|
|
        
|
В края на активния летен сезон се очакват няколко заглавия, които да задоволят жадния за четиво на плажа фен на фантастика и фентъзи. Неминуемо най-чаканата книга на сезона, ако не и на годината (да не кажа на последните 5 години) беше “Пир за гарваните” на Джордж Мартин, която излезе наскоро. Но все още предстои едно събитие, която феновете на фентъзи-поредиците чакат, ако не с по-малко, то поне с подобаващо нетърпение. Това е излизането на български език на “Dreams of Steel” на Глен Кук. Издава “Лира Принт”. “Dreams of Steel” представлява повратна точка в поредицата за Черния отряд. От нея започва истинското разклоняване на историята. Какво имам предвид. Замисълът на Прибиндархът на Талиос се осъществи – Черният отряд и Господарите на Сенките се счепкаха един в друг. Предполагам, че читателите помнят как в края на “Сенчести игри” Отрядът бе разбит под стените на град Деджагор/Щтормград и макар да разгроми армиите на двама Господари на Сенките, пораженията му бяха толкова сериозни, че бе пред почти пълно унищожение. Една част от армията на Талиос начело с част от отряда бе затворена в града и обсадена, а друга се измъкна от бойното поле. Оцелелите части на отряда продължават да водят своите Анали – и от тук тръгва разклоняването. “Dreams of Steel” представлява разказа на Господарката като капитан на Отряда и негов неволен Хроникьор. Следващата част – “Bleak Seasons” разказва историята на обсадените в Щормград под предводителството на Магоба. “Dreams of Steel” разказва какво се случва след разгрома на Отряда и изчезването на Знахаря, когато на Господарката се пада да го изправи на крака, да събере разпръснатите парчета и поне отчасти да върне предишната му мощ и сила. Уменията й като пълководец неминуемо ще допринесат за това, а внезапно от сянката излиза и загадъчният култ към Кина, който изпитва към нея странен, трудно обясним религиозен интерес, и явно е решил да направи всичко възможно да й помогне. Сметнала Знахаря за мъртъв, Господарката се заема със задачата да възстанови това, в което той е вярвал през всичките тези години с някаква мрачна, почти отчаяна целенасоченост. Постепенно тази задача се превръща от трибут в памет на любимия в жажда за отмъщение. А задачата не става по-лесна от факта, че Господарката носи дете от Знахаря – детето и Отряда са единственият й спомен, останал от него. Но кой знае защо, тя не може да се отърве от чувството, че е просто кукла, на която някой друг дърпа конците – и в пряк, и в преносен смисъл.
Това, което мен лично ме очарова, е способността на Кук да променя стила на разказа съобразно индивидуалността на героите, които го водят. Разказът на Господарката е по военно му стегнат и някак мрачно дистанциран от събитията. От него лъха хладината и отчуждеността на погледа на опитния пълководец, примесена с мрачната целеустременост за победа. Много интригуващ е начинът, по който Кук описва промяната, настъпила в нея след загуба на уменията й, след “двубоя” с Бялата Роза – изличаването на предишната личност, която беше Доротея Сенджак - и всичко, което е олицетворявала и придобиването на нова, след встъпването й в отряда – а с това и завръщането на магическите й умения. Аз лично наистина очаквам останалите книги от цикъла за Черния отряд с голямо нетърпение, надявам се и вие също. Книгата гарантира удоволствие при четенето, а и трудно можете да предвидите какво ще ви сервира Кук в следващия момент – така че, щом излезе, не се колебайте. За онези, които не са чели поредицата, няколко думи за самата нея. Глен Кук пише със завидното умение в тънка книга от двеста-триста страници да създаде атмосфера, ярки и запомнящи се герои, като едновременно с това да поддържа динамичен екшън и високо ниво на напрежение. Книгите от поредицата са доволно кървави, с достатъчно магии, епика и грандиозни сражения в тях. “Черният отряд” е забележителна и с това, че действието се развива от страната на “лошите”, макар че не е ясно дали изобщо ще ги възприемете като такива, щом веднъж се сблъскате с тях. Поредицата е забавна, динамична, написана с голяма доза мрачновато-цинично чувство за хумор, чете се бързо и леко, изобщо с нея добре ще си прекарате времето.
