейте. Пиша това, за да ви разкажа за привидно безобидния дребничък, черен и летящ кошмар, който сигурно вече е успял да ви сполети. При мен поне дойде. Не, не са комарите. Много думи са казани за тях, много редове са изписани, но днес си говорим за друго. Те са малки, хрупкави, черни и извиращи отвсякъде. Те са Жътварките! Сетихте ли се? Симпатичните рояци, които вечер карат лампите в градинките да помръкват и придават на всяко безобидно паркче вид на излязло от филм на ужасите, в който хищни, мутирали насекоми изяждат кроткото провинциално градче, започващи от децата, блондинките и кучетата... Те са навсякъде. Когато след тежък, горещ и уморителен ден, свличайки се блажено в леглото и изгасяйки с последни сили лампата, чуеш зловещо тракане и хрущене в сенките-това са Жътварките! Когато в притихналата тъмна стая се чуе емблематичното ”Бззззззз-ТУП “ и стреснат, погнусен, безвъзвратно разсънен от падналата върху теб буболечка, с чехъл в ръка се стрелнеш, готов да започнеш нощния лов-това са Жътварките. Когато вечер, по прохладните улици от прелестното лятно небе падат насекоми, вместо звезди-това са Жътварките... Казват, че се появявали, защото жътвата ги гонела от нивите, където те иначе мирно и дружелюбно си съществували, но, естествено, всички знаем, че не е така. Такова масирано и зловещо нашествие просто няма как да бъде друго, освен плод на добре организиран, хищен и болен инсектоиден мозък. Крийте децата, кучетата и блондинките!... Та така. Спасение няма. Светлата надежда за отшумяване в рамките на поне едно поколение отдавна умря, отчаяното упование в Райд-също. Мрежите са безсилни, молитвите-и те. Вече интуитивно сме усетили, че малките гадини са в състояние да си прегризат път както през едното, така и през другото. Идеята за огнемет бавно пропълзява в главите на отчаяните човеци и макар да осъзнаваме, че от последната шепа оцеляли буболечки накрая ще еволюира по-злобна и огнеустойчива тяхна разновидност, самата визуализация успокоява. Ще кажете – какво толкова, те не са нищо особено... Ирационалните страх и ужас, които карат иначе къдравата ми коса да се изправя, заедно с инстинкта ми за самосъхранение обаче нашепват друго. Зловещите жътварки... И както във всеки уважаващ себе си нискобюджетен хорър неминуемо има по един герой, който отчаяно и със сетни сили се опитва да предупреди колкото екип е останал, прозрял същината на пъкления плот, така и аз, с риск за живота си ви изкрещявам, трепереща от страх: Те идват за нас!...
|
Те карат дори и иначе гадните зелени миризливки да бледнеят. Комарите се скриха от страх. 