Условно “Хрониките на Черния отряд” могат да бъдат разделени на 4 части. Основна трилогия, включваща “Черния отряд”, “Надвисналата сянка” и “Бялата роза”, Книга на Севера – “Сребърният клин”, и Книги на Юга, които могат да се разделят на две групи – Основна книга на Юга и допълнения. Хрониките разказват историята на наемнически отряд, наброяващ в началото на цикъла няколко хиляди души. Прототип на Отряда са различни волнонаемни формирования в историята – племената, наемани в Римската империя, наемническите полкове през Средновековието, но като че ли Френският чуждестранен легион е най-близо до Черния отряд. Всеки записал се член на отряда по някаква причина иска да скъса с мрачното си и болезнено минало. Встъпвайки в Отряда, той се сдобива с ново “семейство”, единственото и единственото за което има грижа е добруването на Отряда. В първа книга от “Хрониките”, Отрядът се разделя с бившия си наемател, не особено миролюбиво при това, и постъпва на работа при нов, който се оказва Черната господарка – зла, тиранична Императрица на огромна северна Империя, която постоянно е раздирана от бунтове и постоянно обсаждана от Съюза на Петнадесетте – “бели” магьосници, поставили си за цел да я свалят от престола. При новите си работодатели Отряда се оказва в ролята на Тайна полиция и десантна група със специално предназначение – един вид ЦРУ и ФБР едновременно – който трябва да лови главатарите на Бунта на и извън територията на Империята. Но нещата никога не са толкова прости – Десетте Обсебени – великите магьосници и пълководци на Господарката враждуват помежду си и Отряда се набърква случайно в техните междуособни интриги и си спечелва доста врагове. Първа книга, “Черният отряд” представлява шест отделни разказа за службата на Отряда при Господарката - историята за наемането на Отряда, четири истории за разкриване и обезвреждане на водачи на Бунта и една особено епична и кървава “последна битка” между Бунта и силите на Империята. Сама по себе си “Черният отряд” представлява едно великолепно четиво – кръстоска между “меч и магия” и напрегнат, майсторски написан шпионски трилър, което е едва ли не задължително за всеки читател на фентъзи. Книгата има завършек и определено може да се чете като самостоятелна.
Продължението й, “Надвисналата сянка”, вече е цялостно и завършено произведение – в него отсъства фрагментарността на “Отряда”. Първите Хроники са затворени с “Бялата роза”, в чийто край отряда бива разпуснат, отделни членове на отряда остават на север, а други тръгват на Юг, връщайки се по стъпките на своите предци към корените на легендарните Отряди и загадъчната и потънала в легенди страна Котовар, от която са тръгнали по света преди няколко стотин години. “Сребърният клин”, Книгата на Севера, проследява историята на останалите в пределите на Империята членове на Отряда. Първа книга от поредицата “Книга на Юга” се развива паралелно на “Сребърния клин” и е косвено свързана с нея – някои събития в едната книга се обясняват с другата и обратно. По-нататък с разделянето на отряда се разделят и нишките на историята, за да се съберат отново в “Solders live”, последната книга от поредицата. В заключение, към всички онези, които до сега не са се спрели на поредицата – опитайте и няма да съжалявате.
|
|||||||||||||||||||||
За читателя, който не е чел поредицата, в нея има две “крайпътни спирки”, на които може да слезе от “влака”, ако реши. Първата е след края на първа книга, а втората е след основната трилогия. „Сребърният клин” също може да бъде добавен към нея, и да спрете четенето след четвърта книга, като по този начин ще сте прочели завършено произведение (макар да се съмнявам, че ще го направите). Следващите книги, макар да започват нова история, са пряко сюжетно свързани. 
